* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

255 съм оът 256 съмнлисд, аще гасть, wtoacaercA (Biaapivopievo;), Римл. XIV. 23. Библ. 1499 г. *съм:ьрзеник= съмьрьзеник.—замерзан!е, морозь, холодъ: — Истиньноую чашю отъ своихъ кръвии огньмь моучительныимъ, водою съмьрьзенига в^рь-ныимъ почьрпаша. Стихир. XII в, Ак. н. л. 126. *оъмвреномъ1СЛИ№ — смирете, смиренномудр1е: — Со всако смереномысльк и кроток»... всприемлюще дроу дроуга в любви (pt-гта %хащ TaTCivotppocuvTii). Ефес, IV. 2. Пов. зав. митр. Ал. XIV в. *Съниже — ниже: — Полкъ беаше съниже его в полн* (aUTou йтсохосты ev ту] xoiXaSi). Суд. VII. 8 no en. XIVe. съньмъ — соит1е, совокуплеше: — Аще жена боу-деть съ моужьмь ночь... и бывакть съньмъ, аще подобакть има нриимати сток обыценик или ни (cuva^i?)- Ефр. крм. Тим. Алекс, отв. 5. л. 210. *Оънфденик, — пища: — Длъжны оубо есмы пити вино в сытость и снеденига гасти с мед о и ме стовве. Сбор. Троиц. XVI в. Олгьтн. обх. (Тихонр. m. II. 401), — питаюе, еда: — Къжо бо свою вечерд прмарееть въ сведете (eiri t?3 ©ayeiv). Кор. 1. XI. 21. Библ. 1499 г. *съобращатиоа — обращаться, поворачиваться. — См. подъ сл. сълньцепрввратьникъ. *съод®вАТИСА — снимать одежду:;—Ти тако къ алтарю приходдща съодЬватисА таковъш вещи оде ни id (sxStSuijxeudat). Ефр. крм. Трул. 45. съод-втИСА — одеться; вооружиться (въ образн. вы-ражешяхъ): — И гако против^, съодетисд троудъмь п потъ възмьздьнъш волкю претьрпЬти (avTowo-Susi^ai). Ефр. крм. Ефес. 9. *оъосквьрнитиса — вступить въ связь, оскверниться: — Съ сестрою свокю (v ода или отъ м"тре съосквьрньсд въ домъ мхгвы да не повелеваемъ боудеть вънити (aupipuavadi). Ефр. крм. Вас, Вел. 75. *съоо8дити, съосУисо — осудить вместе съ кемъ: — Мьрзъкоуоумоу семоу и на истиноу възбесивъш;ксА и Аполинариа, зълобе оученика, съосоужьше (елгухя-ToapivavTSi). Ефр. крм. Трул. 1. ;съошьльникъ = съошельникъ — сопутникъ: — Съошелникъ на (cuvexSyip-o;). Кор. 2. VIII. 19. Нов. зав. митр. Ал. XIV в. *съпадатИ) оъпадаю —падать, спадать:—И звезды небесьныга бждоуть съпадающа (Icovtou ёлтиточте;). Мр. XIII. 25. Мст. ев. д. 1117 г. *оъплакатиоа — заплакать: — Азъ сплакахсд и во-просихъ англа. Хож. ап. Наел, по мук. по en. XV в. (Тихонр. m. II. 52). *съшивньникъ — вместе бывшш въ заточенш: — Целоуите Андроника и Оунию, оужидб мои и съплень-ника ми (auva^^aXwTOu; p.ou). Римл. XVI. 7. Апост. поел, по сп. 1220 г. *0ъп0двизатиса — подвизаться вместе съ кемъ: — Любви ради дхвныга сподвизаите ми са в млтвахъ U) мне къ Boy (cuvaytovtffau^ai ?aoi), Римл. XV. 30. Нов. зав. митр. Ал. XIV в. ¦съпроисходити, съпроиохожУ — происходить: — Съпроисходдщю присно летъмь прииманию (aupnrpot-ovsvk). Ефр. крм. Вас. Вел. о Св. Дух. л. 207. *съпроСити, СъпрошУ — спросить, задать во-просъ: — И посадники спросиша оу Савка и оу всихъ...: виноваты ль кете тъшъ Левонтию. Рядн. Леонт. Зач. XV в. СъпроСтъш: на съпросте— ? — Того же месяца князь великои прислалъ во Псковъ..., веля Пскову cin часы посылати къ себе своихъ пословъ на спросте. Псков. I л. 6982 г. *Съпр®бъ1ВАНИЮ — совместное жительство: — Да не пребывають въ кдиномь монастыри мьниси и чьрноризицд: любодейство бо посреде прикмлкть съпребъ1ваник (uuvSiaITviatv). Ефр. крм. 2 Ник. 20. *Съпрфкъ1 = оъпрееи — поперекъ: — Пригат же съпреки стегна (той тЛсстои;). Быт. XXXII. 25 по en. XIV в. *съпъ1тьнъ1и — см. еггытьнъш. *оъраспатиса — быть распятымъ вместе съ кемъ-.— Хоу сраепАХСА (cuvscTaupuiAc.i). Гал. II. 19. Пов. зав. митр. Ал. XIV в. сърасти, сърастУ — расти вместе: — Татигавъ сърастдаше съ Иоустинъмь мчнкъмь (i>c[?ct'(sv). Ефр. крм. Епиф. Кипр, о ерес. 46. съродьство — родня: — Hu прр безо чти томо въ очтвЬ ё i в сродстве i в домЙ е (sv тоТ; (juyyevasiv auтой). Мр. VI. 4. Нов, зав. митр. Ал. XIV в. :сърока (В.) — точка: — Срока (рпугг). 1о. екз. (Б). — мигъ, минута: — Въ месяца, въ днехъ же, и час®, и срижа. Псих, пресв. по сп. 1431 г. гл. 156 (В.). *състенати, съотеню — вместе горевать: —• Be?ti бо, гако вса тварь състенеть и сболезноуе доныне (uTsva'Cei). Римл. VIII. 22. Нов. зав. митр. Ал. XIV в. *оъотрои — составъ, смешеше: — Некымь състроимь ароматьскы (Sia... хататаеиу)? ipwaaTuv). Георг. А». (Увар.) л. 119. *със8щьствьнъш — существующей совместно: — Вещь превечьноу некакоу и съсоущьствьноу (cuvou-cricojJLsvvjv). Ефр. крм. Тим. пресв. л. 283. *съсзщати, оъсвцаю — отсекать; откусывать: — Мужа и жены, съсецающа зубы газыкы своа. Хож. ап. Павл. по мук. по сп. XV в. (Тихонр. т. II. 51). сътицатиса — сходиться, стекаться: — Пеши $ всехъ градовъ стицахоусд тамо (wveSpa?Aov). Мр. VI. 33. Конст. ев. 1383 г. *оътъкъменъ1и — соединенный: — Из него же все тело чхЬньми съставлено и сътъкьмено веддемь ко-торы подаанТемь (oup.pipa^op.evov). Ефес. IV. 16. Библ. 1499 г. *СЪТЪ1КАТИ, Сътъ1ЕАЮ — соединять: — Из него все тело съставлдкмо и стыкакмо всемь обличье даиныа (cu^pipa^o?j.svov). Ефес. IV. 16. Нов. зав. митр. Ал. XIV в. *сът®катис а—сходиться, направляться, обращаться:— Въ митрополию отъвьсоудоу сътекатисА вьсемъ, имоущиимъ вещи (suvTpi^siv). Ефр. крм. Ант. 9.