* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 150 — Черковица-та лЪжи отъ винъ градъ-тъ на едннъ брт>гъ, затулена задъ една висока сгЬна. Л. Д. 1875 р . 37. Смо*ъ свири н&бр&ги, та кли­ ка—: Збирайте са, войницы, На царюва кол&вндн. 7.279. Бога ся по­ каза пр4въ брЪг-атъ ПрЪславъ. (Когда изъ-за утеса открылся город*). Р. 154. Б р Ь г о в ъ пр. прибережный; Кафейно-то днрво въ тоя по-Ьсъ расте найдобре по планините, а не на плоскнте брЪговн равннцн. 3.172. Б р Ь з а с ж. береза: По-нагоре (на Чннборазо) Хунболдъ на**рялъ бр?эи, букъ я пр., конто растатъ въ Германия и въ Россия. 3. 57. Каяците на с?веро-анериканските дивади сн направеня отъ корато на брФзовото дирво. ib. 261. Б р & з д к гл. дл. борозжу: Съ едно орало ноже да са оре, да сд бр*зди въ различии дилбочини и широчини, съ него ноже да са cie, да ся ровдтъ картофи-тЬ и пр. Ж. Д. 1875 р . 81. Бр&нна с ж. В р й з н и ц а ум. борозда: Упш (нарало^то) слу­ жить да растваршъ брызни. Пк. 50. А л&Ьхи ся рЪж&ть, къту гЬглн На дльшь едни брызни на разстоание двй или три копралы до дру­ га» гЪ, 53. Къту обтигнитъ конопецъ на право на дльшь. и по край него гвглкть налки бр?зници съ тьрнокопъ. ib. 71. Най напрЪдь ко­ га почнилъ челов*Ькъ да opi, къту изкарвалъ брЬвны отъ едина край до другаго, дигалъ си рало на рано и къту го заносяль пакъ на ис­ тый край, отъ дв ё почнилъ, започвалъ пакъ да opt отъ тамо. ДЪдоГосподь минилъ и ну казалъ: „Не тий сынко! нъ къту свьршишь бр48ни възвьрни си рало на истое мт>сто, додт> си изкаралъ бр-Ьзн*, и ори назадъ до края, отъ д4 си започнилъ". И тий си научилъ орачь да opi право какъ то си ор*Ь днЪсь. ib. 137. ТритоныгЬ оставяхи отдир1 си една широка бртззна (sillon) въ норето. Т. 71. Ввредъ ралото 6 i оставило дълбокы брйзны (Par-tout la charrue avait laissi de creux sillons). ib. 74. Хади селски расправи, кой една бревна отъ поляната надзелъ, кону еди-кой волъ борчакътъ испасалъ. Зк. 77. Ср. сл. бразна, бръзна. т Б р е й с. м. назе. pqemewfa красавица! сонная одурь (belladonna): Зехъ та посЬяхъ рйкнтовы отрасли и измежду гЬхъ доста отводы отъ брей и поветь. PC. 95. БрЬвбНЬ названге дерева. Пк. 64. БргЬме с. с. вязанка (дровъ): Брюнета дръва берете. Д. 17. 15. (Глаголъ бери управляетг здпсъ внутренним, тавтологическим* объек­ том.