* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
817 ОЪР ОЪР 818 ковъ на нихъ кто на иные сроки срочную накинуть, и кто что на нихъ опроче тъхъ сроковъ двою по гбиъ срочнымь и безсудную возметъ, ино та ноя безсудная ве въ безсудвую. Жал. гр. в. к. Вас Вас Троиц. Серг. м. 1453. А посаднику приложить къ срочной грамогв своя печать, а иному сроку не быть. Новг. судн. гр. 1471 г. Исцовъ и отвътчиковъ не волочити, а ставити ихъ передъ судЬши; а срочныя ихъ хрестьяномъ отписывать и безсудвые даватв неволокитно. Судебн. 1497 1.152. С Ъ Р Й В И Т И , О Ъ Р 8 Б Л Ю — построить изъ дерева: — (КШ) приде къ Дунаева, възлюби место и сруби градокъ малъ. Нов. вр. л. введ. 7. Того мца въ ш днь вде Стополкъ и сруби городъ Гюргевъ, кго же беша пожгли По(ло)вци. т. ж. 6611 г. Имати же кмоу (городнику), донел-Ь городъ съроубдть. В. Врав. Влад. Мон. (по Син. сп.). Цркви съроубиша в* деревднъ. Новг. I л. 6641 г. Въ т5 лъ съроуби Аркадъ игуменъ црквь с т ы и БЦА оуспеник и състави собе манастъгрь. т. ж. 6661 ». Того же лъта эаложенъ бысть градъ Суждаль, и срубленъ бысть того же лъта. Лавр. л. 6700 ». Съроубиша въ РоусЬ городъ. Новг. 1л. 6709 г. Кнзь Александръ с Новгородци сроуби городци по ШелоиО. т. ж. 6747 г. Сроубаша Новгородци го родъ новь. т. ж. 6770 г. — снарядить — см. С Ъ Р Й В И Т И С А . С Ъ Р & Ш Т И С А — собраться, снарядиться: — И на завтръя много поехали, тои ночи и срубившися, съ 4 сохъ конь. Псков. 1 л. 6986 г. И Псковичи рклись на помочь итти и срубилися съ 10-ти сохъ человекъ конной (въ др. сп. срубили), т. ж. 7003 г. СЪР8ТИТИСА = С Ъ Р Ж Г И Т И С А — ринуться, сбро ситься: — Съ брега сърлчтится. Пс. V. 22. толк. (Упыр.). СЪРЬЧАНИК = с ъ Р Л Ч А Н И к е — даръ, награда: — То крьстииномъ отъ тебе, имъ же сънабъденъ б ы теми зъле, сърлчании (вт-^щх). Гр. Наз. XI в. 274. С Ъ Р 8 Щ А Т И С А — сбрасываться: — Почьто ли ся акы съ, брега съроущакши ( T I х а т а xpujpLvSv шдеТ; аеаитбу). Златостр. X I I в. (В.). ОЪРШЕНЬ = С Ъ Р Ъ Ш Ъ Н Ь — шершень: — Ел ли ни съзижю не сущаа юбразы съръшень, и сосамъ, и строк# (e^tyya? xai TpiTwva; x a l хеутаирои;). Георг. Ам.(Увар.) Л. 41. — Ср. ШЬРШЬНЬ. СЪРЪВАТИ, — сорвать: — Висдщии" на выи его кртъ съръвавъше. Жит, св. Тр. (Бусл. 431). СЪРЫСЕЫВАТИ, С Ъ Р Ы С К Ы В А Ю — сбегаться: — Начаша людае сърыскывати съ обою страну, акы на рать,вдос1ГБсехъ,на мостъ великыв. Новг. 1л. 6926 г. (по Арх. сп.). С Ъ Р Ь В Ь Н И Т Е Л Ь — сподвижникъ, сотрудникъ: — Отьчьскыимъ,блажене,последоуя стопамъ, сърьвьнителд имевъ добрыимъ, Романе богомоудре, Давыда. Сти хир, д. 1163 *. , СЪРЬВЬНОСТЬ = ОЪРЕВЬНОСТЬ — соперничество, соревноваше: — Ленивыя въ блудную сревность вло СъръвЙ жили есте, ласкосердыя же въ разслаблеше свели есте. Поел. ц. Ив. Вас. Кирил. Бплоз. мон. ок. 1578 г. О Ъ Р & з и т и , СЪРЪЯСЙ — прюбрести прибыль: — А то варъ дал передъ людьми, а что сърезвть товаромь темь, ли пригостить, то то кму собе, а истый товаръ воротить имъ. В. Прав. Влад. Мон. (по Син. сп,). СЪРЪСТИ, СЪРАЧО = О Ъ Р А Щ Ь * — встретить: — Аще ердщеши говддо (