* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

251 съв 252 *08кдювивъ1и — суетный: — Прикмлющеи кънижь-ника, глемааго троудолюбивааго, паче соуклюбивааго (tov ^eyo^svov I4XO7tovov, pt,ocXXov Se p.aTatO7rovov). Ефр. крм. Тим. пресв. л. 284. *с8км8дРЪ1И— ложно мудрствующШ:— Севира соук-моудрааго (?/.otTato^pova). Ефр. крм. Тим. пресв. л. 284. с8кслови№ — пустослов!е: — Ложь, крамола, суе-словье, насмисанье, скомрашьство и вся игры бесовь-скыя. Кир. Тур. Сл. о мудр. (Ист. чт. II. 139). с8пОСТАТ?НЪ1И — враждебный, злой, дурной: — Аще и сдЬ, пришедъ на спник, сЙпостатнага дЬлакпш и съгр-Ьшакши предъ Гмь. Ефр. Сир. 1377 %. л. 18. *с8родитель — сродникъ: — Блюди же сд и самъ и w суродитель, покорившихъсА Га ради, кда когда, домашндга свои възненавидевше,чюжага погу(би)мъ. Ефр. Сир. 1377 г. л. 16. с8хъ1и: ctfxara болезнь — сухотка, чахотка: — GO них же възрастаеть трдсавица и соухага болезнь въ состав^хъ. Сбор. Троиц. XVIв. Стих.дв. мгьс. (Тихонр. m. II. 403). с8швник — сушка, просушивание: — А коли у игумена у Александра бываетъ его сушенье, и т1уны и доводщики тогды въ варницу не влазятъ. Жал. tp. в. к. Шар. Яр. Чухл. Покр. м. 1450 г. *с8щьотвьно — въ действительности (?): — Мко жи-веть аъ члвче соущьствьно сотона (Ьитгоитхтш;). Ефр. крм. Епиф. Кипр, о ерес. 80. *съб л аговолити, соблаговолю — одобрять: — ПриложьшюсА присно къ нкмоу съблговолимъ (suv-euSox.oup.sv). Ефр. крм. Трул. 43. *събласти, съблад8 — впасть въ заблуждеше: — Съблддъшемъ оума заблоуженикмь и съньнъшми мдтежи (xvctire?A7WCдежа светлът. Ефр. Сир. 1377 г. л. 14. Не свлачасд, ими же бехъ оболченъ свитами. Хож. ап Павл. по мук. по сп. XV в. (Тихонр. т. II. 58). СЪВЛФЩИОА — отречься, отказаться: — Мко же ре-чено ксть, сволкъса началъ и власти i на кр!е оу-газви. Ефр. Сир. 1377 г. л. 34. СЪВЙЗЪ = СОв8зб — союзъ: — Съединешя и совуза духовныя любве межи собою не иметь держати. Митр, наказ, гр. *СЪВЪ8ВЛИСТАТИ, СЪВЪЗБДИСТАЮ — вместе заблистать, возмять (въ образн. выражешяхъ): — Пьрво-моученикоу последоующе, съвъзблисташа. Стихир. XII в. Ак. н. л. 174. *съвъзнестиса — вместе вознестись: — Боудемъ бо сице съ Хсъмь съвъскрьсъше же и съвъзнесъшесд (uuvui]jou[j.evot). Ефр. крм. Трул. 66. *Съвъкопик — соединеше, соумышлеше: — Павьлъ аплъ, гако истиньнъ1имь деганикмь апльскъшмь гави, съвъкоупик нестроинъшхъ воиньскою подвиже по-мощию (eu[A7rvotxv). Ефр. крм. Крв. 93. съвъв8плвник — единеше: — Въ съвъкуплеше вся призва, единогласно славити Пресвятый Духъ. Чин. избр. еп. 1423 г. *СъвъпрОШАТИ, СЪВЪПРОШАЮ — взаимно задавать вопросы: — Кде книгчи, кде съвъпрашагаи века сего (си'(г,т7)т7к). Кор. 1. I. 20. Апост. Толст. XIV в. *СЪВЪСВРЬ0н8ти, съвъсврьсн8 — вместе воскреснуть: — Боудемъ бо сице съ Хсъмь съвъскрьсъше же и съвъзнесъшесА (cuvxvi<7Ta[/.evoi). Ефр. крм. Трул. 66. ;СЪВЪСПРИИМАТИ, СЪВЪСПРИИМАЮ — воспринимать вместе съ кемъ либо; поддерживать кого: — По моукахъ оудобьно ксть съ радостьнъшмь ердцьмь съвъсприимати и съприобыцатисА вьсехъ въ молит-вахъ же и въ причащении телесе и кръви Гни (.ccpt.?avo[Aevov). Ефр. крм. Ефес. 9. *СЪВЪСХЪ1ЩАТИ, съвъсхъ1ЩАЮ — обходить, обманывать: — Млади женивъшесА нецип Си нихъ съшьдъшеи невеститель съвъсхътщають некъш болюбивъиз еппъ! (auvapirx^ouciv). Ефр. крм. Кир. Алекс. 4. *С"ЬВЪ1ШЕ — искони, издревле: — 1Яко ветъхъ ксть оуставъ сь и съвъшю намъ w оць преданъ ксть. Уст. п. 1193 г. 205 (Оп. III. 259). съвьрстьница = съврьСтьница — вмеете запряженная; сопряженная, соединенная: — Образъ (Бо-жШ)... въгепрь да полагаеть съврьстьницж плъть (оаоСиуо;). Гр. Паз. XI в. 317. съвьрстьнъш = съвЕРБСтьнъга—зрелы хъ летъ: — А клобука къ еуангелыо снимати, аще сверьстенъ человЬкъ есть; аще лп же младъ есть, рекше унъ, не снимати ни къ доре, ни къ еуангелью, дондеже брадою уростетъ. Кипр. м. поел. т. Ав. 1390 г. съвьршенъш = оъвершенъш — вполне совершаемый: съвьргаенага литургии — литурпя съ проскомид1ей и освящешемъ даровъ: — Не пр1яхомт> въ da дни, рекше среду и пятокъ сырныя недели, ниже свершеную литурпю, ниже прежесвященную стваряти. Грам. митр. Фот. къ Псков. 1419 г.