
* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
905 сеч с® и 906 — разить: — Ангелы, начнете отъ святыхъ моихъ, с^ц^те и не пощадите. Поел. Акинд. 1312—1315 г. — ср. Лит. sykis — ударъ; Др.-в.-Н. segansa; Н. Sense; Др.-С. sigdhr—лечь; Др.-в.-Н. seh, С.-в.-Н. sech—р_Ь-закъ, косарь. СЕЧИВО — сЬкира, топоръ: — 1Йко нашстри др^во-д'Ьла сЬчиво (???????). Ис. XLIV. 12. Библ. 1499 г. (Мат. Бусл. 47). И се шесть моужь иддше поутьмь и отъ вратъ зьрдштихъ на сЬверъ, и комоуждо сгЬ-4??? въ роукоу кго. Изб. 1073 г. л. 104. Самъ же, възьмъ сЬчиво, нача сЬчи дръва. Пест, Жит. Ввод. 14. Прига сЬчиво (по др. пер. секир#). Никон. Панд, сл. 43 (Чуд. сп. 124). С'Ьчивомъ бо иоскордомъ двери Христов'Ьи церкви разсЬкоша. Поел. м. Фот. 1415— 1419 ?. Принеси ми сЬчива (и) измала из дому. Книг, откр. Авр. Оударив'ше сЬчивомъ, (ЕсЬкоша ???#?>. Жит. Февр. Мин. чет. гюнь. — Ср.: К#зньници, вещи тоу събирающе, готовы шбразы творетъ..., а сосоудъ1 и сЬчива дроугъ 53 дроуга въземлшще. 1о. екз. Шест, по сп. 1263 г. 1. — тесло: — СЬчиво бо свок взложиши на не (???????-???? ???, cultrum). Ис. XX. 25 по сп. XIV в. СЕЧИСА — наносить удары оруж1емъ: — А толко име сЬчиса или колотиса, да оучини головшин#, ино быти ем# самом# в головпшн'Ь. Псков, судн. гр. — рубиться: — И сетупишасА шбои, бъ1 сЬча зла, гака же не была в Руси, и, за рукъ1 емлюче, сЬцахуса. Пов. вр. л. 6527 г. — сражаться, воевать: — ????? сЬкъ!ся (?????????). Гр. Наз. XI в. (В.). Сего бо д^лга кротъкааго воина въоржжакть доухъ, гако же добла моглмцж сЬщиса (????? ???????? ?????????). т. ж. 214. Князи Руст in воюются и секутся о княженьи велиюе Русше земли. Псков. I л. 6942 ?. — сразиться: — С^чесд со 1злемъ ? изби га 1зль (???-??????? ?? ??????). Числ. XXI. 23 по сп. XIV в. И разоумгЬ Мрославъ, гако вь нощь велить сЬциса. Новг. I л. 6524 г. С^чеся съ Антиохомъ великымъ сЬчомъ (??????????). Io. Мал. Хрон. VIII. СгЬчеся съ Тигра-номъ (??????????). т. ж. сечь — истреблеше, y6ieHie: — С^чесд со 1злемъ ? изби ta 1зль сЬчемъ сЬчнъшъ (???????? ????? ’?????? ???? ????????, nece gladii). Числ, XXI. 23,24 по сп. XIV в. СгЬчь великъ з-Ьло (????? ???????, caede magna). lue. Нав. X. 20 по cn. XIV в. Пр’Ьдани б,ъ-д#ть сЬчю и плЗшенш. 1ез. XV. 8. толк. (Упыр. 187). Сего д^ла напрасно приходить сЬчь и скроушаник бес цЬльбъ1. Изб. 1073 г. л. 181. — заклаше: — С'Ьчь велш въ 1джиеи (?????, mactatio). Ис. XXXIV. 6 (Упыр.). — война: — Да (йлучите дань Гви w вошъ ходивши на сЬчь (??? ??? ?????????, in aciem). Чис. XXXI. 27 по cn. XIV в. Вса вза еЬчьмъ (?? ??????, in bello). lue. Нав. XI. 19 по en. XIV в. ХлЪбъмь и винъмь гостите Мельхиседекъ Аврама, w иноплеменаго сЬча обративъшасга. 