* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 90 — Левъ да ми беритъ. ячмень да жшетъ. М, 79. Кдде трела, ш б р о д Тука моме заспало, ib. 422* „Бре не бери та бобо-то! (викАтъ пддаръ);—• „Бре що бикашъ тн викачу!" (отго&орл берачъ). Ml 666. ВлйлЪ: т о иъ не брано лозе. Сир. не песгя; яиидо не жили Ч. 134.Ио$&о,тс&ялъ—ще асАне; кой-то и осадилъ—ще бере. ib. 175. КуЬата; мете* ш тотъ не мете, На среде куКа бунаште бере. В. 327i Другарит^ мя са веселиха бирящь (ср. берешномъ) ововиси в цв&Ьти. X / / , 23. БндЬхъ б4ли хора като мене, конто, биряха пиперъ. ib. 54. Нашиягь Тряниенски говъчдарцнъ, кой-то е билъ дАласенъ да си купи жена не но тиль­ де евтина ц&Ьна, е пам4рилъ (въ Влагико) ствсъмъ небрано лозе. 3. СвЬтъ се бере, чешма гледе,—, водал1е. М. 180. Тамо сЬ бсресоберотъ, Моми-те оро шраятъ, Старците врио си шатъ. Ергенн облокъси чинатъ. гк 301. 2) арендую: Бере са, мимо, бсглцк-отъ 11а вр-кхъ.да Стара планина, И асъ ща, мамо, д а нда, Биклнкъ кихаа да стана. Ц. 129. В) вмещаю: Зема дете Арапска-та глава, Въ торба д а туре, T9Dб а и с и ь бере,Фярли глава н& еденъ панагоненъ М. 173. Бдчвата, .която брала сто ведра вино, истекла до капка. 3. 364. 3) безл. забпрастъ (о боли, рашь): Баяше за ран*, кога захване да, бере (ср.подъсл рана. Ч. 114). Употреляясь съ постоянными обсктами этотъ иаголъ получаешь значенге вспомагшнелънало: —душ*." умираю: JT азъ го заварихъ вече че бер^ше душА (jf нашелъ его при поелгьднемъ и?ды$анш), Р. 58. Тя бере вече душя (Она уже умираепъ). Л. Д. 1875 р . 139. Влазя въ ккщата. си, а дйдо Божилъ бере душа. 3. Ц5. Ме­ сяцы ц$лы шесть тамъ стояхъ. Т^ло ми бЬшс изнемощЬдо, Ч&Ькахъ си емьрть, душ* бер$хъ, Жнвотъ чюветво 6$ с изгубило! Гп. 98, Оти дойде Мирче помалечекъ, Душа беритъ и ке да си умриггъ.Ж. 181. (Е()енъ ми ергень) Пушка сн ддржитъ, на нишанъ мерить, Удри Румена но б*Ьло гдрло: Падна Румена на цжрна земя—, Душа ми бёритъ. ib. 490. Като (болникътъ-тъ) ся у?михне, или намрьжди и начне да иоима съсъ хрькате (да бере дупта), турять въ ДЬ^НА-ТА му р*к* восчепА свъщь запален А. Ч. 41. Вид4хъ че то б&Ьше едва гол&Ьма дърта коза, иростр^на на вемиьт* н береше душа отъ старость. PC, 100. 2)—грижя, касаветъ, гайлс, дердове — забочусь: „Лю ми с миЛо наймило, Мкшкото дете малеЬко"—Юда и вели говори: ^СцрйЯо ле, Стойно невесто! За него грижа ми (uf)) беришъ", i f i 3. Ддвойко<.ДОт ре дивойко! От не ми си не сестра не брат»чдоа,.г№?това,дд|дови­ то берамъ, За това ддовите имамъ. ib 110. T o V д-айле и*гь да го не беритъ; Тук& прати му една бфла книга. М. 191. Не берн-ка^аръ, касаветъ. М. 20. о)—кахъръ, огорчаюсь: Хайде л к до, дкдо млэдр, Ты зато кахаръ ми берешъ, Азъ ке стара морска рцба, .Та кр цлаиа, ке г }< : 1 1