* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

333 въд — — във 334 оць. Ряз. Крм. 1284 г. запас. О священникъхъ вдов­ в ъ д ъ ш Е Н Ъ г и — В Д О П Т Е Н Ь Ш : — Вси Бгомъ вдошени. ству ющихъ. Псков. I л. 6978 г. Никиф. м. на Лат. д. 1121 г. въдодъ = вдодъ — удодъ, upupa: — Вдодъ. Зах. V. В Ъ Д Ъ Г М А Т И , В Ъ Д Ы М А Ю — e p - ^ u a a v : — Дшю вдымаеть. 9. (Библ. XVIII в. On. I. 175). — Хрт. udebodeb, Златостр. XVI в. Чеш. dudek; Др.-в.-Н. witu-hof;H. Wiedehopt; Гр. егсоф. В Ъ Д Ъ Г Х А Т И , В Ъ Д Ы Х А В Э — ijMrvctv:: — Блгодать Хва — см. въдидъ. любъвь въдыхакть намъ (epurvei). Ефр. Крм. Кре. 112. В Ъ Д О Ш В Н Ъ Ш — СИ. В Ъ Д Ъ Ш Е Н Ъ Г И . Възиде въдыхам на лице твое. Изб. 1073 г. В Ъ Д Р А З И Т И — сЬатрётсем: — Низъложьше и въдра- В Ъ Д Ы Х А Т И С И — epwcv&tadai: — Сице и мы оубо и зивше (subvertentes). Ефр. Крм. Трул. 1. разУмъвати и глти въдыхаемъел .о Доусъ. Гр. Наз. ВЪДРОБИТИ, В Ъ Д Р О Б Л В Э — dpuwretv: — Въдробивъ XI в. 362. (ЫЗрифеч). Дан. XIV. 32. Въдроби алъчьнъимъ пищж В Ъ Д Ъ П П А Т И , В Ъ Д Ъ Г Т П А Ж ) : -— Б г ъ дшю въдышакть. (o4a&puirreiv). Гр. Паз. XI е. 64. Пал. XIV в. 30. В Ъ Д Р О З В И Т И , в ъ д ? 8 ж £ = В О Д Р £ Ж И Т И — в о д р у з и т ь : — въдъти, В Ъ Д Ф Ж Й — вдеть, вложить: — Въдъ перьста свом въ въши кго (гроЛе). Мр. VII. 33. Гал. ев. XIIIв. Землм на водахъ оутвьржна есть и въдроужена. Io. екз. Бог. 158. Въдроуженъи цьркъви. Жит. вед. Ст. 44. (Остр. ев. — въложи). — Ср. в ъ ж д в т и . — immergere, pawTio-at: — Въдроужити мечь въ зло- В Ъ К Г Д А — когда: — Б ы въегда зачинаху овца (ёуеN6TO invixa evejc'wrcttv т а «рогата, quando concipiebant двевы пьрси. Златостр. 59. въдр&кганик,: — Имъи необратьно въдроужиние. Io. oves). Быт. XXXI. 10. по сп. XIVв. — Ср. В Ъ Н Е Г Д А . екз. Бог. 221. ВЪКДИНЕНИК. = В О К Д И Н Е Н И К . — соединеше, evwat?, ВЪДР8ЗИТИ, В Ъ Д Р 8 Ж # — водрузить: — Стоить съ unitas, ишо:-г-Въкдиненик бысть (unitas). Ефр. Крм. страхъмь акы въдроужени. Сб. 1076 г. (В.). Кре. 94. Въкдиненик Оца и Сна и Стааго Дха (unioВ Ъ Д Р 8 Ч И Т И , В Ъ Д Р О Ч О : — Оного 4epeie не въдручиша пега). т. ж. Кре. 2. О воединеньи церькви (по др. сп. (оих evU'oaav). Златостр. сл. 4. воединьи). Ип. л. 6763 г. въдрьн8ти (7?.