* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

ТЪР ГЪР €16 — aXa^oveia, iactantia: — Гордыня не трпящи. Муч. turturem). Лев. XII. 6 по сп. XIV в. Любьзнъ поуДим. Сол. 9. стыньникомъ гръличищь ивисд. Мин. Пут. XI в. 128. — audacia, Зравитп?, дерзость: — Ласкръдьство и гръдъши. Пот. Син. XI в. 65. Г Ъ Р Л И Ч И Щ Ь — прилаг.: — Гръличищью рьвьностию • обличай. Мин. май XIII в. 122. — oyxes:— Аште ли гръдъшъми и м-рами сълагакши божьство (quod si mole ас pondere deitatem aestimas, Г Ъ Р Л О = Г О Р Л О = Г Р Ъ Л О — горло, гортань, «рхриу*;, ei o4 oyxot; xai стадрюТ; xptvet; деоттта). Гр. Наз. XI в. Xapuy*;, Xat[i6;, guttur: — Да очистимъ ржцё, оуста, 14. гръло (Хариу*;)- Тр. Наз. XI в. 137. На горле детища (XaipLov, gutturi). Жит. Влас. 4. Мин. Чет. февр. Г Ъ Р Д Ы Н Ь Н И В Ъ (В.) — гордецъ: — Ефр. Cup. XIV в. Г Ъ Р Д Ь Н Ъ Ш = Г Р Ъ Д Н Ы И (В.)—твердый, жестокШ:— — шея, collura: — Горла черныхъ лисицъ. Крымск. дгьл. Ови же пакы отъ сверёпа нрава и жесточаишаго 1508 х. (Кар. И. Г. P. VII.'пр. 43). естества и гръднаго срца прослезити не могуть. Сбор. — голосъ, x >P i гордостью великою, т. ж. 6770 и fornax ad conflanda metalla (M.): — И к о злато въ гърГ Ъ Р З К Д Е Н И К . = Г Р Ъ Ж Д Е Н И К . — дъйетые гордящаниле. Мин. Празд. XII в. Гърнило. Нот. Мин. сект. гося (В.): — Сице бо обоихъ безоумик, сице ихъ XII в. 99. Гърнило ражьжено (xf>veuT>5piov, vas fusoгръжденик. Супр. р. 250. rium). Сказ. св. Соф. 12. Злато искушено в горниле. Г Ъ Р К А В Ъ Ш — СМ. Г О Р Ь К А В Ъ Г И . Пов. вр. л. 6604 х. (по Вадз. сп.). Въ пещере ико въ Г Ъ Р Е А Т И = Г Р Ъ К А Т И , Г Ъ Р К А Ю — fbi^abon, вор­ горниле дети Издраиля блыцаахоуся. Окт. XIII е. ковать:— И к о голове гръкаюше. Наум. II. 7 (Упыр.). И к о же въ горнили раждигаемии. Козм. Инд. Гъркати. Конст. Болг. поуч. XII в. 88. — Ср. Рус. вор­ Г Ъ Р Н И Д Ь = г р ъ н и л ъ — горнило, xwveuTTjptov, fornax ковать; Н^м. gurren; гърлпца — триуюу, turtur. ad conflauda metalla (M.): — И к о злато въ грънили. Прем. III. 6 (Парем. 1271 х. В.). Сковати гръниль Г Ъ Р Л А Т Н Ы И — СМ. Г О Р Л А Т Н Ы И . велии. Прол. март. 22. Аще и въ м а л ! ослабить огню Г Ъ Р Д И О Т Ы И = Г Р Ъ Л И С Т Ы И — громогласный (В.): — въ грънили, то жестотоу пакы чистимеи вещи ство­ Грълистъ, велеустъ. То. Мал. Хрон. (Калайд. 183). рить. Панд. Ант. XI е. 232 (Амф.). Г Ъ Р Л И Ц А = Г О Р Л И Ц А — turtur, т р и у * : — Нриими горлицю и голубь. Быт. XV. 9 по сп. XIV в. Прине- Г Ъ Р Н Ъ = Г Р Ъ Н Ъ = Г О Р Н Ъ — котелъ, Хертк, lebes: — Да ивдтсд ико злато искушено в горну. 'Ное. ер. л. сеши даръ Гви СО горлици ли w голуби (атсо т 5v три6604 х. (Радэ. — въ горнигв). Видехомъ тотъ горнъ Yovwv, de turturibus; др. сп. гръличищь). Лев. 1.14 по где Израильтяне главу телч1ю сл1яли. Пут. Генн. и сп. XIV в. Сдде а к ы горлица на сусЬ древе. Письм. Позн. Влад. Мон. Гърлици сд оуподоблю поустынелюбици. Жит. Ал. ч. Бож. (Златостр. XII в.). Оувы мънъ Г Ъ Р Н Ы Л Ь = Г Ъ Р Н И Д Ь = Г Р Ъ Н Ы Д Ь — горнило, х^veuTTipiov, fornax ad conflanda metalla (M.): — И npiax поустынелюбьнаи гьрлице мои. т. ж. Быти ико же 30 сребръникъ. и въложи и въ храмь Гнь въ гори горлицама (CeOyo; Tpyyovwv, par turturum). Жит. ныль (in conflatorium). Захар. XI. 13. И к о же гръныдь Андр. Юр. XXXI. 119. Краснегливъ горлици и двци очиштаеть неискусно сребро. Панд. Ант. XI е. и ластовици ивленъ* любославнъ въ гнезда нбснаи (Амф.) 62. вселистася. Мин. гюл. XTV в. л. 136. ( v wveUTir l0v а 1 Г Ъ Р Л И Ц А — кружка, urceolus, opxioXwv: — Роукомоя и Г Ъ Р Н Ь Ц Ь = ГРЪНЬЦЬ = ГОРНБЦЬ—Х" Р « e >e 0V т а °^ а : — е гърлицы. Сказ. св. Соф. 16. гърдичшць — pullus turturis (М.). Новороженою грълицищоу. Треф. 1260 х. Tpuyuv, turtur: — Дъва гърдвчища (триубЧоу). Лук. II. 24. Остр. ев. Голубичища и горличища (троубуа, = ГЪРЛШГИГЦЬ — Злато въ гър'ньци. Изб. 1073 х. 64 (см. С А С Ъ Г Г Ъ ) . Гръньць и роукодблик (х»тр* X 4 PY » * opus manuum). Пат. Син. XIе. 173. Кок бо, ркче, причастьк гръньцю съ котъломь. Панд. Ант. XI е. л. 86. Да вардтъ сочива же и зелии, п е р в е к оубо кдино