* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

827 оъо-със 828 нъгхъ кппъ, ли поповъ, ли дигаконовъ бе-съставникъ не приимати (???? ??????????). Уст. крм. 1о. Схол. 20. Апл. 33. СЪСТАВЬНЪШ — произведенный, происшедшей : — Ни отъ инЬхъ бо паче съставьноу бывъшю (????????). Гр. Наз. XI в. 28. — воплощенный:—Сьганик съставьнок очьскъиа славы ависа. Мин. 1097 г. л.167. (Хвалимъсд) твокю штьчею съставьною моудростию Божикю (???????????). Ирм. ок. 1250 ?. — вещественный: — Не сставни суще (????? ?'????) и съставленымъ не прикасающеся (??????? ?? ???-????????). Жит. Андр. Юр. LXI. 232. — верительный, представительный: — Съставьнаи повелении ... да гати (?????????; ?????????, commendati-tias litteras). Ефр. крм. Халк. 11. Страньнъгимъ... въ иномъ граде бе-съставьнъшхъ письменъ... еппа никако же не достоить слоужбы творити (?????????). т. ж. Халк. 13. W хотащихъ ли мирьнъхми, ли съ-ставьнами кпистольгами ходити. Уст. крм. 1о. Схол. л. 9. СЪСТАВЫЦИКЪ = СОСтавьщикъ — составитель, сочинитель ложнаго обвинешя: — Ябедниковъ, кромол-никовъ и составщиковъ по прежнимъ уложешямъ не щадити. Судебн. 1550 г. Доп. СЪСТАДОВАТИСА —сопричисляться: — Шко седмо-кроужьнъ1А и трьгоубьноую съторицю непобедимъ1ихъ мчнкъ състад#гасд, съ ними же тело твок, мчнче Хвъ, лежить. Мин. 1097 г. л. 166. СЪСТАДЬСТВОВАТИ, състадьствЬяо— принадлежать, сопричисляться: — Бжигамъ силамъ състадьствоуга. Мин. Пут. XI в. (В.). Съ бжьствьнъими силами състадьствоуга. Мин. май XIII в. 110. СЪСТАНЪ — станъ, лагерь: — Расхытиша съетанъ Асгршскыи (??? ??????????). Георг. Ам. (Увар.) л. 120. състарфти, състарфю — стать старымъ, соста-реться: — Часть состаревшую и оврасковевшую мла-дозрачную сотвори отроковицу. Пикон, л. 6384 г. СЪОТАр 35 тис А = СОСТАР5БТИСА стать старымъ: — Кгда же състарекшисд, въздежеши рл;це твои, и инъ ТАПогашеть и ведеть (?'??? ?? ??????jc). Io. XXI. 18. Остр. ев. Бждемъ рьтници поне птицамъ, рекомъимъ епопси; они бо, егда видать родителд ихъ състаревъ-шаса и осльпъша, то оскжбжть криле родителемъ, и оближжть очи ихъ, и грыжть подъ своими крилът, гнездо сътворьше (??????????). Панд. Ант. XI в. а. 239. Оунъ 6e и сстарехсд. Поуч. В лад. Мон. 78. О старь-цехъ състаревшихся и о болныхъ разсужденхе име-ти, зане же старымъ и болнымъ законъ не лежить (въ отношении поста). Кипр. м. Поел. т. Ав. 1390 г. Горко ксть възрастомъ състарЬтисд, а грехы не оустарети-СА (??????????). Пчел. И. публ. б. л. 137. Era съста-реетсА, възлетить на высот# и възимаеть ил’нд нбнаго и тако съходащи зажигае гнездо свое. Мат. злат. XV в. (Бусл. 689). В вере, в ней же родихсА и воспитахсА и возрастохъ и ижжихъ и состарЬхсд..., в той да оумроу. Жит. Стеф. Перм. 706. — прожить жизнь до старости: — Състарелъся кси съ мьнога; (??????????? ???, mecum consenuisti). Пат. Син. XI в. 56. Сладъко ксть с любовнымъ дроугомъ състаретисА и съ добрымъ оученикмъ (????????????). Пчел. И. публ. б. л. 138. — лишиться силъ, ослабеть: — Печаль далече отърини отъ себе, да не въекоре състарекшисА. Сбор. 1076 г. л. 165. Съ стати, СЪСтанЬ» — встать, сойти: — Митрополитъ, сставъ съ места, снимаетъ съ себя сакъ и вся служебная одежда. Чин. пост. митр. 1564 г. състатиса = состатиса — собраться, скопиться:— Да состанется вода (????????????, restituatur, въ др. сп. оустроится, совокупится). Исх. XIV. 26 по сп. XVI в. (В.). — сойтись, собраться: — Състашася стареишинъ1 жьрьчьскъг и кънижьници (?????????). Лук. XX. 1. Ев. XII в. (В.). — подняться, возстать: — Състашася люд1е на Аарона (??????? ? ???? ??? ?????). Исх. XXXII. 1 по СП. XVI в. (В.). — остаться: — Не състанется лаинъ зарока всего дне (??? ?????????? ??? ?????????). Исх. V. 19 no en. XVI в. (В. I. 271). — случиться, статься: — И створися велико зло въ РусстЬи земли, якого же зла не было отъ крещенья надъ Кыевомъ; напасти были и взятья, не яко же ныне зло се сстася. Лавр. л. 6711 г. То же все състасд на Кыевомъ за грехъ1 нашА. Переясл. л. 6711 г. състатъвъ — имущество, состояше: — А что у попа у Ивана взяли, а тотъ бы ему сстатокъ весь отдали, а Сенке бы дворъ его да и сстатокъ весь отдали,что у него взяли. Соф. вр. 6986 г. (т. II. 196). — наследство:—О смердш състатке: аже смердъ умреть безъ детей, то сстатокъ его князю. Р. прав. Влад. Мон. (Соф. ??. I. 125). О заднице, сиречь осстаткехъ: аже будуть робш дети у мужа, то състатка имъ не имати. т. ж. 126. състегати, съ стегаю — застегнуть: — Сътвориша же w6a камыка змарагдова състегана сворою (???-?????????????). Исх. XXXVI. 13. Сбор. Волоъ. XV в. Ак. н. съдтЕГНЙти, състегн8 — пристегнуть: — Къ первом# погасоу състегновен# (???????????????). Георг. Ам. (Увар.) л. 25. състичи, състигЬ — догнать: — Новгородци идоша по нихъ и не състигоша ихъ. ?????. I л. 6725 г. Море бо, състигъ кго бежаща, не оупоусти кго. Пчел. И. публ. б. л. 78. — достичь, сравняться: — Аггельскъпп състиглъ кси чинъ. Стихир. XII в. л. 84. състоин® — определительно (В.): — Ничто® оубо гле оучнкома oXif състоине (??????????). Ев. толк. XVIв. (В.). СЪСТОДВНШСЪ — помощникъ: — Женж некжвк... еждиинъ състольникъ нжждаашесд къ себе влекът,