* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

803 ОЪП - оъп 804 оъпостра довати, оъпоотрадЙю — сострадать: — СъпострадЙеть дша моа болезни жены сед (compati-tur). Григ. пап. Оъпострадьнъш: съиострадьнок. — сострадаше:— Съиострадьнок на вега (?? ????????????). Панд. Ант. XI в. А. 279. Съпоотраотьникъ — сподвижникъ : — Спострастникъ и сретникъ (? ???????? ??? ?????????). Жит. Пик. 23. Мин. чет. апр. 44. съпоотрввливъга—строптивый, CTporia, суровый:— Не токмо блгъшъ и смотриливымъ, но и спострекли-въшь (???? ????????). Апост. XIV в. 1 Петр. II. 18 (В.). СЪПОТРОШАТИСА — вместе трудиться, помогать: — Аще и такова (а лодыа и Си бурА илн бороненига зем-наго боронима, не можеть възборонитисА въ свои си места, спотружаемъсд гребцемъ бо той лодьга мы Русь и допровадимъ с куплею ихъ по здорову. Дог. Ол. 911 ». (по Ип. сп.). оъпохв А лени к. — общее одобрение, согласие: — По съпохвалкнию избероуть (???? ??????????). Ефр. крм. Крв. 120. Съпохвалити, оъпохвалю — одобрить: — Цркве Калхидоньекъш соущю оу с'Ьдалищю, съпохвалихъ и почьтенага написахъ. Ефр. крм. Крв. 56. ОЪПОХВАТИТИСА — спохватиться, опомниться: — A6ie наши спохватавшеся, ??????? на бЬгъ устремишася, все пометавше, а друзш на бои сташа. Псков. I а. 6979 г. ОЪПРАВИТИ, съправдю — сверить: — Грамота съ спискомъ справлена и игумену Семтну отдана. Прав, гр. Терех. м. 1584 г. съпраздьновати, съпраздьн8ю — вместе совершать праздноваше: — Вьси оубо в-Ьрьно съпраздь-ноуимъ въ рожьство era. Мин. 1096 г. (сент.) а. 55. Не подобакть отъ Жидовъ... приимати дары и съпраздьновати съ ними (????????????, festa celebrare). Ефр. крм. Лаод. 37. ОЪПРАТОНИСЪ — ? — Егда подобающимъ д-Ьвамъ стыдешемъ и съ съпратонисомъ, еда благоуправлено ступая и благоговейно зря, егда умолити даря... сущихъ въ темници свободити? несть се, несть. Григ. Цамвл. (Изв. VI. 125). съпрапганик — совопрошаше, разеуждеше, споръ: — Аще и MHwroy съпрашанш бывшоу, аще и великоу промежоу ими истАзайю соущоу, но вси препрени w него быта. Жит. Стеф. Перм. 685. оъпрашати, съпрашаю — спросить: — Вьгоде еъпрашати ти ксть. Изб. 1073 ». л. 4. СЪПРАШАТИСА = ОЪПРОШАТИОА — разеуждать: — Беседоующема има и съпрашающемасд има, и самъ ЙСЖСЪ приближиСА (?? ?? ?????? ?????? ш\ ????????). Лук. XXIV. 15. Юр. ев. п. 1119 ». — сговориться, обсудить: — А Вячеславъ спрашавъсА съ Всеволодомъ, отда Переяславль Изяславу Мстисла-вичю, а самъ иде Турову. Лавр. а. 6650 ». Како еси послалъ сна свое ко королеви, а со мною не спро-шавсА? состоупилсА еси рАдоу. Ип. л. 6697 г. СЪПрашивати, оъпрашиваю — разспрашивать:— Владыка... нача спрашивати о священскои грамоте крепостной какъ посадниковъ Псковскихъ, тако и всего Бож1Я священства. Псков. I а. 6977 ». Оъпрашиватиса — советоваться: — И ты ся съ старци не спрашиваешься, что добро было преже сего, а того не деешь ныне. Новг. IV л. 6916 ». съпридъ — прибыль: — Зане же не спридъ дагалъ, последнюю казнь въспр1алъ въ правд# (????????). Златостр. 51. — Ср. ПРИДЪ. съприити, СъприидЙ — сойтись: — Блгодать всемъ съпришьдъшимъ вЬрнъшмь мъногъшхъ целбъ иста-чакши. Мт. 1097 г. л. 136. — одновременно явиться (?):—Иже из безначальна ти рожьства имега Снъ съпришьдъша, иеходьна же и Дха, бГнъ еси. Мин. 1096 ». (окт.) л. 35. ОЪПРИДОЖЕНИК—применеше:—Идеже бо образи помышлении, тоу съприложеник бждеть (????????????). Панд. Ант. XI в. л. 169. съпримфситиса — соединиться: — Оумьнок твоей дша очищь w сквьрьнъ1, съпримесисА любимоумоу. Мин. 1096 г. (сент.) л. 132. оъприовьщатиоа—сообщаться, иметь общеше:—Ни-како вьяетш и питьи вернымъ сътеми (со стригольниками) съпршбщатися. Грам. м. Фот. Иск. 1422—1425 ». СЪПРИОБЫЦЕВАТИ, ОЪПРИОБЬЩЕВАЮ — присоединять: — Блюдеши о семъ, внимая, каковыхъ и от-куду спр1общеваеши. Благом, гр. л». Фот. Павл. Обн. д. 1429 ». ОЪПРИПОСЛЙШЬОТВОВАТИ, съприпосл&пеьствЬю — свидетельствовать: — Съприпослоушьствоующоу Боу (??????????????????). Евр. II. 4. Апост. толк. XV в. (On. II. 2. 166). ОЪПРИСЬНОСЙЩЬН'ЫИ — равно вечный: — О Словеси и о Оци съкоупа ради и съприсносоуштьна зазираа-хоу ны. Изб. 1073 ». л. 26. Сгы кси, Оче нбенъш, съприсносоущьное Слово, стъ еси. Мин. 1097 ». л. 45. Дхъ е побосущенъ Одоу и Сноу и сприсносущенъ. Симе. вгьр. Влад. (Переясл. л. 30). Бога Отьца съдетелд, съдрисносоущьна Съша и Доуха Божиа (?????????). Ирм. п. 1250 ». СъприсносЬ'щное слово (?????????). Мин. мар. 25. СЪПРИОЬНОСЪ1И=ОЪПРИОЬНОСЙЩИИ — равно вечный:—Бодьши горьнихъ еси силъ, Слово рожьши Оче, Двага, събезначальнок и съприсносоущек. Мт. 1096 г. (<укт.) л. 43. Съприсносоущек Бжик Бъ Слово, w сттым Двы въплъщьса, гависА верно поющимъ вса. т. ж. л. 63. Съприсносоущии Одоу и съпркстоленъ Бжик Слово. Мин. 1096 ». л. 67. оъприсьньникъ — соучастникъ, союзникъ: — Врази сжштеи Боу, мръзъци клеветьници, съобъштъниди и съприснъници и сънаследъници быважть продавъ-шиимь и распънъшиимь истина (??????????). Панд. Ант. XI в. л. 89.