* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 91 — помннемъ&. В. 121. Доста си глава врзала, Отъ ceaii кахаръ да бе* ретъ, Пехеръ да чекашъ отъ пазаръ. Любп да чекалпъ о?ъ нышц Деверь да чекашъ отъ гора» ib ,227 Тевннка Недо днбана!, Не бе­ ря кахаръ н гряяса, Йлюка та < на поре* Даю.-од нооа на, па>ице, Бег е *еръ го клавамъ лот* извлаве. В. 267 (Cp подъ сл. кадъръ), -/)—гр&Ьхъ (еь дат.): согрешу , (пршгт поло нибудь): „Керко, мнла керко! Иди го нспадн!"—„Маде*.яи?а нале! ако го иопадишъ, Гррхоке мв берешъ". В. 56. 5)—лой: таю (ср. полъ сл. лой). Ч. 129. б)тгвукя, пари, раз­ живаюсь яозлйствомъ, деньгами: Венчеле c i , не c i кердосяло. Кукя брало, како драфъ натАпанъ, М. 23$. Бери ^ары, за черны дни. Ч. 129, Б р р * си—набираюсь: Ако тц е студено, бери си хладъ за л4тоска. Говорить томува, кой-то въ зимн^ вр4ня, казва, че му е сту­ дено.—Ако ти е стоило, бери си ТОПЛИВА з^ ЗИМАСКА. Ч. 128. Бер& са—собираюсь: Йа големи-те празници, како Велигценъ, Петровденъ, Спасовдевъ и др, c i береетъ млади МАЖИ И жени окулу цдркове, или на други места, и &играет* хоро нев*Бс*я девойки л мхжи особено. Мш р. 515 И въ кувушъ на добаръ денъ c i береетъ млади-те&на &сскаквм места н играетъ &оро. ib. р. Д221 Панагиръ ми се берете, На света гора манастиръ. В. 143. Гергцждьяь светлы лравдокЬ б*ше! На селище ся crop& ихроводь MajpwiiMG тамъ сд, бед?ие Стекалъ се 6ime весъ народъ. Гп. 26. Б е р а ч ъ с. м.—жнедъ, собиратель. I&oры уврасены съ лозл. и чепкы отъ грозде вече попьстрено, конто обЪщавахк на берачи-Ti благыгв дарове на БаАча. 5*/7^."Вогъ да б1етъ берачи-те, Що дойдоха, не скорнаха- М.* 312. Б е & и т б а с. ж.— сборь (впнохрада, чая); Отъ прызд-т* беритбж ивдива. ндЯдобрый и благовонный чяй. jfi Д. 1871 р. 111. Б е с е в е с. c.-^nofiinfeeie: Съ eietetoeTO чёлов*къ&еднажь умира, а съ неразумно-то жеяение той всякой дейь теглн болки-т4 на 6iceHueто. Л. Д. 1875 р. 69. БгЬеенъ пр.— 6inicHHfl: Бссйа куч^Ь въ гори лантъ (секира) М.р.530 (%ат.). Кога выкнать вей^вы& за едно куче #Ьсное, ?о и да не е, ще да побФснйе. Ч. 170. Единъ ндть& Той укро^шъ едйнъ конь, кой-то былРь съвсЬмъ б4сенъ. / . М.Кота-тб* бФсно куче захапе нФкого, требува рядомъ седъмь дни да влиза въ горящы бани. Л. Д. 1870 р. 193. Той tnyesq.iC* аьрху ми ватго, кввой б-Ьсенъ ОВЕБОСЪ. X. /, 131. Поб^св^Елла само заявлааыатш б&ьшлхсетьЛ.Д.ШОр.Ш* t t ( т Г В е с и л о с с: виселица: Тяжко му кОЙ&в&ркц* имъ впадне! 4iка го кука, колъ н бЭДнлсМ Гп. 23. Коя ОТ64ГНДХА турское tficiuo. 1