* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 21 — слабо* .датр щотрькамы червеяъ восъкъ ила другя нЬкоа смоля, ib. р . 77. Тия д4тд^ м оть желйвд ако даб&хя, вйе пакъ щехд да ся строшять въ.рЯ(Н&-т?, яиъ отъ неправияноято поетяпяше съ т4хъ. ib.1870 р . ,88. ABQ, ли болйот1-та> о тина вшлЪ, то тр&бва тутакси да повыка .гЬкаря. tfr. рц 490*. Д сова ЭДЪто «дно и*щ6 шв ведостигняло, а пакъ отъ друго ацо. в да яртвсДяо, а «во аалуда вроивдняло. * 1871 р . 154. Па в макцинв ве 8наятъ < а вдзи история тжй -точно, като мене, ако а к да иомнятъ тртиикнвоГБ жители я да ся ввуняватъ кога попнташъ за Еринния. ib. 1875р.12&» Уивятсво-то салунсво движение б* из­ вивало отъ русенский,-ть допа Нияа, вво и наши-тЬ единоврявяи бра­ тки Македонии, да не го доод^дваха за дялго време, защо-то узваха тв*рд$ еворо и*соввт& зли натренвя. ib. 1876 р . 9. AKinatfS* (akhsham s. t. 1. Soir, 2. Nuit. Akhshatn namazi. Quatrieme pri?t*e, faite vingt minutes аргёё lecoucher du soleil) с. м.— i вечерь: Дотекла e Струма вода вечеръто акшамъ. Ч. 352 А х я х а * (uil, ukul, s. a. Tout се qui sp mange) с. ж.— многоядеше: И тогась да видишь на другый день сеирь: едииъ ся оплаква, че го болело глав* отъ авяла ну, а другь охка, че го втр^сло откамъ к е с т - т я му. Л: Д: 1872 р . 263. А л а А д е А д и Д д ь Алщц&мъ—сфо& но, однако: Ала отгдв да, ив св?тие тая бояця светлина? Д Д. 1871 р . 159. Да му ся повиши заплата-та съ 2000 гр., ала аво даде отъ тоя вышькъ ноловннд-тя нему! ib. р . 244. Але мащиха не к сяща майка. Р. 2. ВъсЬдникъ ще дойде да призема Цариградъ, але има да го воспре челяк-атъ. ib. 5 Але въ книгохранилище-то& помежду пшениця-тя намирахя ся и пле­ велы, ib. 108. ОЬ подсмеватъ Янкула добаръ гонакъ, И имъ велитъ „ай да сЬ обидамъ, Аль сумъ юнакъ за да ве прескочамъ*. М. 96. Личба личитъ млада Марко&ица: Д й слушайте Солунски гражани!"— Пищитъ тога страшенъ делибаша: „Аль слушате, Солунски гражане!" ib. 101. Слянце Стояну думаше:—А сямъ ти видялъ прилика. Ала е твярде далеко, Презъ Дунавъ дури во Влашко. Ала е младо годено, Въ неделя му е свадба-та. ib. 119. Сига диветя гудиня, Кякво с*, баъо, уженихъ, Хубявя челядь дубивямь—Яля ми челядь ни трае. 4+ 301. Девет сд цЪли годинки От както сме са женили, Ала си рожба венаие. Д. 16, 13—15. Стигивло и артисало (иманк-то) Ала хаири щ а вравж. ib. 19, 38—39. Ник си всичко събрахми... Ала си, либе, йенами Ситии дребин детчица, Ни мъжво, либе, ни женско. ib. 35; 4. &—8. Залибил Стояв Борянва, Ала во неще Борянка. ib. 43; 1. 3. А з и съм тебе хвалила И пав щех те похвали, Ала съм чула тъз& дума. 7