* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

805 оъп съп 806 ОЪПРИТАЖАНИК — совокупность владешй: — Ко-кмоужьдо еппоу лЬпок. съхранкно ксть, да отъ съпри-тджании еппоу... свои сътажати еппъ, на прочАга поставленааго не налагати настрокнии (????-??????)· Ефр. крм. Крв. 56. СЪПРЭТАОТЬНИКЪ — участникъ: — Поне® раости вашей не быхо спри’стници. Григ. Цамвл. (Бусл. 925). Съпричастьнъш — сопричастный, им'Ьющ!й равный жребШ: — Ооужитель въпиьни'и'хъ, англъмъ съпри-частьнъ. Мин. 1097 г. л. 70. — им'Ьюшдй связь, являющШся сл,Ьдств1емъ: — Пла-каньк съпричастьно ксть безыи'Ьньствоу (????-???-??? ?????). Панд. Ант. XI в. л. 194. съпричисти, съпричьтЬ — сопричислить: — Съ-причьтенъ мчкмъ и англмъ събсе'Ьдьникъ. Мин. 1096 г. (окт.) л. 46. Съ съньмъ1 страдальць съпричьтенъ бъь Мин. 1097 г. л. 160. Клирикомъ не мьнк трии мць съпричьтенаагоистъш канонъ1 и црквьноуюслоужьбоу наоучьшасА поставлкноу бъии. Ефр. крм. LXXXVII. 28. л. 297. Оъпричьтьнъхн — сопричисленный, принадлежащей къ причту: — А какова будеть котора пролежи братьи тоя обители, ино в'Ьдаеть промежи ими игуменъ и спричетни тоя обители. Поел. ????. арх. Сим. Снгьт. м. 1417—1421 г. съприити, съпригаю — доброжелательствовать, сочувствовать: —· Съпрьгага емоу, коумъ гысачкои его: кндже, хотать та гати; онъ же оубогавъсА и бежа. Ип. л. 6649 г. СЪПРигатиге — риторичесшй терминъ — синекдоха: — Съпригатик же ксть слово раздрелдга, а дроугок съ соблч гавлАга, гако же мироу сжшт*, въ него же к места решти: hi рати, речемъ!: несть ороужии рать-нааго, или праздьно ксть ороужик нъше (?????????), Изб. 1073 г. л. 238. Съировадити, съпроважй—отправить, отослать:— Князь Литовсши Свитригаило изымалъ митрополита Герасима у Смоленску и оковавъ его твердыми железы и спровади его въ Витебскъ. Псков. I л. 6943 г. Князь великои пословъ Псковскихъ съ подворья спро-вадилъ, на очи не пустилъ. т. ж. 6982 г. съпрозвитеръ — bmicti исполняющей должность пресвитера: — Чадо Стееане..., съслоужебниче нашь и съпршзвгтере. Жит. Стеф. Перм. 666. съпромышлити, съпромъишггаю—заботиться:— И творительнаи его сила и съдрьжгащии и съпро-мышлгающиига. 1о. екз. Бог. 207—208. СЪПРОНЫРЬНИЕЪ — участникъ въ обмане, въ хитрости: — Изыди из дом&, поимъ своего съпроныр-ника. Прохор. Жит. 1о. Боюсл. II. съпропати, оъпроньн8 — вместе распять: — Сво-боди ma, Влко, гако и сьпропьненааго ти разбойника (?????????????). Панд. Ант. XI в. л. 90. Яко человекъ, распятъ бысть, и яко Богъ, своею властт спропятаго съ нимъ впусти въ рай. Илар. Зак. Благ. (Приб. те. св. от. т. II. с. 232). Оъпросв®т®тиоа — одинаково просеять: — Съпро-свете бо ся седине разжмъ. Стихир. XII в. а. 87. ОъпРОСИТИОА — переговорить, сговориться: — Князя великого посолъ и Новгородъ съ Псковичи спросив-шися, и послаша на Москву ко князю великому своихъ гонцовъ. Псков. I л. 6969 г. съпроолавитиса—вместе быть прославленнымъ: — СъраспАтъ б^ди, съоумрыцвенъ, съпогребенъ бжди радъ, да и съвъстанеши, и съпрославишасА и съце-сарьствоукши. Гр. Паз. XI в. 162. съпрослАвлгати, сьпрославлию — вместе славить: — Веруй... въ Дха Стаго..., съ Сномъ спро-СлавлАема и сприсносущна СОцю. Симе. впр. Влад. (Переясл. л. 30). съпроотъш (?) — простой, праздный, пустой: не въ съпростЙ — не съ проста: — И се нё въ спросту ксть. Ефр. Сир. XIII в. съпростьрвти, оъпроотьр8 — ? — Аще ли мьнить ' еппъ сътворенаи неправьдьне съпростьрети (??????-???). Ефр. крм. LXXXVII. 55. л. 302. Съпротивитиоа — сопротивляться, противиться: — Д1аволъ человекоубийца, возгордевъ на Господа Вседержителя, спротивитися помысливъ..., роди болезнь отступлета. Поуч. митр. Фот. ок. 1410 г. Отъ сана своего и отъ слич1я моего отлученъ, яко спроти-вяся цареву узаконеному. т. ж. — Ср. сйпротиви-ТИОА. съпротивъ — противъ, напротивъ: — Оузре же шел а аггла Бж'1'a съпротивъ стоАще на п#ти (??????????? ?? ·?·?5 ???). Числ. XXII. 23. Сбор. Волог. XV в. Ак. н. — Ср. СЪПРОТИВЪ. съпротивьншсъ—противникъ: — И тако оного спро-тивника побежааше. Поуч. митр. Фот. ок. 1410 г. — нарушитель: — Аще кроме вина инымъ нечимъ служит, съпротивникъ есть Господняго указаша. Кипр, м. Поел. т. Ав. 1390 г. — ср. ейпротивьшпеъ. оъпротивьныи — противный, встречный: — Възвея ветръ съпротивенъ. Иш. Пут. (Пал. 5). —¦ непокорный: — Святыи великш воевода Леоние и благоверный княже Всеволоде, помозите намъ въ часъ ein на спротивныя врагы. Псков. II л. 6773 г. — несогласный: — Съпротивно святей Божш церкви, еже такъ делати и чинити. Поел. м. Филип. Новг. 1467 г. — враждебный:—Спрдзи животоу его... англа светла, избавлАЮща... w всакого навета спротивнаго. Служ. Серг. л. 115. — ср. СЙПРОТИВЪНЪШ. ОЪПРОТИВЬСТВОВАТИ, ОЪПРОТИВЬОТВЙю — сопротивляться: — Долженъ еси о его пастве и его правде даже и до крови. спротивъсТвовати ко всякому опол-чент. Поуч. митр. Фот. ок. 1410 г. ОЪПРОТАЗАТИ, ОЪПРОТАИСЬ — ? — Истр# реце с'про-таж&щи, иск^шенш стгш с'ретоша. Григ. Цамвл. (Бусл. 925). 51*