* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

681 съв оъв 682 — сговариваться: — Съ боуеиь ве съвътоваи, не възмои отъмътакть мысли людьи и съвътъ КНАЗЬ ((Зоижеть бо словесъ дрьжатв (ffuti^ouAeueadai). Панд. Ант. Ха;). Панд. Ант. X I в. л. 103 (пс. XXXII. 10). Спей X I в. л. 136 ( I Сир. VIII. 20). дшю мою, да не ердщеть кга лукавы свътъ против— сообразоваться (?): — Богазнию съвътовавыпемъ н ныхъ. Нест. Бор. Гл. 26. Съвътъмь вражикмь. Повг. очистивъшемъсд ( р ( й тргод. X I I I в. л. 7. Мы вамъ поборники на всякъ — поведывать: — И въскЬЪ Г £ мои съвътоуе слово благъ совътъ. Псков. 1л. 6977 г. са (SowXerai). Георг. Ам. (Увар.) л. 87. — разеуждеше: — П о б а е . . . съ свъты творити брань. ОЪВФТЪ = с о в ъ т ъ — совътъ: — Понеже звахъ в ы Варе. крм. Зак. судн. 185. н не послушаете мене, прострохъ словеса и не вни­ — предначертате: — Къто бо к члкъ, иже съвътъ рамаете, но СОмътасте йога свъты, моихъ же обличе­ зоум-Ьеть Бжии. Изб. 1073 г. л. 20. нии не внимаете; възненавидвша бо прмдрть, а страха — подстрекате: — Д1аволу дъиствующу и по совъту Г Н А не взволвша, ви хотдху моихъ вввмати свътъ, лихыхъ людш и бысть мятежь силенъ в Новъгородъ . подражаху же мои сибличеньга. Пов. вр. л. 6463 г. Новг. I л. 6867 г. (по Арх. сп.). Годъ б ы кнзю свътъ кго. 1ак. Бор. Гл. 122. То слы­ — собрате, сонмы — Блжнъ моужъ, иже не иде на шавъ холюбивыи кнзь С митрополита, и ре кму: О съвътъ нечьстивыхъ (£v pouXrj). Псалт. Симон, д. благъ св'Ьтъ твои, оче, и « к о велиши, тако створимъ. 1280 г. пс. I . 1. Бъ прославлдгасд въ съв-втЬ стхъ Нест. Бор. Гл. 37. Идеть Ростиславъ к Галичю по ( Ь [ЗоиХу}). т. ж. пс. LXXXVIII. 8. свътоу Галичькихъ моужь. Ип. л. 6697 г. Всгакъ бо — ? — Съвътъ же пакы бы Антишхж съ Потоломешмъ съвътъ дъдъ радьма. Io. екз. Бог. 199. (въ Греч. о-ирфоХтч). Иппол. толк. Дан. 12-е вид. — указаше: — Бе-словесе износимаго подающе разоумы — ? — GD избытъка давъ съвътоу (т?| pouXrj, curiae). свод сами въ себ* и съвъты (объ ангелахъ). Io. екз. Ефр. крм. LXXXVII. 2. Съвътъмь людьскыимъ (-rij Бог. 109. _ (ЗоиХ?) xxl тсЗ ^71(1<|)(Т'.ш; ad curiam fiscumque; въ Ряз. крм. — сов-Ьщате: — Стополкъ же и Володимеръ и. Рости­ съвътоу и людьскыим данемъ). т. ж. LXXXVII. 28. славъ созваша дружину свою на свътъ. Пов. вр. л. с ъ в ъ т ь н и к ъ — совътникъ: — Къто бо разоум* оумъ 6601 *. Гнь или кто съвътьникъ кмоу бысть. Изб. 1073 г. — соглашеше, уговоръ: — Въкоупь СЪШЬДЪПШСА акы л. 20. Никто же бо не тръбоугаи съвътьника, тъчыж съвътъмь, тако Боу подвигъшю (п. 58. ба не по земли ходимъ, но по глубин* морьстъи; шбьча — замыселъ, наи-бреше:—Гъ разардкть съвътъ газыкъ смр(т)ь всЬмъ. Пов. вр. л. 6452 г. -