1о. екз. Бог. 276. Сйчеся съ Антио- хомъ великымъ сЬчомъ (??????? ?????). Io. Мал. Хрон. XVIII. — мечь — см. Сечьнъш. сечьбьнъш — относящейся къ сражешю: — И бы слышати голка сЬчебнаа далече. Хроногр. XVI в. (В.). СЕЧЫСА — назваше крюкового знака: — С^чка || —. Сбор. Кир.-Бгьлоз. XV в. 33. СЕЧЬНЪ — название месяца, Февраль: — Мць Феврарь, рекомыи сЬченъ. Четвероев. 1144 г. (Мат. Бусл. 12). Мць Феврарь, рекомъш сЬчьцъ, имать днии ки; днь има ча ai, а нощь п. Стихир. XII в. (Изв. V. 219). Et же начятокъ мца сЬчьна (въ подл. нЬтъ). Прохор. Жит. 1о. Боюсл. XXXVI. сечьнъш — прилагат. отъ сл. сЬчь въ значенш мечь: — ОЬчесА со 1зГемъ ? изби га 1зль сЬчемъ сЬч-нъ1мъ (???????? ????? ’?????? ???? ????????, per-cussit eum... nece gladii). Числ. XXI. 23—24 no cn. XIV в. СЕЧЪЦА — боецъ, воинъ: — СЭиме... w 1ерлима... щ#да и кр^пкааго члка, с'Ьчьцж и слуцю (???????? ??????????). Ис. III. 2 (Упыр.). — палачь (?): — Кгда бо бъгсть церь Фока моучитель и нача кръви проливати въ оносъмь(?) сЬчьцжвк творити. Изб. 1073 г. л. 95. — Ср.: Свдтага же Иоулиини, пр'Ькръстивъши лице свок, съ радости« протАже въих свож, и сЬчьца отъсЬче глав,*. ки. Супр. р. 10. Сндтъш Паулъ оумоли сЬчьцж. т. ж. Сечьць — дровос'Ькъ: — Сичець. Прол. XIII в. 167. — воинъ: — Гь* Савашеь запов^да... въ оржжш его сЬчцж. расыпати вселен#;*. вс# (?????????, armati bel-latores). Ис. XIII. 5 (Упыр.). Аще ли кто допеть вък сЬчець ис'Ьче, то не сь то створи, но снъ кго. Пов. вр. л. 6586 г. Аще имаши едино храбра въ воихъ свои, едином# на с^чю вынити на единого сЬчьца ПерсАИИна. Георг. Ам. (Увар.) л. 260. — палачь: — Клеветьника..., оубоица же и сЬчьца, и соудии безаконьна, вештьмъ въетлапители. Изб. 1073 г. л. 82. Иоулита же моляше сЬчьца послабити ки мало. Муч. Кир. Ул. (Сбор. 1414 г. л. 105). СЕганик. — засеянное поле: — Хождааше 0ic въ сж-ботъ1 сквоз'Ь С'Ьанига (??? ??? ????????). Мр. II. 23. Остр. ев. — просЬваше: — Сеиньемь решетънымъ и^стають штроуби (?? ???????? ????????). Пчел. И. публ. б. л. 111. — разс-Ьяше: — И будете въ сЬиньи и охуд^ете акъг вода непотребна. Пал. XIV в. Зав. Асир. Сеитва — нос-Ьвъ, сЬянье:—Вса дни на земли сЬгатва и жатва, зима и зной, л'Ьто и весн#, днь и нощь не пристань' (??????). Быт. VIII. 22. Сбор. Волог. XV в. Ак.н. Да б#де ц^на по сгЬгатвгЬ его (???? ??? ?????? ?????). Лев. XXVII. 16. т. ж. Млтва в начало еЬгатвы. Требн. Син. XVI в. (On. III. 213). — Ср. CETBA. СЕ Id ?? ЛЬ — сеятель: — Хзгде сЬдтель сЬать (? ??????? ??? ???????· Mp. IV. 3. Четвероев. 1144 ?. СЕ гати = сети, сею — сЬять: — Изиде сЬ(аи сЬедтъ Семене свокго (??? ???????). Лук. VIII. 5. Остр. ев.