* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 14 —
истияа. Д. 70, 24—25. Таи си эаварихъ малко моииче, Малко моииче иного хуба%о. Ази то глвдам, то мб шб гледа, Ази му дума^, то зги её jfytfai ib. 79, 5—8. А ела нели (мой-тъ бабойко) не нбрува Вистински господа, Яве си вЪрувамъ 1нсуса Христоса. М. ЗЗ.Заводи ш ти, я з е т а * Арамъ. М. 126, Чи ща я смно да бягамъ. ib. 2Q8. Само вамъ я*ъ л отары вамъ (car je пе dois en parler qu& a vous seul—). T. 369. Для пере дачи просторп>чивоИ локуцги „я вамъ скажу*: Азъ да ви даже ли азъ васъ: дод*Ь побелей тязи брада, какво ми ти годинъ не сьмь ирикарвалъ. Зк. 21. Еога то ми ие стигатъ и мене пари, то азъ звмамъ отъ сарафите съ файда. Ст. 15. Bie сте, сыну, двамина брайе,—Я вн самъ, сыну, стара-на майка. Ч. 329. И. не б?ще ми возможно, самъ азъ, да ся удар» нЬщо съсъ тридесеть души. Рс 106. Попитаха ма не сямъ ли я (Стана) видела. 3. 19. Лека сумъ ти Янкула Войвода, Мятна вода река како носе, Тако тебе ясъ ке те поносамъ. М. 143. Яска сумъ си Марко одъ Прилепа, ib. 146- И я ща да й арижа Що ми ся въ джеба намери. ib. 153. Гясъ енбщи пущифъ за тебе, Оти не дойде до мене? ib. 304. Гясъ за тебе си умирамъ. ib. 329. „Кой ще мя избави отъ Симеона?"—„Азъ". Р 4. Азъ и самъ-си плачя! (Я и самъ плачу!) Р. 54. И ненъ е майка родила, И менъ ще майка ожени, и азъ щя си добы булчиця! 7. 163. Га ся стрискякъ-сябудигь, Пусту празиу бизъ теби. Ч. 302. Сами сямъ азе огнянъ змей. М. 128. И я да те видамъ... И ясъ да &и видамъ... И ясъ да ги простамъ... Яве ка ке умрамъ. М. 8. Язе пята не си знаямъ. М. 19. Ами азъ сямъ вече много старъ ва една млада, а за една стара много младъ. Л. Д. 1875 р . 129. За мене си азъ ие щя ни дума да струвамъ. ib. р . 132. Но азъ ми са тялпятъ въ умъ-тъ още два-три стиха. Л. Д. 1876 р . 150. Чувай, и азъ ма не е страхъ отъ тебе: глодай, ние сме двамина. ib. р . 183. СиЬки моме армосане, дульберъ юначе! Азика армосана, лкда n a i i ! В. 208. Бакъ да самъ дзка като п&рвна година. По вторно хвто Като самъ добыла мапгкото дете? В. 210. „Ан^елино малой моме! чи нишь ли се каилъ? А да те однесемъ на нашъ вилаетъ?*—„Та се ч я нимъ, како ие се ч и нимъ, Й * да познаехъ сестра ми Тодора*. В. 323 Жзъ кю си Жнчо зема. Д. S. 6, 28. И я можамъ и конь можитъ, кога госяодъ не поможвитъ. М. р. 530 (поел.). Падежи косвенные ед. числа и число множественное: Павуяка не е за нази, Че к сириашка дъщеря. Д. 65, 7—8. Жениш ма, мамо, годиш "ма, Ала ма, мамо, иепиташ, жени ли щя са, ие щя лп. ib. 9, 1—3. Мене ма, мамо, з*4й либи. ib. Hlri* щем люлки-те да дръпием. Д. 13, 54. Че кога б*Ьх си код майка, Иска ме Първан войвода, А мене майка ие даде. Д. 34, 16—18. Изгорите мене [Сожхите меня). Р. 5. Заповедать ни да стоимъ на страж*
