* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

821 със-оъс 822 рохи, плясаниемь, лжами, срящами, волхвованиемъ. Шмар. 1509 г. (В.). СЪСАДИТИ, СЪСАЖЙ — ссадить, снять: — Привезоша и на коль шкована суща, ссадиша и с колъ и ведоша й в-тлстобку малу. Пов. вр. л. 6605 г. ОЪОАДОВЬНЪШ — растущШ одинаково; подобный: — Аще бо сьсадовьнии быхомъ подобию съмрьти кго (????????)· Кирил. Iepyc. XII в. (On. II. 2. 61). Добрее же съсадовнии, имъ же се насадисд лоза истинь-наа. т. ж. съсддьнъш: съсадьнага гривьна — видъ судебной пошлины: — Аже боудеть вира въ п* грвнъ, то вир-никоу si грвнъ, иГ коунъ и bi векше, а переди съсад-нан гри; а за головоу г" грвнъь Р. Прав. Яр. (по Син. сп.). А метелникоу bi векши а съсаднага грвна. т. ж. СъСАТИ, СъоЙ — сосать: — Из оустъ младеничь и съсжщихъ съврьшилъ кси хвалоу (?????? ??? ???????-???). ??. XXI. 16. Остр. ев. Сьсьца, иже кси съсалъ (?????? ??? ????????). Лук. XI. 27. т. ж. ШлЬ чюдо, матерь сьсааше и питаемъ къ доилиди въпияаше: не оубоюся, мати моя, моукъ1. Стихир. XII в. л. 68. Люди избиша оть старьца и до (съ)сущаго младенца Лавр. л. 6745 г. И не пощад^ша ситрочатъ до (съ)соу-щихъ млека. Ип. л. 6745 г. — кормить грудью: — Сьсь(че)ма блгыима... съсала еси податели MifecS и дъканию вьсего питатели. Мин. 1096 г. (сент.) л. 46. — ср. Лтш. suzu, susit; Др.-С. sjuga, saug; Др.-в.-Н sugan; H. saugen; Лат. sugere, suctum. СЪСВАЩЕНЬНИВЪ — сослужитель (по священству): — Подобьно да боудеть приити кдиного съсвщеника отъ нашего числа (????????, consacerdotem). Ефр. крм. ???. 56. съселеник = соселеник, — совместное носеле-Hie: — Со стьгаи равнопртольными w века Бгоу оуго-дивъшими соселешаи сожительства получити да просите. Прол. 1590 г. (Рум. 459). ОЪОЕДЕНЪШ = СОСЕЛЕНЪШ — BMicTI ЖИВуЩ1Й:— Съселенаи вьрьста, вьседоблид и бгонареченаи, въ-плъщьшасА w двъ1 чистыд Ба иропов-Ьдаеть. Мин. 1096 г. (сент.) л. 21. СЪОКАТИ = ооскати, съск8 — ссучить; выткать изъ сученой нитки: — Соскана черьвленица (??????????? ????????, coccum tortum). Лев. XIV. 4 no en. XIV в. Прилагакмо бдше к томоу шгню и кедрьно древо и оусопъ, рекше мъыьнан трава и чьрвленица съскана. Изб. д. 1300 г. (Лавр. On. 21). Съсканаи же чьрвленица шбразъ прчтъш кръве, ижропльшага крьстъ. т. ж. (Лавр. On. 21). CD черви и Bvca съскано. Георг. Ам. (Увар.) л. 25. Тр^сны w гакгнеа и w нра-прКдъ! и w червьца и виссъ1 съскано. Еозм. Инд. (Сет), и зам. Le.2. 9).—Ср. ОъсЬкати, СЪТЪКАТИ. съскочити, съскочЬ — соскочить, спрыгнуть: — Стратизи съскочиша съ конь (??????????? ??? ??? ?????). Жит. Макед. 7. Мин. чет. февр. 331. СЪСКЪРБЬНШСЪ = СЪСКОРБЬНИКЪ — участникъ въ страдатяхъ: — СътрКдникъ и сскорбникъ (???????? ??? ????????????, socius laborum atque certaminum). Qeodpm. о Пикт. 5. Мин. чет. апр. 33. СЪСКЪРБФТИ = ОЪОКОРВВТИ, СЪСКЪРБЛЮ — грустить: — Ни сьскорби, ни скачи, зане не в^дакши. Пчел. Син. библ. XIV в. (Бусл. 546). съславитиса — быть вместе прославляемымъ: — Совстанеши с ни и съслэвишиса и съцртвукши с ни. Гр. Наз. XIV в. съ толк. Ник. Ир. (On. II. 2. 75). съслажати, със лажаю — услаждать: — Кдино-словик оумъ събиракть, съслажаи слово млтвы. Сбор. 1076 г. л. 235. СЪСЛАЖАТИСА — услаждаться: — Съслажаю бо са законоу Бжию по въноутрьнемоу чловекоу (въ Библ. 1499 г. съслажаю бо сд; ????,????? ??? ?? ?????). Puma. VII. 22. Апост. поел, no en. 1220 г. Своимь видъмь съ-слажгадсн и веселоуи. 1о. екз. Бог. 219. оъслаждатиса—услаждаться, наслаждаться:—Многа бо ксть безоумига млтвол; правьдьныихъ просити спсении, иже съ прилежаникмъ пагоубьныими съсла-ждактса. Изб. 1073 г. л. 48. — См. СЪОЛАЖАТИСА. със Л АЖ дени к. — наслаждение; употреблеше (въ пищу): — Нечистъихъ на брашьно же и съслажденик (?????????). Гр. Наз. XI в. 299. ОЪОЛАСтити си — услаждать, удовлетворять себя:— Ретитисга троуды и съсластити си. 1о. екз. Бог. 239. СЪСЛОВИК. = СОСЛОВИК — ликъ, собрате: — И пред-сташа весь ликъ богословецъ..исходныя песни пояху, честь воздающе апостольскаго сослов1я. Григ. Цамв. (Изв. VI. 143). съсд&говати, съол^гЬю — служить вместе: — Раз-оумнъш силъ1 съслоугоують (????????????????). Io. Лгьств. XII в. (В.). ОъслЗженик — совместное служеше: — Чюжь буду святительства и святыя соборныя апостольсшя церкви и сослужешя своего господина 1оны, митрополита Шевскаго. Испов. Дан. en. Волод. 1452 г. СЪСДЙЖИТЕЛЬ — вместе служапцй, сослужитель: — Съ сущими святители, съслужители и съепископы. Чин. избр. en. 1423 ?. СЪСлЬжЬВЬНИЕЪ = СОСЛ&КЬБЬНИКЪ — сослужитель: — Вса иже въ епархии съслоужебьникы... по-добакть посъланикмь въ митрополию съзъвати (??????????????). Ефр. крм. Ант. 19. Твок богочьстивик шскьрбе на преподобьнааго и болюбивааго брата нашего и съслоужьбьника еппа Прокла (?????????????). т. ж. л. 218. Потому же и наше смиреше, съ Божьею волею и благоволешемъ и поспешешемъ свя-таго боговенчаннаго царя..., и съ еже о Святемъ Дусе съслужебникы нашего смирешя, съ сущими боголюбивыми и верховными митрополиты нашея пат-piapxiH Костянтинаграда..., избрахомъ его, мужа честна ' и благоговейна. Наст. гр. патр. Ант. 1393 г. А что ми, сынове священници, пишете свою грамоту, съ своими съслужебники, съ попы, о церковныхъ де« лехъ... Поуч. митр. Фот. 1416 i. О Святемъ Дусе воз- 52*