* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 44= —
врод* работа бет влъшб*. P. 1». Miaanti-ni сами коже да и&яравять меденя-тя^мамен* баб* шара* омрьтбнос?*» Ж* Д* 1871 р. 141. Когато вьрл&ф баба дырка тр&бува да са булясатъ ввячкн дфца* на ваимто вьзрастъ н да с*, ib. р> 142. Баба «всячинка не вридичя на эемщ-т*. ib. 1872 р. 104. Ловецътъ, който отива на ловъ въ нед*ля, на*напредъ е ср4шналъ нЬкоя бабичка, слЪдователно той не коже да ииа яикакъвъ успЪхъ въ своето предприятие. 3. 87. 4)—повивальная бабка: Баби какъ бабувять, т. е. каквы стары башния творылъ около л?хубя, противо злыя духове билкы и кядения употр&Ёбляющи. Як. 2. Нростота-та и незнаяше-то на иайвд-ты и нехайство-то и пр4дразсядъци-ти на бабы-ты. Л. Д. 1869 р. 107, Збила ии c i млада вдо&ичица, Д& постигна она ияшко дете; Седумъ баби що ми к бабГе Одвай ми го дете постигнала. М. 59. Баба-та лоиося въ едно котле (м&вдннче) отъ попъ nieH* водя (бабиня вод*)&, и съсъ нен поръсва отроче-то, лЪхуся-тя. Ч. 2. Ср. подъ слл. пяпъкъ, лЪхуса, расчуп». Бабннъ БаббШВИ—имя прилах., производное отъ сущ. баба— бабгё: Бабины дивотины. Л. Д. 1871 р. 95. Такывы и друга тЬмъ по* добны бабиды девятинины ся приказвать. ib. 1869 р. 121. Бабищиы влъшбы и баянк. Р. 16. ДЬто ще р-Ьче да ся неупотр$блявать никога бабешкы цЪрове и л?чешя. ib. р. 92. Бабешкы ц*ръ. ib. 1871 р. 120. Бабешкы л*Ькове. ib, 1874 р. 83. Загубата на едня кящя по бабешкы праздницы за година ще е 90 гр. ib. р. 223. А нашите сегапши младежи са смаять на тие пЬсни и наричатъ ги бабашки и глупешки. 3. 33. Б а б х н и д и н (ср. подъ сл. Априль)—послЪдшя числа Марта и»: Цеследни-те дни отъ Марта c i викяетъ бабини дни, кои обикновено сеть студени и ветарливи. М. р. 523. Бабйнъ-денгь—поспщете молодой семьи повивальною бабкою, и, обретто, тсгьщете бабки матерью-кормилицею, npiyponueaeMoe ко дню 8-%о января: Шянство-то ны унищожява по праздницы и по че* ститяв&тя, по врьщеватя и по бабины-дни. Л. Д. 1869 р. 127. Бабинъ Дьнь когы ё, и какъ ходи баба отъ сутр* отъ кящы въ кящя по свои ей, то носи чьрвеия вълня намазан* съ медъ, и просо разбьркаИо, и залЪая по влъкно на чело вс4хъ домашнихъ, д* е бабувала или д$ ииа малко д*Ьте или еще млади жени да раждять. Баба въ тойди обрядъ изговаря, къту эалЗшя: да ся румянишь къту тясъ вълня! да ся гоишь къту тосъ просо! да ся роишь къту пчелы по пчелишникъ! Пк. 2—8. На бабииъ день (Iatfyapia 8-ый) зараиь-тя; доилкытв жены варакосать едия кыткя, яабождать иа единъ каляпъ сапунъ жяътиця, или друга пары, наливать едно шише вино, или юзе съсъ