* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

395 въп въп 396 ВЪПАДн8ти, в ъ П А Д Н Й — ериктетау (М.): — Вьпаднете. Апост. толк. XV в. (On. II. 1.161). В Ъ П А М Е Т А В Ж К : — А естли бы к ъ третему вызнаныо не пришолъ, которая внна положона для впаметанья, судьи маетъ заплатити. Жал. гр. 1388 г. В Ъ П А С Т И , В Ъ П А Д Ь — упасть: — Волъ въ студеньць въпадеть (epresffetToti). 'Лук. XIV. 5. Остр. ев. Въ П У Ч И ноу въпадоуть. Изб. .1073 г. — попасть: — В ъ горе въпадши (el; то yeTpov IASOOO-X). Мр. V. 36. Остр. ев. В ъ б * д ы въпадоша. Изб. 1073 г. (•рптча) о въпадъшпмь въ разбоиникы. Кир. Тур. о черн. чин. 110. Въ болъзнь въпадеши. Жит. Ниф. Въпасти въ руц*. Ип. л. — провалиться, впасть: — У чала б* рушитися старо­ стью (церковь), и верхъ ея впалъ б*. Ливр. л. 6730 г. Очи впали отъ старости. Пайс. сб. 189. в ъ п А С т и с г а — то же что в ъ п а с т и — упасть, по­ пасть: — Ровъ издры, ископа яму и впадеся в ню. Ип. л. 6680 г.; Переясл. л. 77. А оже кто подъ другомъ копаетъ гаму, самъ впадетсд въ ню. Новг. I л. 6845 г. (по Син. сп.). — попасть: — Разбоиникъ бо оубикть члвка въпадъшаагосд къ немоу. Изб. 1073 г. — провалиться: — Тогда же и верхъ святыя Троица впался. Псков. I л. 6870 г. В Ъ П Е Р И Т И , В Ъ П Е Р Ю : — Но вперити си разумнъи криль- и възлетимъ отъ губящаго ны гръха. Кир. Тур. Поел. Бас. 131. Въп*ривше дховн*и криль възл*теша. Сбор. XV в. Сл. въ нед. сыропуст. (Рум. 611). — возбудить:-—Любовник Бжикга; въперимъ. Мин.Пут. XIв.; Мин. май XIII в. Дне пррочьскыя трЬ'бы въеелен&о въпериша. Io. Злат. на вербн. (др. сп. въекрилиша). Мрьтвии въперени б у д у т ъ на вьстаник. Vynp. р. 318. въггЕРИтисга: — Вътриломь вперившеся богоноснии крестнымъ. Мин. Пут. XI в. В Ъ П Е Ч А Л И Т И С И — опечалиться (В.): — Томоу же о семь з*ло въпечаливъшоусд. Супр. р. 218. в ъ п и С А Н И К : — Пр*ди пологая вьсемоу времени обьще въписаник нрава добра (mvaxa). Гр. Наз. XI в. 94. В Ъ П И С А Т И , въпиш£ — написать, вписать: — Въписаныд заповъди ( е у у р * ? ? ) - Гр.Наз. XI в. 76. Другага самъ свъды. й) многыхъ мала въписахъ. да почитающе славдть Ба! Нест. Бор. Гл. 56. Повел* митро­ политу вписати в синодикъ. Пов. вр. л. 6616 г. Въ книгахъ въписанъ. Io. екз. Бог. 351. Духъ Святьш въписати тако повел*. Кир. Тур. 67. Кже въписалъ ми кси досад^ свою. Сим. Пис. Верхусл. до 1226 г. М ы же ихъ не в*мы кто соуть. нъ еде въписахомъ о нихъ памАти ради. Ноег. I л. 6732 г. Икона в ъ ней аки солнце мяетъ вельми украшена златомъ, много дивитися, аки жемчугомъ изсажена и писцу тако не мочно вписати. Стеф. Ноег. 1347 г. 1 0 с т ъ н е м ъ в ъ п и с а т и , с т * н ъ в ъ п и с а т и — <шоурафйу: — Въписанъи законъ ст*нкмъ въписаА истина, и великааго