* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 114 —
В л ъ г а р щ и н а с. ж. болгарскШ народъ, болгарская стиэия: Ми хайловский& и Бозвели—двама-та пдрви подвижници за вдспроизвождание на Бдлгарщина-та—За да са возбуди пр^зр^ние кдмъ Гдрцизмъ-тъ и да сн обдрне внимание-то имъ кдмъ бдлгарщина-та Ж. Д. 1876 р. 39г Въ противень случай, не само бдлгарщината въ Ромдния, но и самиатъ бдлгарски народъ непременно тр^ба да пропаднатъ.
3. 336.
Б л ъ г у р ъ см. сл. булгуръ. Б я ъ д н Ш домъ—публичный домъ: Лулчу угадн на чисто, че сд вече въ блддшй домъ, и са збрахд съ такыва нр1ятели. кои ще ги ускубятъ хубаво, Зк. 66. В л ъ с к а в и н а с. ж. блестящая вещица, побрякушка. Ср. подъ сл. бахчя 2). Ч. 94. В л ъ с к а м ъ гл. д. Б л ъ с н д гл. св. 1) толкаю, побуждаю; толкну, оттолкну: Хандми отгорЬ гледахд Една с друга блъснахд И си Стояна гледахд, Гледахд йоще смигахд. Д. 53, 26—29. И, когато силныйтъ в-Ьтъръ гы блъскаше къмъ Африка, ный направпхмы усюия за да пристигнемъ съ помощьта. на лопатыгЬ до съсЬдныгЬ кра<йбреж1я на Сици.пя Т. 12. За да ма блъснешъ въ бездната на злополуч!ето (pour те precipiter—). ib* 118. Оцасны гр4шкы, въ конто Иротезилай бы ма блъсндлъ (m&aurait fait toniber). ib. 215. Когато T i си тьрсяхж ордж!я-та и са блъскахд единъ о другый въ онъзи смутня (et quHls s&embarasseut les wns les autres dans cette confusion), ib. 272. Дьрзость му го блъскаше на случайность (Son courage le poussait au hasard). ib. 35. „Назадъ, ублйдо!" извыка единъ старецъ въ черно облЪченъ и блъсна Ганча на една страна, „махни са и бЪга-й да не та скоро престигне гн^въ БожШ" Зк. 143. 2) (5ью, кодочу, бичую: Крал^тъ даде приказание да бдлскатъ съ тдцане. 3. 197. Ковачь-тъ съ всичкд СИ ЛА блъска чюка о наковалнд-тд Ж. Д. 1873 р. 242. ПЬснопойци-ти и писателк-ти на онова врйня съ остры сатыры и съ немилостивы кри тики блъскали развратный животъ, кой-то сд прокарвалъ тамъ. ib. 1814 р. ИЗ. Бдкль безъ милость блъска оныя, учены, конто като поприкажкть что-годй изъ пр-Ьмивуло-то, сякать вече, че сд историцп. ib. р. 171. Врьти Врьтоломея, блдскай Германе! или Врьти, врьти Врьтоломей! Bifi, 6ift Германе! Ч. 136- Объяснено въ Кн.* 253. 2)—главд— работаю головой, напрягаю мышлеше: Хыляды хора работили и си блъ скали главд докл4, съ Божк помощь, проум-вли весчко това. Ж. Д. 1872р. 95, 100. Такыва учени хора—трЬбува да много да си блъскать главд-тд докл* ся научать и стандть врядни да учять и другы. ib. 1873р. 187. Б л ъ с к а м ъ са—бьюсь. Б л ъ с н д са—ударюсь: Морето са блъскаше о ка-
