* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 192 —
малко д*те, то ся см-fce, то вали, тб сълнце гр*е. ft. 183. Hem MMV нени, машко дЬтенце! В$йна-ще в?трець,—полюля-ще та, Валва-ще дъждець—оввпа-ще та, До-ще кошутка—подуи-щета. ft. 294. Свивай байракъ, даасдъ да го ве валн.—Не го вали, не го огднь горя. Ж. Д. 1876 р . 154. Презъ оняе л*Ьта е валило пакъ иного градъ. 3. 208, Небето било а?но, даждове не вал&Ьле цЬдц дв4 неделя, сланцето пекло. ib. 363. Като дъждъ не валяло отколЪ, трЪвата бЬше увалена отъ тешкото слънце. Зк. 129. Ако ина нощЪ бури и в1елицы ще би де плодна година-та; сащо така и ако при изгрЪваше на слънце-то и месяца вали силенъ дъждъ. Л. Д. 1869 р . 38. Кога валн дъждъ, въ поле-то быва ио-ядъръ а по планины-ты по-силенъ. Оттука ся разбира. че на по-высокы-ты мйста пада по-малко количество дъждъ кога вали. Л. Д. 1870 р . 80. Въ топлы-ты страны всякога трйбува да ва ли, ib. По наши-ты страны вали повече зарань и вечерь а по-налко пр^зъ деня. ib. Вр4мя-то е тихо и вали р*Ьдъкъ снЬгъ. ft. р . 82. Градъ-тъ вали само л^гЬ. ft. р . 83. Кога (лава-ma) пада на зеМыь-та, <видн си нощЪ, като да вали огънь отъ небе-то. ib. 1873 р . 68. Въ вранпца-та валяло все пбгастъ и погорящъ пепель. ft. 1874 p. 1Ш. "Особенно на в*Ъстникари-т*Ь въ стаи-гЬ ще валять като градъ отъ вр4дъ телеграфи. ib. 1876 р . 96. 2) развожу (огонь): Вошка оганъ ва деше, Бофче-то го гаснеше. М. 25. Земи си, синче, остро секнрче <Уи ми, сину, въ ограда зелена, Дарва да беришь, огонъ да валить.
г
М.
29.
В а м п и р ъ с. м. уиырь, привид^шс. В а м п и р я с а м ъ гл. дл. являюсь привид&Ьтемъ: Што е това што ми ходи низъ селото, Та гр ладтъ селски псета, Или вампиръ, или е лндо? П. 197. Докл* леаш гЬло-то на умр4лый-тъ вардать го да го не прескокне, ндр чов4къ, или котка, иди куче, да ся не вампиряса. Ако ли ся случи мрьтвыйтъ, да ся усмихне, или мрьдне, или ся исчерви образъ-тъ му, опасвать го съсъ капипа, или го горать съсънажежено железо, пли като го положить въ гробъ-тъ, забивать пр^зь папъкъ-тъ му единъ дълъгъ ииронъ,—да ся не вампиряса. Въ много , м^ста по села-та вЪрвать, че кога-то нЬкой ynpt отъ язва (рана), или прЪстар&Ьла баба, че ся вамипрясвали, и ходили по кащя-та та праввли злины, за това гы ископавать та гы горать. Ч. 42. Ср. сл. урама.& А . Д. 1860 р . 101. и вапиръ. Ван1флае с. с. евдегелхе: Парво добро чесно ваигели;* М. 48. По ним7> &си-те роднини целуваетъ вангедк-то, цосле венцн-те отъ младенци-те, и ct нцпнв1втъ отъ исто-то вино. М. р. 516. Пытале
