* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

1425 хъл ХЪ13 1426 ad africum; въ др. сп. Су холмшцьския, w хълмичь-скъш). 1ис. Нав. XV. 2 по сп. XIV в. — Ср. cat д. хъдмоничьн'ыи=хо дмоничьнъхи :^л,лмоничь-нок — углублеше морского залива: — GD холмоничь-наго моря (abro tv?; Х091 а; тч; da^aasv;;, a summitate maris; въ др. сп. хълмоничьного, холмичнаго). 1ис. Нав. XV. 5 по сп. XIV в. — Ср. пред. хълмъ — хлъмъ = хълъмъ — холмъ — холмъ, гора: — Вьсака дъбрь наплънитьсд и вьсака гора и хлъмъ съмиритьса ((iouvo;). Лук. III. 5. Остр. ев. СъкроупшшгасА горъг нячждевк и сташд хлъми вйчьнии (I.OUVOI). Нсалт. толк. XI в. Евг. (Аввак. III. 6). Кто постави горы въ M&ptf и хлъмы, гако въ гарм? (та; vx^a; "(uyv)- Не. XL. 12 (Упыр.). О хълъмехъ и о дьбрьхъ радоугасд любьзно. Мин. 1096 г. (окт.) л. 80. Заоутра призва Игорь слъх, и приде на холмъ, кде стоите Перунъ. Нов. вр. л. 6453 г, Нача кпажити Володимеръ въ Киеве единъ и постави кумиръ1 на холму вне двора теремнаго. ¦ т. ж. 6488 г. ШсквернисА кровьми землА Руска и холмо тъ. т. ж. 6488 г. Хожаше с Берестоваго на Дн4пръ, на холмъ, кде нъше ветхъш манасгырь Печерьскъш. т. ж. 6559 г. Пршде на холмъ, идйже беЛарии>нъ печеркЙ ископалъ и возлюби местьцо то и вселисА въ немъ. Ham. Неч. (Бусл. 763). И отъ-тоуда пакъг преселисга на инъ хълмъ Антонии, и, ископавъ пещероу, живите, не излазга из нега. Нест. Жит. веод. 9. Пламень великъ зело, Си вьрьха црквь-нааго ишьдъ и акъ1 комара сътворивъсА, прайде на дроугъш хълъмъ. т. ж. 23. Наступи на землю Половецкую, притопта хлъми и яругы, взмути реки и озеры. Сл. плк. Шор. Повел!; имъ кландтисл в-ма кравома златъгаа, иже постави на въ!сокъ1хъ холмЬхъ. Пал. XIV в. 95. Hi на коемъ хлъмЗз келию сътвори (pouvw). Жит. Авкс. 52. Мин. чет. февр. 174. Кыты... горахъ и холм! величествомь точни. Сильв, и Ант. вопр. XVI в. (On. II. 2. 148). (АркадШ) столпъ постави на скиролоФ^, рекше соухы хольмъ (тоо ?цро-Xoipou). Георг. Ам. (Увар.) л. 254. — насыпь, пристань: — (Фока) женЙ Маврик1ев8 съ дщерми ей оуби ю оу холма Еттропиева (ev ты ?ш-лы). Георг. Ам. (Увар.) л. 283. — ср. Д.-С. liolmr, А.-С. halm, Дат. columen, culmen; — см. хламъ. хълмьницд = ходъмница: хълмьница морд — углублеше морского залива: — На холъмници моря (bri Xoipiav Tvj; 3a).acs7?c, ad extremitatem maris, въ др. сп. на хълмници). luc. Нав. XVIII. 