* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 106 — учи М. 47. Леде боже, деде мили боже! Бладзе майка, що роди ла сина, А по бладзе а що ке го люба! ib. 84. Бладзе си тя, що ке мен кердосашъ, И мен* со тебе юшъ найбладзе. ib. 101. Запри с*, Гьрги. нимъ бегай, Просто да Ф к грешка-та, Бладзе ти па юнаствои то&. ib. 175- Блаз& тя, момина майко, добро си чядо хранила! 3. 89. Блазй глухому, че два пяти чюе; (едно му кажятъ и друго си измыс ли, та му стане дв4). ib. 130. Бре блазега тал Юда, Што е клала два дерева, Два дерева два юнака, Армосана не венчана! Бре блазе га та^ Юда, Што е клала до две портя, Армосане не венчан* В. 4. Бре блазега тал вера, Што си има денъ Великденъ,—, день Гюрговденъ. ib. 26. Благе тн, княже, че ты и мыслншъ и струвашь добро (R помыслы и дгьла твои благи, князь великгй!). Р. 101. „БлазЪ му! рЬкохъ, „се ся роднлъ и живйялъ на тоя св4тъ! Ж. Д. 1869р. 151. Тыя общяны и не сънувать още за женско училище... Блазе на такывы! ib. р . 156. Блаз* си иа тыя унны хора ib. 1872 р . 95. Блаз* ни че вы нослушяхъ! ib. 1873 р . 250. „Азъ сьмь много майкы расплакалъ, а ТЫМО«-ТА майк*! блазети!" Гп. 283. Блазй на тЬзи които си гиусктъ отъ силнытЬ удовольств1я! (Heureux gui..). Т. 27. Хвала и блаз? на добрата ти честь, защото вынагн си спокойно» X . I , 24. Блазе на онзн юнакъ, Блззе му кой-то ум-Ье За честь, за воля да нжсти. Ст. 45.
1 а а
Влазньь гл. дл. искушаю, соблазняю: Блазни го панго. Сцр. Накарва го дяволъ-тъ да правя зло. Ч. 130. Б д а н о в ъ пр. кротюй: „А си имамъ люта майка, Как* ке поминеме?"—„Теа люта, дзъ бланова, Ке поминене." В. 121. Б л а т е н ъ пр. грязный: Рихарда Русски-ти уловили и го откарали въ едно блатно село. Ж. Д. 1870 р . 162. Б л а т и с т ъ пр. болотистый: Вржхъ на планина-та (Витошь) е голъ, блатистъ и с&ксенъ необработенъ. Ж. Д. 1876 р . 135. Б л а т и щ е с. с, болотистое м4сто: По блатища s трьсища ся намира една черва прьсть. Ж. Д. 1872 р . 238. Б л а т о с. с. 1) нечистота, грязь: Куластра-та е тврьд* важно за очистваше Д-Ьте-то отъ снова блато, вое-то ся е набрало у него, еще у майчин* утробж. Ж. Д. 1869 р . 93. Спрйно вопещо блато. ib. 1870 р . 112. Ораче*тЬ трйбва да носятъ на слабы-ты нпвы торъ или утайкж отъ порой или блато. Ж. Д. 1870 р 180. 2) озеро, болото: Нели c i отвори во Троена града Едно блато широко, езеро <долбоко. М. 31. Да ни растатъ порастать Како т&рска въ блато-то. ib. 343.
