* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

327 ВЪВ — — във 32в своки. изберете собъ игоумена..'. във*дете Грьцина по... и въдоша ноу добра... и постригоша и... и по­ ставиша и игоуменомь. т. ж. 6734%. По преставлении же Климентов*. Новгородци мно г а д а в ш е . . . възлюбиша в с и . . . моужа добра и смерена Феоктиста... i съзвонивше в * ч е . . . въведоша его с поклономь i посадиша i въ влачни двор*, т. ж. 6807 %. в ъ работЙ в ъ в е с т и : — Мужь Псковичь мечи изс*чи, а иныя люди в ъ работу ввести. Леков. I л. 6773 %. noptfatf в ъ в е с т и : — А въ серебр* бы ввели поруку, а осень придетъ, и они бы и серебро заплатили. Грам. Бплоз. кн. Mux. Андр. и в. к. Вас. Вас. о. 1450 г. в в е д е н ы и б о я р и н ъ : — А городная осада, г д * хто жыветъ, тому туто с*сти, опричь бояръ введеныхъ и путниковъ. Дог. гр. Боров, кн. Вас. Яр. съ в. к. Вас. Вас. 1433 г. Сужу язъ самъ князь велйыи или мои боя­ ринъ введенои. Жал. гр. в. к. Вас. Вас. Ив. Пет. 1450 г. — см. ВВЕСТИ. ВИЖА. в ъ в и ж ю — см. ВЪВИРАТИ, В Ъ В И Р А В Э : — И жезлы острыми юходы оканьныхъ въвирающе ноужахоу (papSoi? o^e'tat; т а ; е&ра? Tt3v aSXwov очатсерй^те;). Георг. Ам. 162. в ъ в о д и т и , в ъ в о з в ю — inducere: — Широкъ П У Т Ь . ВЪВОДАИ въ пагоубу (атсауоио-а). Me. VII. 13. Остр. ев. Въводити в ъ обновлеше. Илар. Зак. Благ. Князь не самъ впадаетъ во многы въ вещи злыя, но думцы вводятъ. Сл. Дан. Зат. в ъ в о д и т и с е б е : — В*водити себе въ мирьскыихъ вештии строк ник (se miscere, puo-doOeaai). Ефр. Крм. Халк. 3. в ъ в о д ъ (В.) —. е'юаушр5: — Вься притъча в ъ бжьствьн*кмь писании многъ лнчесъ прикмлеть въводъ. Изб. 1073 г. В Ъ В О Д Ь Н Ш Г А — женщина принятая въ домъ: — Ни emitf ни попЬ'... вводница имъти, токмо матерь или cecrptf или теткЬ\ Корм. Пик. I. 3. (В. cuveieaxTov = • l7T£tcaxTov; Уст. съв*дьниц*, в ъ К. св*дениц*). В Ъ В О З Е Д Е Н И К . ; — Въвождении пр*тьрп*вати. Ефр. Крм. LXXXVII. 12. (та? е у а у ^ у а ; owopieveiv, actiones suscipere; в ъ Ряз. позывакмомъ быти на соудъ). в ъ в о з и т и — invehere: — Товаръ въвозиша в горо. Новг. I л. 6778 %. в ъ в о и н и т и — сд*лать воиномъ, вооружить: — Въвоинить себ* (стратеивоь). Кирил. Iepyc. огл. в ъ в о и н и т и с г а — сделаться воиномъ: — Хотя въвоинитися. Пам. муч. Мил. в ъ в о д и т и , в ъ в о д ю : — Тако и во Ж а л а ч к * Велневицкои не въволите ловити. Псков. I л. 6979 %. В Ъ В О Л О Ч И Т И — СМ. в о в о л о ч и т и . в ъ в о н А Т и с г а : — Мдса въвондшасд временемъ (corruptae sunt, оЧе<рдарт)). Златостр. сл. 9. В Ъ В Р А Ж И Т И С И — lybpeuw. — Въвражюсд врагомъ вашимъ (inimicus его inimicis tuis, ё^дреисю т<Л? ё^Зроц; въ др. сп. въвражю же ся, врагъ б^дЬ'). Исх. XXIII. 22. по сп. XIV в. .• " . ВЪВРЪТИ = ВЪВРЕТИ: — Съвлзати р у д * и ноз* и 1 колъ жел*янъ въвр*ти междоу рукама и ногама. Супр. р. 2. Повел* гвоздш великъ сътворити .ё*. въврети въ оухо. Муч. Оеодул. Мин. Чет. февр. 48. В Ъ В Р Я Щ И — ВЪВЬРгЗ = В Ъ В Р Ь Г Й — ВЪВЕРгЯ — ввергнуть, iniicere: — Въвр*щи въ геиину (ёрфаХеЬ). Лук. XII. 5. Остр. ев. Въврьжемъ м р е ж ю ^ а Х а а о а е ^ т о (S'IXTUOV). Лук. V. 5. т. ж. Да быхомь ся въ огнь въвергли. Илар. Въ море въврьзи вкдицу. Изб. 1073 г. Не имею человека, д а б ы . . . въверглъ мя бы въ ку­ пель. Кир. Тур. 45. Пророка Данила въ ровъ вверже. Сл. Дан. Зат. Огнь въвергоша. Новг. I д. 6712 г. Оубиша Прус! Овъстрата. и с ы н ъ кго Лоуготоу. и въвьргоша и въ греблю мьртвъ. т. ж. 6723 г. В Ъ В Р М Ц И С И — iniici: — Въвьржесд въ-море (IpaXev lauTov). Io. XXI. 7. Остр. ев. Въврьзисд въ море. Нест. Жит. Оеод. Въвръжеся на бръзъ комонь и скочи съ него босы влъкомъ. Сл. плк. Игор. ВЪВ$ЗА — повязка, ремень: — До въвКзы сапожныд. Быт. XIV. 23. (On. I. 14). В Ъ В Ь Р Т Ъ Т И С И , в ъ в ь р ч Й с г а — ворваться: — Полов­ ц и . . . абье поскочшна; Русь же приимше помощь Божию и въввргвшася в не, и яачаша * сечи (и) имати. Ип. л. 6691 г. Стрелци же Рускыи и Чернии Клобуци въвертбшася в ня и яша ихъ живыхъ 600.. т. ж. 6698 г. В Ъ В Ф Р И Т И , В Ъ В Д О Ю — 7TICT£U£»V: — Хотевъшу мъног ы образъг вт.верити. Изб. 1073 г. Във*рдга частьнок частьныимь. т. ж. — Семоу мое хранеше съ Богомъ във*рихъ, и въ отца мЬсто имети соудихъ (хатедаатеиса). Георг. Ам. 367. ВЪВЪРИТИСга: — Въ нихъ же навыклъ кси и във*рилъед. Изб. 1073 г.; Пат. Син. XI в. — См. £ в « Р И тисга. — ЦрковномЬ' попечению въверися (ётпдтеиат), fidei eius credita est, ему поручено попечете о церкви). Жит. Киргяк. 17. . — Шному же пршедши к Ростиславу, и вверившюсд кму. ЧТАШОТЬ и Ростиславы Пов. вр. л. 6573 г. в ъ в ъ р и т и , ВЪВ*РИЮ—^rtcTsueiv:—Малейшем^ древУ вверяють человвцы д8шы своя (credunt, m