* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

813 СЪР - ОЪР 814 (сент.) л. 35. Дхъ же твои на нбсЬ показасм съ истиньнъши сърадоватисА доухъг. т. ж. л. 20. О семь убо слышавъ, духовно срадуюся з4ло. Поел. м. Фот. Пск. 1426 л. Оъражатиса — ударяться другъ о друга, сшибаться: — И колене e С/УчСЪ съражаастасА (?? ?????? ????? ?????????????). Дан. V. 6 (Упыр.). Кременик бо съ кременикмь съражактьсд. Изб. 1073 г. л. 98. съраждати, съраждаю—ударять одно о другое: — Шблаци, дру со дрЬ'гш сражаеми, грохо испоущають, ц)гнь; грохи>тъ оубо e гркщъ,огнь же е молньд. Рум. сбор. XV в. (Бусл. 697). Съражденик. — столкновеше: — Инъ оубо в'Ьтръ иноуды инъ шблакъ носи, инъ дрйгыи шблакъ, и гако“ ердщють и сотворъше сражейе дроу со др#ги5, грохо испоущаю со иигне. Рум. сбор. XVв. (Бусл. 697). СЪРАЖЕНИК — ударъ одного о другое: — И по-двизашасА вси въ шбитающй земли w гласа множества ихъ... и съражен'1'а \л>р#жш (??????????? ??? ?????). Мак. 1. VI. 41. Библ. 1499 г. (Бусл. 173). — столкновеше: — Аще отъ сражешя облакомъ точш молнхя будеть, н^сть вреждающи, но a6ie мимохо-дить и изгинеть. Новг. IV л. 6927 г. СъраздфЛЕНИК.—разд-Ьлъ :—Сълоу чактьед правьдь-ноу бъ1ти съравьнаноумоу съразд'Ьланию (???????). Гр. Наз. XI в. 115. Съразити, Съраэс8 — ударить одно о другое: — Сразивъ же Коунопъ роуце плескомъ (plausum ma-nibus fecit). Прохор. Жит. Io. Богосл. XXIX. — сбросить: — Иземь рогтичю ис погаса своего, далече вергъ, срази кназа Йтважьского с кона своего. Ип. л. 6764 г. — вместо еъразитисА — вступить въ бой: — Моисеи убо онъвеликш..., егда со Амаликомъ сразивыи, отъ священниковъ отъ обоюду поддержаваемъ и под-крЗзплеваемъ, и тако оного спротивника побежааше. Поуч. митр. Фот. ок. 1410 г. СЪРАЗИТИСА = СОРАЗИТИСА — сшибиться, столк-нуться: — Тьмами подвигоша плетъхы, да сего ради и сами къ себе и съ дроугыими съразишасд. Изб. 1073 г. л. 18. Имь“ и>браз8 кренъ соразить со яадлезо, грохо испКщаю со wrae, тако и и>блаци, дру со дрЬ’-Г1Д/ сражаеми, грохо испоущають, и>гнь. Рум. сбор. XV в. (Бусл. 697). — разразиться: — Съразисга брань. Дюптр. Филип. XV в. (On. II. 2. 461). — вступить въ бой, сразиться, схватиться: — Сразившимся полкомъ на место, Данилъ же выеха напе-редъ. Сузд. л. 6731 г. (по Ак. сп.). И сразивъшоусд емоу со Воршемь и надесА под нимь конь. Ип. л, 6757 г. Никто же да не предъидетъ предъ полкомъ твоимь и сразится. Поуч. митр. Фот. ок. 1410 г. Оъразъ — столкновеше; сочеташе (о планетахъ): — Елини же звездами сими, слъньцьмь и луною, въето-коу и западоу и сьразЬ’ pinia, ве строить же era, еже въ насъ (??????????). Io. екз. Бог. 141. сърдольнъга—соединенный въ одно целое:—Единь-ственомоу и срасленом# покландемед (?? ???????). Дюптр. Фил. XV в. (On. II. 2. 459). Сраслена е дша телеси. т. ж. — сходный, подобный: — Аще #бо сърасльни 6bixw по nwoiro смрти его, но и въскрсейю б^демъ (????????). Рим. VI. 5. Библ. 1499 г. — ср. СЪСРАСДЬНЪШ. съраспинати, СЪРАСПИНАЮ — вместе распинать, делать участникомъ распят1я:—-Съ Хмь и раждакми, и съраспинакми, и съпогр-Ьбакми, и съвъстагасще (??-????????). Гр. Наз. XI в. 149. Апостоли Христу срас-ниваеми и соумерщвляеми и совоскрешаеми будутъ. Поел. ц. Ив. Вас. Кирил. Бплоз. мои. ок. 1578 г. ОЪРАСПИНДТИСА — быть вместе распинаемымъ: — Вьчера съраспинахъ ти ся, Христе, съвъстаю дьньсь, въскрьсъшоу ти. Канон, на св. Пасху по рук. Соф. XII в. съраспати, СЪРАСпьнЙ—вместе распять: —Сърас-пдтъ бжди, съоумрьщвенъ, съпогребенъ бжди радъ, да и съвъстанеши, и съпрославишисд и съц?сарь-ствоукши. Гр. Наз. XI в. 162. Оърастеник — сращеше, заживлеше; исц'Ьлеше: — Се азь наведж на ня сърастеше и исцелешемь из'вра-га (??????????). Iep. XXXIII. 6 (Упыр.). Възи-щемъ кго мъногъ1 въздъ1хании и слъзами, отъ нихъ же сърастеник приходить (?????????;). Гр. Наз. XI в. 102. СЪРАСТИ,СЪРАСТЙ—срастись; соединиться въ одно:— Безначальной поклангаемъсА Трчи, нераздельней и несъзъданеи и присносоущии, сърастоущи1‘ въ еди-номь соущьстве, въ трьхъ съставйхъ паче кстьства проповедаемОи. Мин. 1096 г. (сент.) л. 57. оърАОтиСА=СЪРОСТИОА — срастись, соединиться:— Трьник 6t ся сърасло. Пат. Син. XI в. 258. Брови... срослисд надъ носомъ. Пал. XIV в. сърастьлитиса — впасть въ блудъ: — Срастли-выися православный со Июдеаниною или со Агарянскою женою не покрещает. Сбор. Кирил. Бгълоз. XV в. 19. сърастьрзатиса — быть вместе растерзаннымъ: — Сърастьрза же са съ симь. Жит. веод. Студ. 87. сърасйдити = съразс8дити, сърао8ж8 — посоветоваться, разеудить вместе: — Митрополит же со кнземъ великимъ сразсоудивъ и подоумавъ и пора-смотривь. Жит. Стеф. Перм. 719. сър ащеник. — сращеше, соединеше: — Съращеник съставъ. Жит. Веод. Студ. 136. Оъретьниеъ—соревнователь:—Спострастникъ и срет-никъ (?????????) Жит. Ник. 23. Мин. чет. апр. 44. СЪРЕТЪНЪХИ—соревнующШ, соревнователь:—Сьретьни сжть (????????????/.?). Панд. Ант. XI в. 224. СЪРЕЧИ, сърЕкЬ — сговориться, условиться: — А к нима не идоста, ико же бдхоуть срекли вси снатиса на оусть Медведици. Ип. л. 6656 г. — Съречи сърокъ — условиться о времени, назначить время:— И Островичи яшася ехати на Лотыгору и срокъ съркоше, где съиматися Псковичемъ съ Островичи Псков. I л. 6849 г.