* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 25?— въ дворк да. Л нанять, Оту майка не в з уинранк,, Аль жг^ак&ишъ живя, али не? Ж. 57. Що та с* твбгЬ мсшгне назвали, ^Ба одну пла- * чнпвь волне ужжлио? А л за майка* ш а ail татка? й. 66. Am т жива > л молота сестра, Алъ *вяжена, азы неяажева? й . 66. Аль си живо, Марко, али умре, Що не згази во наша-ва земя. ib. 126. Добре дойде; незнаена дельо, Аль ей Турчинъ, али ср вауринъ, ib 14§. К ^ с и л е т н а по нугой, до друмой, Аль к стара, аль к падщвъ деля, Кяде креватъ вягли и пра&о&и. ib. 147, &Се що немафме, госдодъ ни даде, Чедо отъ еярце госнотъ не даде, Аль к отъ бога, аль к отъ л юг*, ib. 170. Аль ей живо, али ей умрено? ib. 181. Бабает-о му (на сецза) про­ стиле (апупани), Защ& сЬ найде многу умедъ, Аль к ум-отъ отъ измеклръ, Аль к умъ отъ любовница, ib. 416. Ко i рече: „море жено! Бой ти стори юнащина, Али поыалъ, аль поголемъ? ib. 581. 1 T 1 п 1 Али—ели—ели въ той же конструкции съ тгьмъ же значе- тежь Що к врева во гора зелена? Аль к паша, ель te млатъ субаша? Ель ш вода, ель к млатъ войвода. Ж. 542. Ахлидодидасвадосъ (съ греч. dXXnXobibdcKoXo^)—школьный учитель (по методгь взаимообучетя) с. м.: Аллилодидаскалосъ Райнади въ Бардово. 3. 110. Алтаръ с. л.—алтарь: Бяде гла&а нейдз44 паднала, Алтаръ ми c i тука суградила. Ж. 55 р . 71. АЛТЪНЪ* (аШип, *. t. 1. Or. 2. Monnaie <Гог) с. м. ум. Адтънче Алтънчсина—золотая монета: И Стоянъ стада отиде, Наиялни мишинъ дисаги, Напялни жялти адтяни. Ж. 76. Въ теменъ го, зянданъ фарлГе: Нищо ми глоба нейкеле, За два шинива карагропты И три шиника адтана. ib. 138. Гюмшпъ пафти опасана, Адтаичвна иа чело-то, Дробенъ бисеръ на гярлото. ib. 531. (Жоме "убаво) Що 6tnte лево, &убаво Со фиво фефче натъ око. Съ алтярчето на чело. ib. 502» Уткячн врявя ялтяны, Тури ги въ куюнъ джюбови. Ч. 302. Приюд fce му одне семь, Деветъ товари алъ чова, Дессти товаръ алтини. В. 329. Никой Балд не кипква, Наимна се едно Грче, Паре брои натброЮва, Д алтипе натф&рльева. В. 282. Ср. подъ сл. логача. Ж. 228. Алфъиеиъ Адтънди* (altounlu, adj. t. D&or, dord) пр.Алтън— золотой: Мядъ монастырь свети 1ован, Зндовите алтинлш, Диреците ткибаклги. В. 241. На ръва воси алтъв*вошничка. Д. 62, 3. Алтънгердаи.Д. 73, 3—4. 11—12. 13. Напредъ играх* Дзвазда Алхандзвезда, А до неа Цв?та Арбанешва. М. 60. Карагрошъ плочи плавайте, Алтави клиндн редейте, ib. 97. Керима има злат гердаи... Я сн глааат& повдигни, По гушка да те цЬлуня, По твоя г$рдан алтънен... Той И] гяава-та отреза И скъса гердан алтънен. Д. 20; 11. 38—40. 43—44.