^— вдернуть, втащить:—Слипа моужа въкдиник. — см. В Ъ К Д И Н Е Н И К . рУкама своима водрьнУста Лшта к себъ во храми- В Ъ Ж А Г А Т И , В Ъ Ж А Г А Ю — зажигать: — Ни въжагажть ноу (eiaeff7rctffavTO, вовлекогаа). Быт. XIX 10. по сп. светильника (xa'iovdi). Me. V. 15. Остр. ев. Рьвьнйе XVI е. натъштъно въжагаеть огнь (exxatei). Панд. Ант. XI в. въдрАГН&гисга: — Свътилъ и звъздъ. гаже оутвер(Амф.); Никто же свътилника въжагакть подо спу' женим црквьнам, несоблазньно въдрдгнувшасд и домъ. Нест. Бор. Гл. 32. землю чюдесы просвъщающи. Мин. гюл. XIV е. — Бъхи б о . . . веввають черноризьцемь похотвним лу­ въдЬн&ги, въд8н& — insufflare: — И вдУнУ въ лице кава вжагающе ему помыслы. Пов. вр. л. (по Ип. сп.) 6582 г. (по Лавр. сп. — вгажающе). его дыхаше жизни. Быт. II. 7. В Ъ Д & Ш Е Н И К : — Прельсти въ душен ид въведошд въ В Ъ Ж А Г А Т И С И : — Вжагамсд... дхмъ Г НА любве. Мин. гюл. XIV в. 150. человъкы (TCX(XV7)V рьетер^иумсео;), Io. Мал. Хрон. въдЬ'пгити, в ъ д & п & : — Зьданыи и въдоушеным В Ъ Ж А Д А Т И : — ВъжадавъшЬ' кмоу др£вле въ оскоудънии воды помолитисд. Изб. 1073 г. Владимиръ вжада плъти. Изб. 1073 г. стго крщенья. Так. пам. Влад. въд&питисга — переселиться душею: — Въдшьшюсд В Ъ Ж Д А Д А Т И О И — ЩЗм: — Не имать въждддатисд (оч въ медв(ъд)ицю (ртерфиу^лдйвом). Io. Мал. Хрон. рл) оЧфп'сгг]). Io. VI. 35. Остр. ев. Въждадахъсд и нав ъ д ъ д а = въдолъ = В Д Л Ъ Е (В.) — вдоль, въ длину: поисте MA(£8'nj/7)o-a). Панд. Ант. XIв. (Амф.). Алъчьнъ — Вдлее и въпрекы имать сажен л*... и въпрекы и б ы в ъ и въждддасд. Гр. Наз. XI в. 353. въдолъ. Дан. иг. посп. XVIIе. Грезнов1е внешне злато въжДАДИТИСга: — Въждалишасд коумнрьници (hoc лакти въдле. Хроногр. XVII е. (Жит. Александр.). fuit magis molestum). Жит. Порф. 78. Мин. Чет. февр. В Ъ Д Ъ М Е Н И К = В О Д М Е Н И К (В.) — epypuoTopLa: — Слово 315. водмеша. Златостр. XVI е. въдъмъ; — Дшю же словесьноу и разоумичьноу своимь ВЪЖДЕДАНиге — желаше: — Великыи въ кндзихъ кндзь Стославъ. въжделаннемь з-вло въжделавъ. Изб. въдъмомь давъ емоу. Io. екз. Богосл. 176. 1073 г. запис. В Ъ Д Ъ Х Н О В Е Н И К : — Дам кже апостоломъ въдъхновеВ Ъ Ж Д Е Д А т и , ВЪЖДЕДАЮ — пожелать: — Жены не никмь оубо власти блгодати. Изб. 1073 г. въжделаи. Изб. 1073 г. Воспримста ввнца нбным. В Ъ Д Ъ Х Н О В Е Н Ы И : — Въдъхновенъш отъ Хса Стыи кго же вожделаста. 1ак. Бор. Гл. 95. Дхъ въ аплы. Изб. 1073 г. въдъхнЙти, въдъхн&: — Не разоумъша сътворивъ- ВЪЖДЕДвти, ВЪЖДЕДВД) — желать: — Ниже вьждкд-Ьи быти съ ними (pvrjSe e7tidupLii