* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 199 — да не в иредишнШ Лулчу... отъ това ввирванв са, чи ще послу ша масьтъ ии. Зк 217. ВвонФи. са и. св. протухну {син. вгранясванъ): СвищенствЬ-то с соль на народа, а ако тая соль са ввонЪе, тогась какво ще бдДе съ народа. Л. Д. 1871 р . 176. Ш т а т е сн иЖсто-ти ннвакъ да ся надЬе, че песо тай посолено ножеше да ся увардн оть въвоняваше РА. 51. ВврФдъ нар. всюду, повсюду. Отвр*ДЪ отовсюду: Вредъ. гд*Ь zufom Българи, Страна благословенна. Л. Д. 1874 р. 180. (Марица) вряд* за драгость цв4ть цьвти. Л. Д. 1875 р . 120, Знайшь ли нвйд&Ь да царува чесать п правда да богува, Мисъдь иена в за напрвдъ, Дарба сочи си отъ вридъ. ib.p. 120. ИгрытЬ, етгЬховетб, пр1ятностнгв вьрв?ха ввредъ подирь невиниытЪ пастыри. Т. 30. Но стр&аата воито е пробола реброто й слЪдува я впредь (par-tout}. Т. 65. Ввредъ ралото 64 оставило дълбокы брйаны. ib. 74. Хвьрлете на до носа или на корхата пли въ саната сантина на ворабя, ввредъ дЪто быхъ ти наймалко досаднтеленъ (par-tout ой je Pincommoderai le moms), ib. 253. А по ИБВога сЬваше че го чува да приказва въ единъ палатъ ввредъ блЪскавъ отъ злато и слонова кость (tout eclatant сГог et (Fivoire) ib. 290. Ср. вредонъ, отвредъ. В в р ъ л в й с. м. единичный актъ ивташн, взнетъ: (для измървнгя разстоянгя); Благодаряхъ ся сано да плаванъ често татакъ около ашлще-то сн удалечяванъ най-вече до два ввьрлея. PC. 91. Ср. гл. фрык. Ввръдоь оа гл. св. возвр. брошусь: Прнливъть бЪше истласкалъ корабътъ иного б л иву до егЬната, на кои-то бйхъ са ввьрлилъ азъ. PC. 15. Събл?вохъ си отъ повечето си дрехы и си ввьрлихъ въ но* рето. ib. 16. В г п б н а гл. св. вдолблю, сделаю впадину; въ страд, залоги* fan воадынъ, ИКБТЬ вогнутую форму (против, нспъкиа; от. вдлъб*): Въ Охридъ инатъ каменъ надъ вой сеть, иглоблени петнчни стапальни W ехории, кои велить, че б4ха одъ св, Кляиетъ. М. р . 527. Камень кон с* в икать Маркова ooia, коя cii врезала (вглобнла) вога той одъ камев-оть с* качвЪлъ на к о п . ib. р . 528. Камыкъ, у кой-то ся види вгллбнато вато чловЪчеевнй вравъ. Л. Д. 1872 р . 252. На айгара Ф-бнавъ-тъ да баде равенъ а не вглабнатъ. ib. 1873 р . 270. Хубаво* то око—гасне и си вглабва. ib. 1876 р . 76. Гребена постепенно вглабнати и нснакнати. ib. 128. ВгнЪидш с а гл. св. возвр. I) прочусь: А доста б4ше на таив фамилия като й ся позволяваше да ся ВГНБЗДН еъ он*зн вананаци.