* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

49 въз вък 50 *възоглавити, възоглавлю — соединить подъ павою: — Възъоглавити всдчьскаА о XS", иже на н§се и гаже на земли и) не (a v а у. s о а л a t ы <та с Э a t). Еф. I. 10. Библ. 1499 г. възорати, възорю — вспахать (въ образныхъ вы-ражешяхъ): — Мко плЬ'гомъ, пропов^дш в'зшралъ еси. Жит. Стеф. Перм. 751. *възочьство — родство: — Тако же и взочьство сбор-нъ1и свитокъ... Сисиньга образукть и повел'Ьвакть. 1о. митр. Прав. 23 (Чуд.). *възразити = возразити, ВЪЗРАж8 = възра-жд8— ударить; сделать удареше: — Греческ'ш газы" пригласив СшЬ'чается, а слово едино ё; аще бо впишется кало ти возразиши на посл^дши ciara, то разКи^и, гако добра д-Ьля глеть; аще ли пре единою ciaToro възраждено е приглай'е, гако се кало, то раз^м^и е гаже (т. е. юже?) кораблк (каХо; — хоро-raiu, x.alo; — корабельный канатъ). loe. XVI в. пре-дислов.(Б. II. 185). *възр астени к = возраСтеник. — возрастан1е, ростъ: — Власи главъ1 моега не придоша возрастень-емъ. Хож. an. Павл. no en. XVв. (Тихонр. m. II. 52). *въ8ратити, ВЪЗРАщ8 — вм. възвратити: — Да възрати iiMIHie к малы ближика в Роу. Дог. Ол. 911г. (по Радз. сп.). *възратитиоа — вм. възвратитисА:— Аще злодеи възратить в Роу. Дог. Ол. 911 г. (по Радз. сп.). *в'ЬЗРЪ1ДАти, възръхдаю — зарыдать, начать рыдать: — Горе вамъ см^ющиса, гако възрыдаете и въсплачетесА (?Чч тса^аете). Пчел. И. публ. б. л. 117. *ВЪЗРЪ1ДАТИСА—зарыдать, начать рыдать: — Аминь, глю вамъ, гако въсплачете и възърыдаетесд вы, миръ же възрадоуеть (o'tl х^аииете ход эрг^г^ет--). Пчел. И. публ. б. л. 121. въз8отити, въз8щ8 — подучить, подстрекнуть: — Възоустить кго тешти къ чдродЗюмъ. Сбор. 1076 г. л. 193. Много множества роду боярскаго и княжеска взусти убити цареви. Псков. I л. 7078 г. въз&цати, въз8щаю — подстрекать, побуждать:— Вьсе д'Ьло зъло възоуштАкть дигавола; възоуштенъ же бывъ, горьцЬ на възоуштенааго обраштдктьсА. Сбор. 1076 г. л. 78. възъ = возъ (предл., употребл. съ винит, падеж.) — за: — Ростислав же показа правдоу свою, гако не есть во св-Ьт'Ь с Михаиломъ, Михаилъ же не показа правдъ1 воз доброд^анье Данилоу же и Василкоу. Ип. л. 6748 г. възъ вьрхъ — вверхъ по течешю: — И посла и во Володим1фъ с тозЪмьци в челно воз верхъ р^кы Лоснъь Ип. л. 6784 г. възъвати = възвати, възов8 — позвать: — Во-зва й к соб-Ь на шб'Ьдъ. Поуч. Влад. Моя. 81. *възъ№мати — см. възимати. *ВЪЗЪЗЬР®нике = ВЪЗОЗРВНИК — взглядъ: — Его же въвсзр^нье исоушаваеть бездънъг. Служ. Серг. л. 111. възьрвти = возрми, възьрю — взглянуть: — Во-зр^въ есмь въ (да)нъш грамоты съ ищемь своимь съ влкою съ Ва(силь)емъ. Грам. Олег. Ряз. п. 1356 г. И князь Михаило Андреевичь възрелъ въ Олешину даную грамоту. Прав. гр. 1479—1481 г. възати = взати, възьм8 — взять: — Поклони-шася Чюдь князю, и дань на нихъ взятъ. Псков. I л. 6720 г. възати гърдость — возгордиться: — Поганъш же Половци, поб'Ьдивъше Игорд с братьею, и вздша гордость великоу. Ип. л. 6693 г. възати мъ1сль отъ чего — отдумать: — Вздх мысль iv пострижении (слова «вздх мысльп приписаны на по.гЬ). Ип. л. 6676 г. въздти миръ — заключить миръ: — Взяху Новго-родци миръ съ Н^мци, а Псковичь вымирили вонъ, и взяху Псковичи миръ о соб'Ь. Псков. I л. 6900 г. възати за себд — поручитьсд: — Поруки онъ... мн-Ь по собе въ томъ сторонше не далъ, а взяла его княини за собя. Прав. гр. Мих. Еолуп. 1547 г. възати на са — над'Ьть (на себя): — Данилъже возма на сд шеломъ Пакославь и ста за нима. Ип. л. 6737 г. Взд на сд черн'Ьчькии порты и поча житии в мана-стъ^е. т. ж. 6776 г. ^ възатиса — подняться: — GO земли бо възатъса цркъг, и съ соущиими въ нки възиде на въздоусЬ. Пест. Жит. веод. 17. — быть снятымъ, поднятымъ: — Вънегда же обра-титьса къ Гоу, възметьсд покръшало (-^spiatipsitai). Кор. 2. III. 16. Апост. поел, по сп. 1220 г. — уйти: — ВозмасА таи из города. Ип. л. 6685 г. *въимененъш — главный, основной: — Повесть въ- скор-Ь написанъшхъ ересъ вьсЬхъ..., ихъ же матери и пьрвии образи и въименкнъ1 д, w нихъ же вьса прочага изникоша (ovoaxcTai). Ефр. крм. Епиф. Кипр, л. 249. въименовати — воименовати, въимен8ю — назвать, указать: — А третей межи насъ хто ищетъ, тотъ воимянуетъ три князи хрестьяньские. Дог. гр. Ив. вед. Ряз. 1433 г. И игуменъ Тарасеи и старцы Снетогорсые воименовали старика Терекпя Куда-това. Прав. гр. Снгьт. мои. 1483 г. въин8 = воин8 — всегда, постоянно: — Да клвнутсд iv всемь, гаже суть написана на харатьи сеи, хра-нвти... въ прочага л*Ьта и воину. Дог. Игор. 945 г. В^ша въиноу молищесга днь и нощь къ Гоу Boy. Пест. Жит. веод. 8. *въиньно — навсегда: — Принесъ жрьтвж, въиньно efe (el? то Sivivexi; Ixadwev). Кирш. Iepyc. XII в. Евр. X. 12. (Оп. II. 2. 51). въиньнъш = воинвнъш — постоянный: — Вед тварь... тобе слоужить и тобЪ воиньшж въепоу-щакть славословл-Ьник. Служ. Варл. XII е. л. 3. *въкдадати, въкладаю — влагать, вводить, подвергать: — Въ кпитемью вкладаклъ не причаща-тисд. lo. митр. Прав. 25 (Чуд.). 4