* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
27 —
патъ и ажатвстъ да чете даво ся наийретс, а ш ввщо ве пополни ib. Нашатъ чорбадж1я правв много добраны на хора-та, ама помнят да? Л. р. 167. Tot иеваше да го даде на мкола-та, ама азъ ве дадок*. Л* 166. До два бравя ве мя с* лознале, Туку обе що св с4 грабвале» Да A 6ierb съ ошв остри, сабьи, Ама никой иадгласъ ве ми когде. М. 68. А по насъ не обувать дора вгьнвы валевры, амибоси босниничвы ходятъ. Л. Д. 1873 р. 82. Kofr-то, каквото тярсн, него и намяра, ами кавъ ся вамнра (квлило-то на хареиа у изложейие-то, коего наистина може да е отечество-то му Турско? ьЬ. 1874 р. 242. Неиамъ нигде никого, салтъ с& имамъ сестра,—И тая иь водить Петре ловаче-то, Ама не зиамъ кяде той ми к однесе. М. 151. Юнакъ б?ще, ава с* уплати, ib. 173. Че нема нигд* нивой Кой на умъ да го на учи, Да работи Ненчо (сираче) да работи Бащвни~ти си мюлкове, Ами си тръгня хайдутин. Д. 26,3—7, Дудо си станя отиде, Не купи меклеи за рани, Ами на конак отиде. ib. 26, 32—34. Аз ти водица по* исках, Ти мв водица не даде, Ами си хлЪба м?сваше, Че ми помнйва даваше. ib. 21, 28—31. То баре да к вадънче, Аи било чърио Циганче. ib. 48, 7—8. Стояи мама си не слуша, Ами си конче възседня че край хареми иииува. ib. 53, 5—7. Сутреи кога-то на нива ходи, С торба си хл-Ьбец не зема, Ами ие кара да му готвк (топла объдй). ib. 63. 11—14. Ни мн е била жювина, Ами е билу пиле филдишеву. В. 8. 11, 32—33. Ами, мари сестро, и не го е срамъ? Л. Д. 1870 р. 166. Или ако ся шятае, то не трЪбва ла както домакинътъ, така и rocrie-то му да си имять въ това вр^ия пр*вдъ очи и Аритиетикя-тя, аии така безъ хесапъ »я карать. Л. Д. 1869 р . 124. Друшки кю си я развяртятъ, Нимой тябя да сп зеия, Амъ ти да си преваришъ да я грабняшъ. D. S. 6, 38 — 40. Зяръ ни са сящате Чп ни са вятровя и маглп, Амъ са ду юди и самовили. D. S. 9, 18—20. Вода ни е ществено чудна бншла, Амъ си хи нее сила даваме. D. 8. 10, 88—89. Не тр-Ьба да ся сьрднте на вьртоглввы-ri ами иа само-то време, Л. Д. 1870 р. 170. Ами азъ сямъ вече много старь за една млада, а за едва стара много младъ. .7. Д. 1875 р . 129. Тоя човякъ не ще да со заведе до място, ами ще го някаде утрвпе. Ч. 247. Лозе не ще волятвя, ами мотивя. ib. 181. Ей та тебе, чобанъ Гергв! Да би брала Самодива Крыло овце, четя кози, Се бн поле побелила И слогове зачелила; Ами бере Само дива Се юнаци като тебе И девойки като Станя, Като твойтя дибовниця. ib. 280. Немамь си ннде никого, Имамь QH чичо Недедвьо, И имамь сестра Груица; Ама сьмь мал ко робено,— Нейде и да ги видя, Нещя и да ги позваыь. ib. 286. Нп сн утиде Тудоркя селсви пупови да викя, Жми утиде Тудоркя Млади сигмены
(
