* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 3* — Л р а л ш * (ср. ярания, дасараяжя, ШШи, adj. t. Blessi) с. м.— раненый: Разсърди се юнак аралия. Д. 3, 14 (ярадия. Л. Д. 1876 р. 149). Отговаря юнакъ яралгя, Юнакъ д я и р а ш : „ХвИ та isfa, Пяле соколово . Гп. 252.
8
Арангохъ—Архангелъ: Тукъ ве одаль въ цярква Арангела, Арангела въ цярква на причесна. М. 102. Загради цврвва Арангелъ.
ib. 187.
А р а п и н ъ тоже что Арабвнъ: Африкансвиятъ негръ (арапинъ) ииа гол*мо сходство съ иайиуната. 3. 4. Горица иу потихом говори: Що сан толво рано повехнала, Нити ие к слана послаиила, Нити ие к пожар пожарила, Но помина църна Арапина. Д". 36; 6.10—13. Ймен. мм. Apatiie-ти; косе, падежи мн. ч. на стары-ты Арабы. Л. Д. 1869 р. 4. А р а т л и я ъ * Аретлсккъ* (тур. произв. отвлеченнаго значена отъ &arret, s. a. Courage, bravour) с. м.—храбрость, храбрецъ. Употреби тельно и въ обращемяяъ, подобно французскому синониму: Право на Черкешлш отиде, До Кося неговъ аратливъ; На Косюви порти но вика,—Не ми ся Коего обади. Най ми са обади Косюва майка: „Що ходишь, Герге, що търсишъ?" Герги на Косюва майка думаше: „Кяд* е Коею аратлика? —„Коею е, Герге, съ овце-тв По димирджялисви жвйрацы, По черкишлиски Kypin . 7. 310. Босьо льо, кузумъ, арат ливъ? ib. На Кося ми, Гергевъ аратликъ Четире овце близнили: Осъмь агяета носеше; Той си овце натири, Осъмь агнета остави; Олови сива хобилка, Че са на вобилка покачн. ib. rpyio, мЪстото е зло (винопродавница-та), късно е вече, хади аретликъ да си идимъ. Зк. 66.
а tt
Арах&ТИ* (Jcharadjtchi, s. a. t. Beceveur du kharadj, percepteur)—c. J L сборщнкъ податей: Ако e Царь, не е Дигансшя apaxnia я1 Вазадъ единъ Циганинъ. Цигане-rb най мцого ся божть отъ Циганскый-тъ арахч1я. Ч. 126. Дялечь е, като отъ небе-то до земкгтя (Кога-то ваз-» вахь за некого, че е достоенъ да бяди напр. еелскы чорбаджхя, ци* ганскы арахч1а «и пр.) ib. 155. ЛЪжи като цигански арахчьа. Сир. л4жн горделиво, голыми ся. ib. 181. Разсхожда ся, ватр цигаисвы ара*Ч1я, дорде не е събралъ харачь-тъ. ib. 218. А р а Ш д я х ъ * с м.—харачлякъ. См. поФъ сл. джебъ^арашлякъ— хврманиыя деньги. Арбакаоинъ—Албавець jmyp. am. АряаугжДО*) Кй&ги-не Впей, .&се Арбанаси. М. 150* Арбааешжа 8ем«-*~А*банм: Ясъ ке ти с* «мтк/моля, Яд ме зеиашъ На твой-отъ виляетъ, Твой ввле№Ь, вемя Арбаненгка*
Учен. Зап., ст. Дювернуа. 3
