* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

905 ЗАВ ЗАТ в е щ а ( & ^ т ) х т ) 7 . . • очеЗето). Ос. XII. 1(Упыр.).Чхо 906 ТА Благ. На боуряхъ заветрии и пристанища, ико же да тамо корабльникомъ троужающимъся въ многыхъ волнахъ прйбътати. Никон, Нанд. сл. 57.—См. З А В Ъ Т И К , В А В Ъ Т Р Ь Н И И — п р и л . отъ сл. з а в е т р и к : — Завътренее мъсто (Aipv/jv axupwcvroO- Жит. Jo. Злат. XVв. (В.). Праха нападша отъ мъста завътреня. Сл. Дан. Зат. 233. 8АВЪТЪ— testamentum, оЧа&тдог):— Се ксть кръвьмои , вовааго завъта. Me. XXVI 28. Остр. ев. Положю за­ вътъ мои межю мною и тобою. Бит. XVII. 2 по сп. XIV в. Зав-Ьтъ къ людЬ". Iep. XXXIV. 8 (Упыр.). Великаго свокго завъта достойны створи. Гр. Наз. XIв. 275. В ы бо и ходатаи ивистеся новааго завъта ВЪСТИТИ. • • Христова. Стихир. XIIв. Кърмилъ же дъв-fe завъти и З А В А З А Т И , 8АВАЖ& и 8 А В А З А Ю — завязывать: — обеги (?). Иппол. Антихр. 59. —• Ср.: Завътъ Божий Не завяжеши ръта волу врьхущю (ои