* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— .178 — а другы с* бухадены. 7. 154. Отъ бухадъ соколу отъ соведъ бухадъ. 7. 204. Неио опулилъ очи-те са, като старъ бухадъ. 3. 258. Дечаляыйтъ гдасъ на бухала (La voix lugubre des hibous). Т. 292. Да тн забуха бухалъ-тъ на конинь-тъ! Сир. да ти опусгЬе квща-та. Това е идно отъ най страпшы-гЬ прокляли у Българе-гЬ» Защо ако бухалътъ прилети нощенъ и, като са запре на конинь-тъ, или покровъ-тъ на нЬко» кищи, начне да буха, то тая кища ще опустЪе: защо-то бухавк-то на бухалъ-тъ предвйщава сньрть на всичво-то сенейство. 7. 154. Ср. пол. puhacz и тур. bouhadj и pouhadj (hibou). Б у х а м ъ гл. дл. Б у х н у в а м ъ 1) бью, ударяю: Мокрилъ плат­ но чясто въ вода, издрьствкть гы, бухать гы съ бухалка на ваиъкъ доложены. Пк. 86. Най-свтив талазъ-тъ нриближи! бухнува шайката, нреобрьща к, н вситб потънватъ завчасътъ. такъ и Робенсыиъ. РА. 16- 2) о крикгь филина-. Бухалъ-тъ буха. Ж. Д. 1869 р. 39, Б у х а р и * с. ж. галлерея съ перилами: Отъ нашата бухария са внд-Ьше гЬхниятъ дворъ. Единъ день азъ ивл^зохъ да са ония на помивЪкътъ и погл^днахъ канъ Петрови. 3. 1. Ср. 3. 10: Студента, кои-то са учатъ на бухарията, воята вазе*дать (перев. изъ ТЬна N. sur ГА. assis sur une balustrade p. 138). В у х е р ъ с. м. Б у х б р ч е ум. улитка (син. плушковъ, охлювъ): ПоврЪмя у морска-та вода ся нрькнали и развъдили малкы иидицы и плюшкови (бухерчета). Ж. Д. 1872 р . 131. Варовнта прьсть е н тамь д*то ся напирать много бухерн (плюпгкове), защо-то на тыя животны трЪбува варь за да си править чурупкы-т*. ib. р . 237. Морсвн или р*чнн ниденп или бухеровн чорупкн. 3. 4. Тие диваци *датъ корвне, гущере, миди, щриди, бухере, заме, костенурки и ейца-та имъ, черве* цн и др. т. ib. 165. Б у х н а я ъ пр. пышный (о плшпыъ): Шотландско-то (бухнало-то) облекло за д4тца-та. Ж. Д. 1873 р . 83. Б у х т к гл. дл. клокочу, пыхчу: А. защо-то ивватрЪ у земк-та бухтяла горища растопева каша. Ж. Д. 1872 р . 130. Нъ въ среда-та и и до днесь еще бухти буенъ огънь ib. р . 130, Прйди да подкачать волканн-тп да рыгать обывновено си чюе подъ земк-та никакво си бухтеше; нъ пакъ всякога си става трясавица, кога-то си чюе подаемно бучете, па и безъ да бухти подъ зенк-та може да са случи трясавица ib. р . 70. Б у х т к оа БуФТк са (тоже что бъхткса) колочусь, бьюсь:— &аде седнала на стреде двор»— Баде ин пищитъ, виде c i талчнтъ— ,АщосЪ буфтащъ, а що c i тадчипгь?"—„Какъ да не вика, какъ да не плача?—За тва c i талча, за тва са буфта". Ж. 67. Ср. схбъхиа.