* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

837 СЪС _ оъс 838 отоелавъ, а после грамотъ месяць не воеватися; а какъ м^сядь изоидеть, тоже ся воевати. Дог. гр. Новг. съ Свидриг. 1431 г. — сослаться, привести въ свидетели: — Том^ исцю съслатсА на сосъ члкъ на д или на ej a cb'cE, ставъ, на кой шлютса, да скажЬ'тъ, какъ правъ пре Бг’омъ, что чтъ. Псков, судн. гр. съсъмотрити, ОЪСЪМОТРЮ — осмотреть, сообразить: — Съсмотри себ'Ь ц^ти (???????? ??? ??? ????). Втз. XIX. 3 по en. XVI в. (В.), съсъмянгати, съсъмвнгаю — сменяться, чередоваться: — Дрова дроугъ къ дроугоу съсм^нгакма, кроугло micto съвьршають. Жит. веод. Студ. 44. съсъмсвситисА — см-Ьшаться, соединиться: — Въ пироу съ злыми съсм^ситиса без оума ксть (???????-vUslv). Пчел. И. публ. б. л. 81. съсъхнЙти = сосхнЬти, оъоъхнЙ (Формы образуются отъ основы съсъх)—изсохнуть: — Дша наша сосхла ??????????). Чтя. XI. 6 по en. XIV в. СЪСЪХН$ТИСА = СОСЪХН^ТИСА (формы образуются отъ основы съсъх) — высохнуть: — Кости мои гако соушило сосхошас (????????????). Псалт. Сим. д. 1280 г. т. CI. 4. СЪСЪ1И — bmicti, существующей: — Съсоущии рьвь-новати семоу тъщахоутьси и подражати (????????). Жит. веод. Студ. 52. съсъ1дати==сосъ1лати, съсылаю—посылать: — Князь же Ярославъ многажды сосылая молбою къ князю Мстиславу, прося княгини своея к co6i. Сузд. л. 6724 г. (по Ак. сп.). съсъигАтисА — посылать другъ къ другу, пересылаться: — Вся сила Псковская... поступиша за ру-бежь къ великому князю подъ Великои Новгородъ, и пропитывая и ссылался съ княземъ великимъ. Псков. I л. 6986 г. — вести переговоры: — Стояша 5 днш близь себе, съ-сылающеся послы, и сгвориша миръ. Пов г. I а. 6791 г. (по Арх. сп.). Стояша подъ Ор'Ьховымъ, съсылающеся послы с воеводою Шзмечкымъ съ СгЬнемъ, и не бысть миру. т. ж. 6846 ». A ??6? брату моему молодшему безъ мене не докончивати, ни съсылатися ни съ к^мъ же. Дог. гр. Дм. Ив. 1362 г. А не канчивати ти безъ мене ни съ к^мъ... и не ссылатись, а мн^ безъ твоего вид^шя не канчивати. Дог. гр. Вас. Вас. 1435 г. СЪСЪ1ЛЪВА — ? — А на приставное и нассылкЙ кна-жимъ людемъ Зудить со Псковскими повоскими по половинамъ. Псков, судн. гр. 20. И нача у Пскова про-сити и судъ держати не по Псковской . старин^, на ссылку вдвое ^зды имати. Псков. I л. 6982 г. съсъшати, съсъшдю — насыпать: — Постави же црквь в Корсунй (въ подл. Корсун'Ьн'Ь) на ropi, иже съсыпаша сред^ града, крадуще (въ подл, кридуще) приспу. Пов. вр. л. .6496 г. съсьць = сьсьць = сесьць — сосецъ, грудь: — Блажено к чр^во, ношьшек та, и сьсьца, гаже кси съсалъ (??????). Лук. XI. 27. Остр. ев. GD сесцю матере моей (??? ??????). Псалт. 1296 г.пс. XXI. 10 (Мат. Бусл. 25). Сьсьца твои паче млйка блгага. Мин. 1096 г. (сент.) л. 45. Раны трьпиши и лютй стръ-ганик, сьсьцоу иЗр^заник, т. ж. 113. Съсати имлть w съсьцю оут^шении кга (??? ??????). Панд. Ант. XI в. л. 286. На сьсьци каркинь (??? ??? ??????, in mainilla). Пат. Син. XI в. 72. Да оузьрю си кдиноча-даго сна мокго..въздокник сьсьцю мокю. Жит. Ал, ч. Бож. (Златостр. XII в.). Оуср^тоша его вси мтри младенець та____, сесца шбнаживше, съ многыми слезами (??? ?????). Георг. Ам. (Увар.) а. 211. По-???? ю, по сесцемъ бивъши Сир^зати (??? ?????? ????? ??????????, mamillam torqueri). Жит. Агав. Мин. чет. февр. 75. Оба сесца непрестанно кыпяста, гако же дн'Ьмъ д’Ьтемъ насыщатися w тою (??????). Жит. Еутх. 60. Мин. чет. апр. 136. СЪСВДАТИ = СОСФДДТИ, СЪСФДАЮ — вставать (съ м'Ьста), сходить (съ коня): — Дюрги при'Ьха к нему... и ту са ц^ловапш, не съсЬдаюче с конии. Ип. л. 6658 г. Новъгородци же, съседавъше съ конь и порты съме-тавъше, боси... поскочиша. ????. I л. 6724 %. При-шедъшимъ же ко тр^тьимь вратомъ, каза Данило солдата и жечи шкртьнага града. Ип. л. 6762 г. — терять, лишаться (о княжескомъ столй): — Мнози бо, ишочающе на бошаи грады, с‘ свой с мешй ссбдаю. Сл. Дан. Зат. (Бусл. 620). — садиться (?): — Каза Данило сосЬдати воемь своимъ; всЬдше же, поидоша (въ подл, поидоиша). Ип. л. 6759 г. СЪСВДАТИСА — усЬсться; сЬсть: — И възвратисА в Русь, ссЬдавшесА в корабл^ сво'Ь. Пов. вр. л. 6551 г. СЪСЗДШЦЕ — собраше; судилище: — Предадять бо вы въ съсЬдища и на съборищихъ бьени боудете (??????????? ??? ???? ?’?? ????????). Mp. XIII. 9. ??. 1164 ». (?.). СЪСВДЪ = СОС®ДЪ — сосЬдъ, близь живупцй: — TomS исцю съслатсд на сое® члкъ на д* или на (П Псков, судн. гр. 3. — прихожанинъ:—Петровсше соседи, разбивше костеръ старой у святаго Петра и Павла, и въ томъ камени создаша церковь святыи Борисъ и Гл^бъ. Псков. I л. 6941 г. — ср. сЬс®дъ. съсфдъхни — соседка: — Съзъиактъ дрлчгъг и съеЬ-дъ1ня (????????). Лук. XV. 9. СЪСВДФДЬНЪШ — ? — Многы соуть сима садома Кра-сли, жже коулжьд'Ь със'Ьд'Ьльныи помыслъ очиштага и оч^сага. Изб. 1073 г. л. 61. съсвдати, съсизкю — сидеть: —¦ А егда же съсЬ-дйлъ дома есмь, тъгда ми вдалъ Богъ, его же ни въ Г пировъ не добыти. Ил. ????. Поуч. 15. — жить по соседству, сосЬдить: — Оугра же соу люе газыкъ н'Ьмъ, и с о ci дать с Самогадью на полунощны страна. Пов. вр. л. 6604 г. (по Радз. сп.). СЪС®Д®ТИСА — сосЬдить, жить по соседству: — Афе-тово бо и то колено: Вардзи, Свей.. .,Веньдици,Фрд- 53*