* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 28 — Att*Mfu>tb?ft{. Gera* тоио р4чи хеменъ сьяь на Ж) години—ояа.пакъ не. еьмь «апомнилъ да ужрЪ.тягой; отъ глядь Эк. 2L Аша дртгнтв кодевди; ной ти равбира я вошу вазваигь, още прости са ^ьржатъ, ама и T i i ще влезать въ пятя.иб. 41 L Майка мн <№ше иного 6пака жена: осдови, не иа день 4-^6 Вят4 ма жвравеше& съ хурката^ а«и още идедо да ма вади и на< даскалътъ. # . 32. Едно проклято Та*арче, А то си миромъ не мина, Ами,си коня равис^а, Та веде Рида Влахивя. АГ. 70. 2) А м и - ^ н о и; въ оопроеителъномъ построении рлчц: а кто? а какъ? а если? Но,яейво-то-(ме кантаридл-тл) двло действие е отъ този видъ, щотаосвйнь давно, повр^жда млЗжО&Те, ами принятствува много и на имиланпе~т Л. Д. 1875 р< 92 Нека идемъ въ яхяръ-тъ на нашн-гЬ богати ступаяи и да видимъ вавва вечистотия са вижда не само въ нх*ри-г? имъ, ами и цЬлвя дв#ръ е пртяналъ отъ годвви въ лайня! Л. Д. 1876 р . 54* Кящни съв±гниди? Ами вой са тий? Кучеуго ии летелъ-тъ и вотка-та. Л.Д.187& р. 157..Мохе да бяде пявъ истина, ами да умр* мама н иа посд-Ьдень часъ да иска да види дЬто-то си? ib, р . 139. Ами лице-то й? Като да е направеяо съ чукчею. ib.p. 131. Азъ * побутняхъ, тя ся поадйче! Ами даб&хъ IB тупиялъ? казалъ едивъ овчярь, кога-то го попытали: „абе! д*до Пенчо. защо ни умри овца-га?" Ч.125. Ами ты какво искать да й направи та да млъкне (женсмпа)! X. 1 31. 3) А м и въ отвптахь утвердитслъныхъ и уступытельныхъ: „Така беше ли (ты) съ Tia убийцы и .човйкоядцы?"—„Ами какъ*. РА. 137. Жена-та ви—хапе устната си и отговаря подусярдито: „Амн че!.. Да станеио резилъ на хора-та". 3. 93. 4) Ами—в4дь: Ч е не мл е толкосъ ядъ, гд4*то ся уиьрсихме в синца въ петакъ, ами и гости имахие... Напълнихме ся съ грйхове Л. Д. 1870 р . 169. Ште му доди ума, ами кого ште нам4ри (ума)! ВС. р . 16. Баща-та искатие да го даде на школата. ама азъ не дадохъ. АМИ ЧИ мънпчакъ е още мари, на осемь годиики таиамъ дЪте-то да поиграе. Л. Д. 1870 р. 168. б) А м и съ соювомъ я употребляется, при повелительном наклоненш: Да оставимъ на страня Ивана или Стояла; ами я помысли си за д*да си Попа, кой-то отъ дома ти има да иде еще на десятин* кящы.. Па и него да оставимъ на страня да си поспи, ами я си помнсли: кой ще пасе толкова си етадо. Л. Д. 1869 р . 121. ? 9 АмалЯИЯ* hymatct. (ср. срб. xaMajAuja. hymatl, s. a. Baudriers, pi. de Amulette qu&on porte ait bras comme relique)—магическая перевязь, наузъ, амулетъ: Солдатинътъ носи на гярдите си амаллил, сл-Ьдователно той не е билъ раненъ нн въ едно сражение. 3. 87. Израсналиятъ тука кукуруэъ са приносилъ жертва на слянечниятъ богъ