* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 142 —
Б р а в ъ с. ж. жертвенный баранъ: „На Илинъ-день" сяка една коща «и закала едннъ бравъ (овенъ) за курбанъ. Ч. НО. Б р а в ъ с. м. Б р а в а с. ж. занокъ (Вук Щесме II, р. 98, 451:
На тамници отворена врата, Отворена врата деветора. И дееето
брава Дубровничка): Врата-та ся заклгочявали или съ бравове или съ лостове. Л. Д. 1874 р . 124. Всички врата б*ха подновени и брави-т*в инъ и ключелки-rfc поправени. ib. 1875 р . 142. Байчо как* гядичкапге, вака му ся охорчеше?—Брава («и».). Ч. 118 Б р а д а с. ж. Б р а д ж ч к а ум. Б р а д и н а борода: Купила си еденъ дедо, Педа чов4къ, лакотъ брада. М 276. Па си шьрсна пус та искра, Исп&рли му брадичка-та. ib. Да ни испрати Цоню чорбад* жи, Педисеть, шейсетъ хиляди; И ако не ни испроводи,—Глава-та ще ну земиме. Глава-та още съ брада*та. Ч. 316. Ср. подъ сл. Апрнль м. Б р а д а в и ч к а с. ж. бородавка. Б р а д а в и ч е н ъ пр.: Нерва-та за ввусъ излиза изъ иозька, та ся разстила по языка и са сврыпя на тънкы кончицы, кои-то правять ситвы брадавичвы по поврьхнинк-тя му. Л. Д. 1874. р . 66. Това причинява на он^кнали неста на вимя-то нтжакви си брадавички. ib. 1875 р . 90. Брадавично вещество (въсца).
г
ib. 1871 р.
107.
Б р а д а т ъ пр. бородатый: Войникъ тртзба да к младъ, а не брадатъ. Р. 30. Кога-то нЬной разсказва нЬщо и го познаньть другы-тЬ, че лъже, му казвать; гова е гола лъжя, или това е брадата лъжя. Ч. 143. Б р а д в а с. ж. Б р а д в и ч к а ум. (болгарскШ синонимъ къ тур. балта) топоръ: И щят дойдят дърводйлци Дърводйлци с криви брадви. Д. 64, 16—17. А бабы-т-Ь износять на дворъ-тъ nepycTiis-ти и брадвя-тя: перустш-тя турять съсъ врака-та на горт>, а брадвя-тя съ острило-то на ropi—да не вали градъ. Ч. 39. На дрьва отишьлъ, а брадва-га си заборавилъ. ib. 188. Пейкя п4е въ осоыь?—Брадва. ib. 118. Брадвичка да юлидисамъ. ib. 309. Брадва главя-тя да ну отсЪче (кл*Ьтва). ib 131. (ср. подъ сл. брать). Единъ гл^да свадбя, а другъ брадвя. Сир. Единъ допгълъ на свадбя-тя да ся повесели, а другъ да отврадне. ib. 155. И пакъ кой пушка нЪнаше, Той брадва пакъ граб ив, ib. 314. Не похваща ни рало, ни вопралк, ни брадвя, ни иотыкя. Л. Д. 1871 р . 172. Сяка кяща требаше да ся pas6ie съ брадва и да ся преввеме съ байонетъ. ib. 1872 р . 178. TpioHb-тъ и брадва-та. въ рац&Ь-тЬ на человека, уничтожяиа найстаря, непокятвятя гори, ib1874 р . 137. Брадва (сЬвира) ср. подъ сл. сечиво. Пк. 49. Б р а д в а р ъ с. м. кузнецъ, •производящш топоры, косы и пр. оруdin. Kanitss II, 121.
