* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

41 въ възк 44 ръ1 вражьдът, ли грабленьга дгЬлд именьга огнемь вжагакть храмъг. Варе. крм. Зак. судн. л. 187. въжадати, въжадаю — почувствовать жажду: — Волею взалка, волею вжада. Симе. вп>р. Влад. *въжгелати, въжгелаю — пожелать: — Истиньнок веселик въжгелавъши (въ др. сп. въжделавъши). Мин. 1096 г. (сент.) 144. *въжгелвти, въжгелвю — пожелать: — Едино бжствьнЬи доброт^ въжгелЬвъпш (въ др. сп. въжде-левъши, въжделавъши). Мин. 1096 г. (сент.) 146. :!:въждадати, въждадаю — почувствовать жажду: — Въждадавъ G) животьнаго (пива) иеппти. Мин. 1096 г. (окт.) 92. *въждеддтиса — почувствовать жажду (въ образ-ныхъ выражешяхъ):— Въждедагасд соущен любъве. Мин. 1096 г. (сент.) 152. *въждед®ньнъ:ш — желанный; избранный: — Осквернили, чаеть въжделеньноую мою. Ил. Hoei. поуч. 14. *въжеланик — стремленье: — Разумети вжеланьи дша мок га азъ не разумел кемь. Книг. откр. Аер. 53. въЖЕЛвти, въжеловю — вожделеть: — Начаша дроуга пръ другою червити лице и белимъ тръти, абъ1 уношд въжелелъ са на похоть. Иов. вр. л, веед. (по Переясл. сп.). въЖИЗАТИ, въжизаю — разжигать, распалять (въ образныхъ выражешяхъ): — Слышашта гл*ы нечисты и обычдга пагоубьиы, раждизаюгптА и распа-лаюшта и въжизаюштА на блоудъ. Сбор. 1076 г. л. 223. възаконитиса — подчиниться требовашямъ закона: — Мъножьство възаконАтьсА не наводити народа на м^ста та (vop.o&iTv?d5cnv). Ефр. крм. Кре. 83. *възам®нити, възаминго — заменить: — Древле яже въ рай прелести възаменивъ царство небесное. Иоуч. митр. Фот. 1410 г. *възарати, възараю — вм. възорати — вспахать, взрыхлить (въ образныхъ выражешяхъ):— Блаженъ сОаи по всей воде и всей дши, оутрь възаракмо и напагакмо. 1р. Иаз. XI в. 124. възвити, възвию — отбить (нападеше): — При-шедгаи же стрелци и5 Издслава и и) Ростислава, и възбиша ратьнъта w города и гнаша га шли до полкоу ихъ. Ип. л. 6657 г. *възвлистдти, възбдистаю — заблистать, про- ciflTb: — Възблисталъ кси. Мин. 1097 г. 133. *възвл8дити, възвл8ж8~ впасть въ заблуждеше: — Много възблудите и много казнии будеть на васъ. Пал. XIV в. Зав. Асир. *възвльвати, възвлюю — выблевать: — Аще въз- блюкть, влити въ рОкоу. Вопр. Кир. 56. възволвти, възболю — заболеть: — А кже дети и делд женъ1 твордть что любо, а кже възболдть или къ вълхвамъ несуть. Вопр. Ил. 18. *възборонивати, възборониваю — возбранять, запрещать: — Пакы же възборониваите женамъ, оть не ходять къ волъхвомъ. Ил. Новг. поуч. 22. *вхзворонити = возборонити, възбороню — отговорить: — Възборони ми СО пострижении. Ип. л. 6676 г. Не дошедши же имъ города Сохачева, и доумахоуть w вздтьи его..., но возборони имъ Конъдратъ кндзь. т. ж. 6789 г. възбранити, възвраню — запретить: — Възбранп, рече, кмоу, абы пересталъ. Вопр. Кир. 68. — Книги възбраненъш — отреченныя книги: — Ни почитан възбраненыхъ шшъ.Поуч. свящ. (по сп. XIII в.). *възбранъ — помеха, запретъ: — Безъ възбрана вни-дуть в рай. Илар. Зак. Благ. (Сбор. 1414 г. л. 28). *възвраньнъ1и — запрещенный: — ИмОти има съ-вкоупленик той нощи несть взбраньно. Вопр. Кир. 72. възбранати = возвранати, възбрднаю — запрещать: — Того възбранАи. Вопр. Кир. 59. — препятствовать: — Данилови Hie хотдщоу гнати по нихъ, Василко же возбранАше емоу. Ип. л. 6757 г. *възбранатиса — удерживаться, медлить: — Не ма-лодпГе въ своей мТтве, ни възбрандиед въздати млтвоу блговременноу(pi ejMco&iaijs). Пчел. И.публ.б. л. 47. *възввгати = возбвгати, възбъгаю — взбегать, бЬгомъ всходить: — Конем же потопающимъ, и еа-мемь возбегающимъ на въгеокад места. Ип. л. 6737г. възбвситиса — неистовствовать противъ чего: — Мьрзъкоуоумоу семоу и на истиноу възбесивъшжа (^utttjgxvtl). Ефр. крм. Трул. 1. *възбъсоватиса — неистово возставать: — Възбй-совався оубо за правую и древнюю вероу (щьт/йс). Георг. Ам. (Увар.) 309. възвеселитиоа — возрадоваться: — И тако блаже-нъ1и възвеселисд събратикю на обеде съвеселаемь дзГовьнътимь. Пест. Жит. ввод. 20. възводъ — возводъ — подъемъ; запоръ у подъем-наго моста: — Егда же азъ пршду ко граду, и вы возводъ ототните и мостъ положите. Повг. IV л. 6926 г. — востокъ: — И ту же есть место близъ, яко двою до-стрелу вдале отъ рекы 1ердановы, къ возводу ли-цемъ (въ др. сп. къ востоку лиць). Дан. иг. (Пор. 56). А все то подле Ердана ити къ возводу лицемъ (въ др. сп. къ всходу лиць). т. ж. (Нор. 104). Путь же отъ Васана все по полю ити подле 1ердана къ въз-воду лицемъ (въ др. сп. все къ восходу лиць). т. ж. (Нор. 113). възвозъ — взъездъ, подъемъ, дорога въ гору: — Поставиша церковь камену на взвозе святаго Теория. Псков. I л. 7002 г. ПоПерегъ Глушици на зпапеи взвозъ. Зап. догов, о розъгьзд. зем. 1498—1499 г. възврдтити, въЗвращ8 — вернуть: — И гатъ будеть таковыи и възвращенъ буде не хотди. Дог. Ол. 911 г. (по Ип. сп.). възвратитиса — вернуться: — Аще злодеи възвра-титсд в Русь, да жалують Русь хртьганьскому цртву. Дог. Ол. 911 г. (по Ип. сп.).