* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 172 —
малко аашшпванш навара Ивана да кажи, че той залатать сл?вникътъ. ib. 193.
Б у л я с. ж. 1) невестка (братнина жена): Като го вид* Станчнца (сестра Стояча) Че ва були си (невп,стп> брата) вика: Я ела буле да видиш. Батё тя (твой женить) Стоян гд* лежи. Д. 32, ?0—64. Мари, валино MapiftKe!"... Буля й в чертова отиде, MapifiKO дво ра нетеше ib. 44, 1. 9—10. Буля й иде от черкова И на калина думаше ib. 26—27. Ти, като додеш, нито да хлопаш,—, нито да внкаш, Че буля ни и гор4 въ соба-та. ib. 72, 11—12. 17. Дунай, буле, казвай добро за меже Дано доде т у | мониче при пене. ib. 78, 1—2. Обращаясь къ сестргь говорить холостой еще ея брать: Та чева ре сьмь азъ женихъ; слава Богу и авъ сьнь ергенъ—Тьрнн ты, на скоро ще инашь буля. Зк. 175. Въ пьрви синджиръ—модо Калина, Во вторн САнджиръ—мома Малина, Въ трети синджиръ—сана буля имъ. Фали на плачи, Малина дума: „Да щенъ, Малнно, мама да видинъ." .Пакъ будя инъ гы разговаряше: „Мълчи, Калино и ты Малиио! Буля(»ке я$ц) да плачи, була да жили, Че си остави машко-то дете, Буди да цдачи, да жали: Вази ще карать въвъ Цариграда, Че тамъ си шса ojb нашя-та в4ра,—отъ Хританска; Пакъ мене ще карать въ татар ски земя, Че тамъ си н?ма отъ нашя-та в4ра,—, отъ нашя-та рода,— Буля (языка) да плачи, буля да жяли! Ч. 299—300 Въ этот значомш производны Б у л н е зв. пад. и Б у л и н и - т & Ь прил. притяж. мн. (домъ невп>стки): Стоян у булини си отиде Че на буля си думаше: Булне
м
ле! логт
Д. 48, 13—15. 2) невестка, младшая сестра невпсты (въ онадеверя съ жениховой стороны): А на най-млада-та сестра, или
булк зетова ся примята пр^зъ рамена-та на тро-агълъ б4ла съ ши ты аглове кърпа и кытка на чело отъ тьртаръ и пеперудкы съ 5—6 рубенца: това са „сим вол и младоженства - Ч. 82.
0
В и м б а ш и р ъ * (ср. бин-баши) употр. въ см. комисара высшей власти: Той пистналъ и до три юнаци, Три юнаци три бимбашира, Да си стигнатъ Елена-робим. В. 90. Б у м ч » гл. дл. объ ощущены шума въ уилахъ: Уши-гЬ будчить и тяжко чюкть. Л. Д. 1869 р . 111. Б у н а с. ж. вовмущете, возстате: Каэаци-ти ся подвигнаднна буна подъ войвода Хнельннцкый. Л. Д. 1872 р . 221. Въ сищото врЪме ся подигва и една буна въ онзн градъ за да промЪнкть царятъ. X II, 51. Б у н а р ъ * (bounar, com. pounar, s. t Fontaine, source) с. м. источникъ, водоемъ, колодязь. Б у н а р ч е ум. Шетала к тънка Неда От