* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

829 със-оъс 830 посагнллтъ не хоташта (? ??? ???????? ???????? ????-????, iudieis assessor). Гр. Наз. XI в. 69. — сподвижникъ: — Моудръш и 1'стиньнъш пастоухъ и Маркоу достоинъ състольникъ ивиса, стрпчьскою кръ-вию вернок теченик съконьчалъ к с ст. Мин. 1097 г. л. 138. СЪСТОЛЬНЪШ — сопрестольный: — Англомъ при-частьне и мчнкомъ съличьне, иереомъ же еьстольне. Мин. 1096 i. (окт.) л. 122. СЪОТОИНИК. — строй, порядокъ жизни: — Правити състоганик. Никон. Панд. ел. 34. състогати, СЪОТОЮ — быть на чьей стороне, помогать: — Гюрги же състога Костантинот. Новг. I л. 6724 г. състогатисА — стоять, держаться: — Хрютианъ бо К ИСТОВЫИ ДОМЪ XpiCTOCOBb, д^лы бдгыими и оуче-нии доброверьныимг състогасд. Изб. 1073 г, л. 27. — существовать: — Сжштик ксть вещь о собе състога-штиса, не требоувкшти иного на бъ1тьк. Изб. 1073 г. л. 223. Донкле же са миръ състоить. Грам. 1130 г. — продолжаться: — Торгъ състоится (??? ? ????????? ?'??????, dum durant nundinae). веодорит. о Пикт. Мин. чет. апр. 38. — согласоваться (?): — Не бо състоятся р-Ьчи ихъ вкупе. Коз м. пресв. о ерес. СЪСТРАГАТИ, Съотрагаю — соскоблить; снять (въ перен. знач.):—Дръзн# бш делеса сътворити бл#д-ниця, иже, срамь съ лица състрагавши, гаве проходить в'се тело нечистое. Тез. XVI. 30. толк. (Упыр. 189).— Ср. СЪСТРЙГАТИ, състръггати. СЪСтрадалица — вместе страждущая, вместе подвергшаяся мучешямъ: — Победоносица ивишасд съ Гаиною и Рифимиею състрадалицею. Мин. 1096 г. (сент.) л. 176. ОЪОТРАДАЛЬНИВЪ—участникъ трудовъ,подвиговъ: — НикиФоръ патриархъ, състрадальникъ и дроугъ (0ео-дору). Жит. Оеод. Студ. 156. Азъ боудоу емоу съслоу-жебникъ и сработникъ и състрадалникъ. Жит. Стеф. Перм. 717. състрадалышца — участница страдашй: — СтеФа-ноу състрадальниця. Стихир. XII в. 29. СЪСТРАДАЛЬЦЬ — участникъ страдашя: — Христофоре славнъш мчче, Хвъ състрадальць сы, молиса за нъг спсти дша наша. Мин. Пут. XI в. л. 42. СЪОТРАДАНИЮ — сочувств1е, сострадаше: — То же състраданикмь имяше старьць (??????????, commise-rationem). Пат. Син. XI в. 28. Състраданик къ съгре-шашциимъ (?????????, compassio). т. ж. 184. СЪСТРАДАТИ, СЪСтражЬ — сострадать, сочувствовать:— Дроугоу състражя (????????????, compatiens). Ham. Син. XI в. 410. СЪСТРАОТЬНИЕЪ — участникъ страданий: — Нго же възлюбилъ еси Ба..., пакы тебе любьзнъпа дарова еъстраетьникъ1 бъ!ти тебе, съ ними же различьнъпш моуками б лженаго коньца сътьрьпелъ к си. Мин. 1096 г. (сент.) л. 121. Оъстрдгати, СЪСТРА гаю—устраивать, приготовлять:— Аще не състрага кть хартии добре и вса съсоудъ1, ими же съвАзають книгъ1..да поклонить н или р^ Оеод. Студ. Ост. (Бусл. 389). — приводить въ порядокъ, въ стройность: — Състра-гати гласъг. Никон. Панд. сл. 29. — направлять, наставлять:—Разл8чиги меж# нечистыми и меж# чистыми и състрага сны 1йлвы меж# шжи-влающими неидомыми (въ Греч. нетъ). Лев. XI. 47. Сбор. Полог. XV в. Ак. н. — возбуждать: — Мдтежа мирьноуюштиимъ людьмъ съ-страгати (?????????????, concitare). Ефр. крм. Конст. 6. СЪСТРАгатиСА — сочетаться: — Не състрага кться огнь и сено (igni cum foeno nequaquam bene convenit). Жит. Март. 16. Мин. чет. февр. 141. състричи, съотригЙ — состричь, срезать; сложить съ себя (при постриженш въ монашество): — То ли путь спасешя, что въ черньцехъ бояринъ боярства не сстрижетъ, а холопъ холопства не избудетъ. Поел. и. Ив. Бас. Кцрил. Бплоз. мон. ок. 1578 г. състр<жнИ№ — изготовлеше: — Жито коупихоу и се разделгах#ть, да къждо въ нощи свою часть изме-лгашеть на състрокник хлебомъ. Нест. Жит. беод. 9. — устроеше:—Ти тако пакъ1 приношаахоу кмоу нечьто мало отъ имении своихъ на оутешеник братии, на състрокник манастъфю свокмоу, дроузии же и села въдаваюче на попеченик имъ. Нест. Жит. Оеод. 12. Подаваше же и w имении свокго на състрокник ма-настъ1рю. т. ж. 18. — назидате: — Отъ всем1рскыя злобы и суетъ... из-водити своимъ разумомъ и духовнымъ наставлешемъ и състроешемъ. Грам. п. Нил. 1382 г. състроинъш: състроинок — предначерташе: — Състроиное Гне слъ1шалъ еси (????????). ???. XV. 8. Библ. 1499 г. (Бусл. 170). — притворный:—Състрокно добросумненьк (?????????? ????????). Io. Лгьств. XIV в. (On. II. 2. 199). СЪСТРОИТЕЛЬ — строитель, управитель: — Нъ ни при-ставьника..., или наимьника даньмъ, или щюждиихъ сътАжании, или състроителга домоу... о таковъшхъ винахъеппоу. .. въходити не дамь (????????, curator; въ Ряз. крм. печальникъ). Ефр. крм. LXXXVII. 35. СЪСТРОИТИ, Съ строю — устроить, приготовить: — Обедъ отъ брашенъ състроенъ (????????????, instruc-tum). Жит. Ник. 1. Мин. чет. апр. 28. — настроить: — Състроивъ и златъ1 гоусли (?????? ??????????? ???????). Златостр. XII в. (В.). състр8гати, състр&гаю — сострагивать, соскабливать:— Вза же себе 1аковъ жезлъ ст#ракиненъ... и обели 1аковъ пестрениё белы, състр#гаа кор# (?????????). Быт. XXX. 37. Сбор. Волог. XV в. Ак. н. — Ср. СЪСТРЪ1ГАТИ, СЪСТРАГАТИ. СЪСТРЪГГАТИ = СОСТРЪ1ГАТИ, СЪСТРЪ1ГАЮ — сострагивать, соскабливать:—Сострыгага кору (????????? ?? ??????, distrahens Yiride). Быт. XXX. 37 no en. XIVв. — Ср. СЪСТРАГАТИ, СЪСТРАГАТИ.