* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 210 — да играть, ib. 6, 10—13. Кинисалъ ии 1о&анъ Поповъ, Да ни о&итъ на Велигденъ на оран». М. 1. Ето теб* руса Стано! Какъ сЬ везитъ на велигденъ На велигденъ на добаръ день. М. 5. Велигденска иЬсна (на Христосово воскрасвеню). М. 33. Ейди старче, ейди нили старче! Що те тебе нужда дотерала, На Велигденъ лоз* да ни копашъ? ib. 65. Девойко, девойко, &убаа девойво! Летна перенуга, зинна тененушка! Що ей расцафтила рано предъ Велигденъ—, велика неделя? ib. 616. Мене ме найка родила, На доберъ денъ Великденъ, На подоберъ к&рстила, Гюрге ми нме тнрпла. В. 71—72. На прьвый-тъ день на Велпкдень всЬка кащовница провожда по единъ козонакъ и 10—12 яйца: на крьснико. па свекъръ-тъ и на майка сн, на баба-та и постары-Ti роднины. Ч. 55. Подвижни праздници са: Великъ-день, Възнесение, Петдесятница п пр. Л. Д. 1875 p. IV. Постплъ Марко постп велнгденски. М. 102. Ср. подъ сл. яйце (червено-то), порязаннца и пост. В е л и п е т о к ъ Велики Пятокъ: Ясъ ке пойдамъ на денъ Велнлетокъ, Тамо игрЬтъ до три вита ора: Нарви оро &се добри юнаци, А второ-то &се млади невести, А тревьо-то &се добри девойки. М. 60. В е л к о имя знам. разб. Хайдутъ—.М. 215, 216. В е л м о ж а с. м. вельможа: Tin „чарибаппи"—да ч и т а т ь и пазатъ царешя я велможансыя коше на пашетво въ ливады. Гп. 249. Турфанта цвеке Велмишко (sic). М. 271. В е л я имя соб. женщ.: Вельо, нори Вельо, стребрена Велюшо,— злата трепетушо. М. 452.
В е л к гл. дл. встречается только въ пгъсняхъ, записанныхъ еъ Македонш, въ значенш говорю; Тан& си найде бяла Неда Ду три хиляк
ди юди И три хилиди самовили, Та си хи велеть говоретъ. В. 8. 2, 7—10. Я Неда хми в?ли отговори, ib. 2, 15. Да ги дучу нона Богда на, Та инъ вали отговори, ib. 6, 26—27. Тога ну вел4тъ нонци зиео&и.. Тога инъ Б е л и т ь Детелинъ войвода. ib. 15 а). Пьрва (нарлчннца) велитъ, ай да го земнме; Втора велнтъ да го не земеме, Дурн да сЬ дете сторитъ; Треки велитъ, нека растить дете. ib. 17. Па ни стана гостолюбецъ Авраамъ И му велитъ на дете Исакче. ib. 29. А она му веле и говоре, ib. 31. Тога ну велитъ попой и владнци: „Айти теб4 краля отъ Будима". М. 29. (р. 58). Тогай ни веле неговъ шаренъ конь Со вискомъ на стопанъ прикажува. ib. 143. „Камо тн", велнтъ на своя майка, „Като ти майко, &уба&а Яна?" Ж. 150. Како велншъ, клетва да т н бидитъ. ib. 199. Ето го наймали-отъ брать нейдзв велеше. ib. 229. И ясъ сунъ си така, како ти що велпшъ; Една майка
