* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 201 — PA. 49. Дв4 черепн?, кои ел съетавени къту двЬ равны разедаты врдоы блюда, вдадени на вътр* по крайща нвнцовидно. lb. 49. Вдигна Вдияси гл. св. В д и г а м ъ гл. дл. 1) подымаю: Пустп-гЬ мои дв* тъги, Я да станете ДВ*Б нъгли, Че cfc висово вдигнете.Д, 12, 1—3. Завилъ са ж сивъ 6*БЛЪ соколъ На царьови равни двори, Сега три дни ва са Bie, Ни си вдига, ни си с л ага. М. 63. Б*хх почели вече да вдпгитъ котвы-тЬ. Р. 41. Вдигнихи го на рнцв. Л. 76. Що к сторило тебЪ, Княже, Блългарско, та сн вдигнилъ връзъ него гн*вна раки. ib. 98. А особно (непраздна-та жена) да невдига танка ИБЩа. Л. Д. 1870 р . 92. Въ зимника си прйтавать вина-та док¬ Л още не са са вдигналн отъ второ въивираше. ib. р . 182. Та че зароачялъ (Иванъ) женену си, въ Нндьели вёчеръ, да гу вдигне рану въ поньедьелникъ вутрвна. Ч. 256. Лопухин вдигва каща-та на главх-та сн означаешь разсвирЪпЗю, взбешусь отъ гн&ва (домъ подыму на голову): Вдигнале каща-та на глава-та си. Казвать за дЪтца-та, мга-то гЬ бЪснЬщть. Ч. 133. По ц4лъ день са карать.. Баща-та виаа и вдига ващата на главата сн, майвата му отговаря съ сЬкакви духи, а дащеря-та евди и плаче! 3, 257. 2)—са напредъ—подвигаюсь впередъ: Славината работа не спори н кащовните работи са невдигатъ напредъ. 3. 98. 3) возстаю (войною): Царь Синеовъ пакъ ся к вднгнллъ връзъ ГръцигЬ. Р. 4. Людовнкъ и Карлъ вдигналн ся протнвъ брата ся Лотара и го победили. / . 168. 4) уберу, сниму, отни му: Откакъ вдигнать трапеза-та съсъ погачн.—баба-та й (на лтъхуслтл) подаде отроче-то, да го задои. Ч. 2. Конь му вее, сланце грее, Конь му диха, звеади вдига. М. 83. Откакъ ся появиха учений на св*та, Господь си вдигна берекета. Л. Д. 1872 р . 158. Откакъ захванаха да ги падятъ, Господь и берекетятъ си вдигна. ib. 1870р. 167. В д я ъ б о ч ш с а гл. св. возвр. углублюсь: Азъ са вдълбочихъ въ едннъ тьменъ лЬсъ (je nCenfoncai dans une sombre forit). T. 27. Колкото изучите челов-ЬдытЬ и са вдалбочавате въ тЬхъ ( — l e s approfoniir), толвози познавате измамата си. ib. 195. Вдхъбнь гл. св. 1) вдавлю, вдЬлаю, внедрю (син. вглъбна).Вдлъбенъ—вдавленъ (против, издутъ): ЧовЗипвыатъ стонахъ има видъ на гайда, горн1ятъ ну край е на л^во вдълбенъ н твьрдЪ касъ, а долтятъ напротивъ е на дйсно, недуга» и твьрд-Ь дълагъ. Л. Д. 1870 р . 154. Очн-т* са вдълбены въ глава-та. ib. 1872 р . 154. Въ горный воденнчинъ канъвъ имавдьлбено друго жел-Ьво и зъвЪ ся „пьпрнца". Пк. 82. Давно ся бЗше язва явила В& тЪло христинсво горка отровиа, В& нЬдра ну силно б* ся вдьлбила, ТлЪввде него с злоба враж1
