* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 37 —
А р я т г а н ъ * (пшже чшю по сербсш lepciata) с. лк—всяанскви бузина (Syringa vulgaris. Linn.): Како ти витка армиганъ, Отъ гора горвцветъ, Отъ пол4 тр1андафилъ. Д. 57. Армяжъ^—слева заимствованное. /и. русского 1охаевымъ: Пава му (1ка Хенриха TIJ) пратшъ одна простая вълненя дрехя (аркякь) кож-то носмли обычно прест*пннцн-гв въ время воваяшя. / . 180. А.ржев,—разсоль (син. пр?солъ, расолъ): Ще оплуе, като котка въ apveiK. Ч. 243. А р н а у т и н ъ * (adj. et s. t. Albanais)—Албанецъ: Арнаутете не хвяргатъ нящо зелено въ огяньтъ. Тоя обичай сяществува в у Ровянете въ Австрия. 3. 367. Туй былъ гнЪвъ Боаий, защото мяжъ ин былъ исписалъ въ Черкова-та св. Никола съ арнаутски риза Л. Д. 1870 р. 167. Господь не е Арнаутинъ. Сир. Господь ие е сьрдитъ, като Арнаутияътъ, и ще ти даде. 7. 143. Че ще Керима да мине, С петстотин души отбрани, Сичвнти черни манавци РазмЬсомъ със Арнаута. Д. 20, 5—8. Бог да уби* тез Арнаути Тез& Арнаута тез& каласъзи, Д4то убихя чича йванча. ib. 83, 12—14. Вишо, Вншо ц&рно-ова! Море чула си, или не сн. Де са долин Арнавтц, Голи, боси, като и сета, Гладни, жедии, като х&рта. На сиЬките кондисаха. Кой два мина, кой троица, А въ Вишенн деветъ дкши, Съ ладо младо десетнна. В. 46. Открадоха. Марвша, Закараха Марвша Аряаицказемд— Мале стара пехеро! Стара Арнавтке! И люби ми ареса., Не пехеръ покар&, Не пехеръ пехера, Не деверъ ие зодва, Мене не ме арес&, Ваишнското ркхо В. 78—79. Петро бела Летро! Петро Арнактко! Богь да 6ie Петро, Тоата стара майка, Што те пвстна Петро, Отъ ванка село-то, За ствдеиа Хода, 1ода да налеешъ, Коса да измХешъ. Сретоха те Петро, Гол1*е Арнавти, Юзёха те Петро, Въ Арнакцка зем*. Кладоха те Петро, Хоро да имъ Ходишъ. В. 94. Ты да ме иеии connешь, Две ариавцке кошвл*. В. 137.
1
Аровенъ ем. харовенъ тоже что харенъ—пр1ятный, ми лый, хоропий: Засвири аровно, ясаловно, И да викнешъ, да провикнешъ
Ж. 205.
АроявИНЪ* farsyz, adj. a. t. Impudent, ё/fronte) с. м.—воръ, негодяй: Арсязинъ-тъ нЗьма рогове, да го познаешь, че е арсязинъ; а вознавашь го по това, що-то прави. Ч. 128. Да е знаяла майка ти, че ще роди такъвъ арсязвнъ; тя щЪше си отр4же главаря* Казвахъ иа лоши-гЬ момци и дввнцв. Ч. 146. „Бре провл1отниче! бре урсузине"! ib. 106. Криви ся граждайете, вовто дозволяваха на та-
