* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— .101 — лит. бед мрслр: ?юла си uxbw бптт Иа пади врата градинскя. Д. 29, J0—U* ^> Л « ъ v ЭДвЧ. ЛДроЯно иду куда: И такъ всички родеини и дривташ c i сиоразужвватЪ за различии работа тедегр&фичеддо, без* да иц$аъ нузда да биятъ иЬколко часа иди мннути ИАТЪ. X Д~ .j). . 36».. 3) бик . метания въ знач. сокрушаюсь, каюсь во хр4хадъ: Еда она, брать, в*Ьруваше Господа 1нсуса Хрпстоса, Метажш 6ieme, и с* клрстеше. 4) бшк шега въ знач. шутки шучу, надъ к4мъ насмехаюсь: Та га (=щ^ чини башъ кад&на, Па не. га узе за него, Ток& ш остави низъ седо-то &Л4пъ да пита да c i &рани, &Си-те.да сЬ шега бгЬтъ. М. 176. Що стоишь, брату, що гдедапгь, Дека ей, брату, аруасанъ, Бе те дочуе армасница И нейнн-те вЪрни дружки, Върчн шега ке й ci6iarb. й . 205. Мома стое спроти него, Ynje му с4 шега 6ie,—въ очи смее. й . 600. Вик-са—J) бьюсь, борюсь, дерусь: Но айде да са бикме, До три дни и до три нощи;&Д. 34.110—111. Еиига ми пратихя до Московска ираляца, Да си взл4вн на бой да ее бй». ib. 42, 13—14. Ду триста змея собрали. Ду край шнроку еверу, И са буетъ съ гу.тЬма дайна, Кой да езеру обземе. Ю. & 1, 5—5, Ферманъ ми е дошлд, Рахманъ бклювбаша, Да иде Тодора, Оосъ бей да
6iu№, Туку вдамЪ побратимъ да бндамъ. М. 147. Децагта с* 6iexa ота далеко со мамеия, а отъ близу съ д&рвенн сабьи. М. р. 525—2) мечусь: Има и тавива бевдарни момци, които съ време са били по чуздииа и при ^эавргщанце-тр ей са изв&рпгали д4ла по-лоши в отъ старн-rt простаци, Ж. Д* 1876 р . 136* Била Бояна Войводна, Била е деветъ година, Цоварала в десета, Ниде човякъ не видяле (Бояна и Стоянъ), Како ли пара да земагь, М. 166.
4 1
Блгабодок %л. дл. бормочу: „Каква облага*, блаболише сн, „д*то до сега не умрЬхъ отглад*, като може тая нощь да мяраекдеатъзв*роветЬ^ РА~ 19. В д а г а т ъ к ъ ум.Ъл&т&тжчътвъ тоже что благъ—1) счастли вый: Тукъ природа-та, сякашь че казва на обитатели-т4 си: джте, шйте и агЬте, за васъ азъ сама щ? ся труд»... Благатичкы Tia днваци! Ж. Д. 1871р. 109,111. Нъ р4дко е оня благатичькъ, който може да ианёри нЪколко коренчета (на женъ-гиена). ib. Азъ ся мысли, за благатичекъ. ib. р. 148. Ср. подъ сл. омдж*. 7. 201. С4юй думаше за иея благатка майка, коя рождала таково чедо хубаво и умно.. Зк. 71.