19 по сп. XIVв. хълмьць = холмець — уменьшит, отъ сл. хълмъ — пригорокъ: — Холмець есть малъ, Со встока и запада шеломенемь сдержимь. Сбор. Кир. Бгълоз. XV в. 25. хъроъ = хъросъ = хръсъ = хорсъ — назваше одного изъ боговъ древнихъ Славянъ: — Постави (Владимиръ) кумиръ! на холму вне двора теремнаго: Перуна... и Хърса, Дажьба и Стриб? Нов. вр, л. 6488 г. Поганьскыя богы, паче же и бесы, Перуна, иХъроса, и ины многы попра. Так. Нам. В лад. (Сбор. 1414 г. л. 6). Трогана, Хърса, Велеса, Пероуна на бъг обратиша, бесомъ злъшмъ вероваша. Хожд, Богор. Великому Хръсови влъкомъ путь прерыскаше. Сл. плк. Игор. И йе по оукрашамь моляся... прокляты бол'вано Переноу, Хорсоу, Мокши, виламь. Сбор. XVI в. (В.). Мняще богы многы, Пероуна и Хорса, Дыя и Троя на. Сл. и откр. св. апост. XVI в. (В.). хъша = хижа — хижина, домъ: — Разве хижъ леплянъ. 1о. екз. Шест. (В. I. 407). Иже ко анти-мисомь во шеобне месте хижа или корабля, бжтве-нымь иконамь Сшоученне, сщеннодеиствовавъ или кртивъ, не шсоужается. Сбор. Кирил. Бплоз. XVв. 19. — кел1я: — Не видимо бъгло каменик отъ въходящи-ихъ въ хъгжю кго. Сбор. Трои, XII в. Нов. и откр. Архип. 40. Въ хъ!жи затворься за лета многа (sv "/.еЛлЦ)). Панд. Ант. XII—XIIIв. 146. Кде ксть хижа оцаМакарьга. Прол. XIVв. Ак. и. л. 19. Ошьлници.. . испросиша себе рещи, гако же исправи кождо в хижи своки и кок пощеник постиса дхвно. Панд. Ант. XIV—XV в. (On. II. 2. 276). — шатеръ — см. колиморъ. — ср. Готе, hus; — см. хъ1жда, хъ13а. хъгжда — кел]я: — И въ хъшди затворьед за лета многа (ev хеХУно). Панд. Ант. XI в. л. 180. — См. хъ1жа, хъ13а. хъ1Жица = хизбица — шалашь: — Святитель же хоте поставити ему хижицу близь камени. Жит. Ант. Римл. Приди в* хыжицю мою (e't; то xaXufkov, ad tu-gurium). Жит. Сим. Урод. 61. Въ хъшици своей (ev тф х.алир;.со). т. ж. — комната, жилье: — Въ папьрте въхода мокго сътво-рите кмоу хътжицю(въ др. сп. хлевницю). Жит. Ал. ч. Бож. Златостр. XII в. хъхЗА = хиза — хижина, домъ: — Несть бо виделъ того на своей земли, разве хизъ лепленъ и убогъ. 1о. екз. Шест. XV в. (Калайд. 64). — шалашь: — Под лоз1е, соущее въ хызе его (итеохосты той <рорт?ои twv xlrj[xatisiu)v). Жит. Сим. Урод. 61. — крюковой знакъ: — Хиза, шибо®, затинка. Стихир. XVII в. (Рум. 654). — ср. хъша, хъпеда, хъ13ъ. хъ13ина = хизина — хижина: — Того ради Хсъ съподоби вълазити въ апльскыга оубогыи хызины, насъ оучА. Сбор. 1076 г. л. 95. Ни хызины постави, ни коуща потъкноу (tugurium). Жит. Петр. Гал. Мин. чет. февр. 256. — кел1я: — Лоуче оубо есть w себе отити мирьнъ1хъ и хранитисА въ хъгаине и гонести, гако ерьне отъ тенетъ (ev ты хеХмм). Панд. Ант. XI в. л. 221. Хъг-зиноу сътвориша (xeXXtov). Пат. Син. XI в. 37. CD нкго же и въ некоую хъ13иноу низъкоу и тьмьноу затворенъ бъшъ, пребываше, къ кдиномоу вега вддга-щемоу възирага влдце. Жит. беод. Студ. 138. Л и s* хизинъ. Сбор. XV в. Молися игоуменоу и братии, да 90