свъта тайну. Гр. Наз. XI е. 99. Аште ли баньнуга; силы (СИЛУ?) притъча сгвнъ въписакть, по твокмоу съпов*данинк, къто ти възбрангакть. т. ж. 115. — См. СТФБЬ. въгшсывАТИ, ВЪПИСЫВАЮ: — Повел* вписывати по всь еппьгамъ. Нов. вр. л. 6616 г. в ъ п и т и = = в о п и т и = = в ъ п и г а т и , въггию—clamare, восклицать, кричать, пъть: — Се дхъ кмлеть и. и въне­ заапъ въпикть (xpd£ei)- Лук. IX. 39. Остр. ев. Азъ гласъ въпикщааго въ поустыни ((JOUVTO?). Io. I. 23. т. ж. Гласъ въпиякшть наречесА. Изб. 1073 ». Не въпии. ни рукоу възвышаи. т. ж. Скачуть, въпиють. на ибо прашАть прахъ (poav). Гр. Наз. XIв. 35. Въпыжпггиихъ къ нему ношть и день ((SOCSVTOV). Панд. Ант. XI в. (Амф.). ХристоФоръ впгаше небо ни земА бзи не сътворьше. Мин. Пут. XI в. Се бо йстнама моима не възбрани впити ти: млтве. помилуй падшаго. Пис. Влад. Мон. Вошю къ теб*. Сл. Дан. Зат. Влко члвколюбьче вопькмъ и глмъ (|3o<3pt.ev). Служ. Варл. XII в. Вси вопьяхуть. Ип. л. 6683 г. Обычьное славословик въпиюще, прикмлгахоу Гда и провождахоу. Io. екз. Boniaxy: осанна сыну Давыдовы Кир. Тур. 6. в ъ п л Е С Т И с г а : — А что ДенисШ владыка въплелъ ся не во свое дъло, да списалъ неподобную грамоту, и язъ тую грамоту рушаю. Грам. митр. Кипр. Псков. 1395 г. В Ъ Ш Г Е Т А Н И К . = В О П Л Е Т А Н И К — IpwcXoxtOv: — И ВЪплетаннг златага на глав*, и тр*зны ризныга. и МЦА гривьньныга. Ис. III. 18. (воплетан'ха златага. Сборн. XVI в. — On. II. 2. 642). В Ъ П Л И Т А Т И С И : — Да не оумиракть драть за дроуга. нъ пленицами своихъ гр*хъ къжьдо въплитактьсА. Изб. 1073 г. 147. В Ъ П Д $ н 8 т и — x T u e a t : — Въплуноу въ очи кго (тгтоo-as). Мр. VIII. 23. Юр. ев. п. 1119 г. въпдътитисга=вопдотитисга:—Изиде Б ъ вопло- — И ж е вписахъ азъ к тебъ (еурт^атюа). Iep- XXX. (XXVI. 2: дегцихт'юач — проповъдати. On. I. 93). щенъ (cecrapxapLevo?). Симе. впр. л?лаЛ В*роуга въ истиноу т*ло и кръвь соушта насъ ради въплътивъшааГОСА словесе Бжии. Изб. 1073 г. Того бо ради съ не­ бесе сниде и въплътивъея. Кир. Тур. 37. В Ъ П Д Ъ Щ Е Н П Г С — capxtoeris: — Сна и пр*жде въплъщенига и по'въплъщеньи. Панд. Ант. XI в. (Амф.). Сътвори въплъштеник отъ с т ы и д в ы . Изб. 1073 г. Елико to бжьствьнааго оплъщенига. и члов*колюбьца Бжига словесе въплъщенига. Io. екз. Бог. 94. И матерь мя своего въплыцешя показавъ. Кир. Тур. 30. въпжь = вопль — clamor: — Плачь и рыданик и въпль мъногъ (oouppws). Me. II. 18. Остр. ев. Въпль бысть. се женихъ идеть (храиуг). Me. XXV. 6. т. ж. Въпль на мори (xpauyri ev Ьх\хаа^). Iep. XXXI. 36. Въпль ( = г о л к а ) . т. ж. XLVI. 17. Въпль кдинъ, подвиженик обьще фог>).Гр. Наз. XIв. 71. И пришедъ по объчаю молАшесА. си же и до оутрьнии. дондеже 2. поющимъ вопль кго стужи ико прогн*ватисА. Так.