* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 200 — Л. Д. 1875 р. 130. 2) внедрюсь: Дввжението на топните бива до толкова бирзо, щото, като са ударатъ на бикътъ отъ страната, раз­ бивать ребрата ну и вгнЬздяватъ сд дилбоко въ нсговата ватрЪшность 3. 230. В г р а д ш %л. св. В г р а я с д а х ъ гл. дл. вделываю: Пресно сабравните листе отъ чай некатъ на голени железнн нажежени диски, или на жагёзнн листе, конто са вграждатъ въ иещьта. 3. 205. В г р а н я о в а м ъ гл. дл. (производный отъ им. прилах. гранивъ) тукну: Д4те-то не быва да си наже съ никакви мазь, защо-то назны-ты нЬща скоро си вгранясвать та добывать выселивн, кои-то снади. Л. Д. 1871 р. 139. В г д в к а с. ж. тоже что гввка—складка. В г а н в гл. св. В г а в а м ъ гл. дл. сгибаю въ складку (мориону), вд*Ьваю (нитку въ иглу). В г а в а м ъ с а втираюсь: Купралке, мила сестрице! Да ся увивашь, да ся вгавашь, Да мя избавишь отъ девять брата, Отъ девять брата чьрны Латинцы. Пк. 50. Ср. сл. гъвкавъ. В д а в а м ъ с а гл. дл. возвр. 1) поддаюсь, подвергаюсь, даюсь: Гърло-то всякога е тврьдй тяжка болка, кая-то н^кога не ся вдава н на най—харно-то глядате. Л. Д. 1871 р. 135. ЧЮВСТВОТО на осизан1е-то ноже да ся вдава на едно извънрядно изтънчеше така, що-то нного нити зам4нява п зр?те-то по единъ най съврьшенъ начинъ. ib. 1872 р. 146. Члов&Ькъ—да опитоми нЬкои животны, кои-то ну ся вдали, за да ся храни съ гЬхно-то нясо и нл?ко. ib. 1873 р. 169. Вдаванъ (склонный) до нейд* на влияния-та на своп-тЬ сроднн н ближни въ Елена, ib. 1876 р. 40. Канилата трьпи гладъ, жажди, гор*вщина, а не ся вдава въ тЬхъ да падне. П. 11. При тва ламата и манечкигв й ся вдаваха да гы милува Р. съ рака. РА. 54. Слабата направа на сала начна да ся вдава на талазното 6iaHie. ib. 162. Я глЪдай го я, какъ са вдава на болесть-та. Зк. 206. 2) уступаю: Слонътъ, спорядъ голЗшинв-та сн, вдава ся сано на кыта. Л. Д. 1871 р. 100. Въ ягкость-т* и сила-та, мома-та не ся вдава на ноиъкътъ. Ч. 59. 3) предаюсь: Селянки са нного вдадени на това (лень и конопы). Пк. 82. Уматъ ни б&вше ся вдаль въ ней. X. II, 134. Тя пакъ са навежда, като да са вдаваше въ тажни мысли, Зк. 4. 4) удаюсь: Всичво му врьвяло опако, не ну ся вдавало нищо. Л. Д. 1873 р. 209, 5) выдаюсь: Бр4гъ-тъ е голь и вдаденъ като чонка (носъ) въ рэке­ та. Л. Д. 1876 р. 122. Единъ ракавъ на морето, вдаденъ твьрдЪ далечъ въ зенита—На това вдаваше дохождаше твьрдЪ голЪна вода.