* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 118 —
Н4ЙД*Б. тя го познавва и го выка: „ела баба да ти даде бобо (жито,
сухо грозд1е и пр. зальгалкы). Ч. 60. Б о б о н к а с. ж. (син. чръвица): плодъ тутоваго, шелковичнаго дерева. Ц. 156. Б о б ъ * (ЪаЬ, $. а. 3. Chapitre Wun livre. 4. Affaire. 5, Objet matiire) с. м. д?ло, предметы Зеть-тъ ся явява на попове-т4, на които разсказва, кое момиче ще вземне; попове-rfe разглйдватъ на бобо и по KopM4ie-TO, да не сд родяинА, посл? му даватъ запискд за вулА. Ч. S3.
f
Б о б ъ с. м. Б о б е с. с. Б о б е ц ъ с. м. ум. 1) бобъ (растенье и плодъ)&. Вчера бобъ, днесь бобецъ. Ч. 138. Муха-та ся врьти надъ медъ-тъ, а попъ-тъ надъ бобъ-тъ. ib. 186. Научилъ ся попъ (попецъ), на варенъ (джурканъ) бобъ (бобецъ), доврыпплъ ся бобъ (бобецъ), отучилъ ся попъ (попецъ). ib. 192. ПодобрЪ е бобова слама отъ праздны яслы. ib. 208* ППяхд декв и нощЪ н съ това сн припичелвахд брашно. бобицъ. Зк, 72. Да збире волкото можи повече бибъ и да го завезе в ъ Руссе, д4то пр4зъ поститЬ струвалъ цари. ib. 124. Въ мягко вр^мн (пргьзъ Февруарм) може да ся cte бобъ. Л. Д. 1870 р. 182. Одефъ одефъ пра&у пдтемъ, кога гледа шума, шума бобо родила; (х)аинпфъ едно сладко, ущ& едно посладко, трекьо найсладко. М. 666. 2) кофей ное зерно: Плодъ-тъ кога узр^е прилича на вишны; мясо-то му (на кахве-то) не е сладко, а има дв4 бобета, кои-то СА СЬМКЫ-ТЫ на кахвет
то. Л. Д. 1872 р. 253. 3) какъ opydie первобытной ариеметики: (Про сты и глупавы Врътопчяне) неумЪях* друго освЪнь съ бобета да сме
тать и на рабушь да зар^звать Л. Д. 1869 р . 135. Сега хора-та ве смйтать вече съ бобета и васулчета, нъ по СПУТНИЦА. гЬ. р. 174. Б о г а з ъ * (boghaz, s t 1. Gosier, gorge. 2. Ditroit, canal) с. м. ушельс: Зафана сички боази, Втичка не пуща да фАркни. М. 81. Те бе та, Петко, търсиха По габровскн-гв планина. Но шипченски-гЬ бовази Ч. 314. Кирванътъ извпваше са кад1> боаза Мухла. Зк. 14. Б о г а л и н к а * (beuguiulmek, et beukiulmelc, v. t. Flier. fUchir sou*, tire contbc) с. ж. сутулина (Ср. срб. богаль, т. der Kruppel saucius, mutilus; богальаст Jcruppelhaft. mutilatufi): Четыре чопаранкы, пети тпестп богалинкы, седми ходи па гы води и свйщь дрьжи въ Р А КА?—Кола, волове и арабадж1я. Ч. 119. Б о г а т а ш ъ Б о г а т а ш и н ъ с. м. богачь: Тука богаташътъ дрЪме, като волъ. 3. 49. Разбира са, че на гол4миятъ богаташинъ е позволително и проститедно да хвдрга парите си за безполезни лЪкове. 3. 104.
f
