* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 128 — висатъ нЬколко бистри капки елмазена роса. ib. 227. Венера като ве кожи да въскреси Адониса горко оилака смьртьта му и прол-Ьнатаму по земята кръвь преобрази въ цвтлъе, което са нарича божуръ, иа което UBirbTb е червенъ като кръвь. Т. 135. Азъ ся растриперяхъ и останахъ съ ирт>бл*дняло лице и причервенъ като божуръ. X . I,144*
Б о з а в ъ * (bows. s. t. Glace, bouz renkb Couleur verglas. bouzaghou. veau) пр. сЬрнй: He можишъ дз различишь б4ли ли с * (мсленца), червеникави ли с*, бозави ли с*, защо-то до ОНАЗЪ минута rfcxния гдрбецъ не е осещалъ нито единъ ИАТЪ да ги стжргатъ съ чеса ло-то. Л. Д. 1876. р . 54.
Б о 8 а к ; гл. дл. сосу, кормлю грудью: Сега вид^Ьх, байчо, иознах те, Че смн на едно сърце легЬлн, От едни сиси бозали. Д 25 76—78. Кога уть магли дрябна роса капя, Тие (самовили) си МАШКИ дЪца бизаятъ. D. S. 0, 25—26. Та си фати башъ дгне, Што е биздло де ветъ майки, Сосъ неговата десета са. В. 174. Да може дЬте-то, като бозае, да си понма свободно въздуха пр^зъ носа. Ж. Д. 1870 р . 94* Овцы-ты ся отбывать отъ бозаюе по-силны-ты агнета. ib. р . 184. Найягки прасета с* кои-то бозаиьть прЪдни-ты нЬнкы. ib. 1873 p. 27L ДЪте-то дорде не заплаче, майка му не дава да бозае. Ч. 155. Между тва ламата легна да си почини и жребетата й бозаяха мирничко безъ грыжа и ся радваха ухилно. РА. 53. Ако отбиеме дйте-то да не бозае, то ние сме ДАЛЖИИ дагохраниме дллговреме съ чуждо мл*ко 3. 292.
ч л е
Б о з а й н и ч е с. с. грудной ребенокъ, ягненокъ: Лаколи ягне Цело ягне бозайниче, Де бозало деветъ майки. М. 72.
%
ми цело
В о в г у н ъ * (bazghoun adj. t. 1. Trouble), пр. смутный: Олеле ма мо, ти стара майко! Помнишь ли, мамо, знаешъ ли, майко, Когато б-Ьше бозгунъ година, Кога отидохъ пусти хайдутинъ, Когато ходихъ деветь години, По та* стрдмна Стара-планина. 3. 109,
Б о з д о г а н ъ * (bouzdoughan, s. t. Massue.
Ср. мад. buzogAny
Streitleolbe^ Keule) с. м. палица: Тог& истай ЖАЛТИ боздогана, Ми истай
сабя димитшя, Со ca6ia по гдрло ш (Ламп*) сече, Со боздоганъ по сдрце к паритъ. М. 59. Подъ гривата ЖАЛТЯ боздогана. ib. 96. Аво тжргнамъ тешка боздугана. ib. 143. Кой какъ може боздоганъ да носе» Кому петь, кому три боздогана, На никому хатаръ да н&остане. ib. 173. Щ А извадк злат боздоган... Той извади злат боздоган. D. 14,10. 15. Извади остър боздоган (о жалгъ комара), ib. 27, ">. Той си майка ни услуше, Амъ си зе ду сребърна буздугана, И утиде на цлрну мо ре. D- S. 11. 19—20-
