* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

797 оъп-оъп 798 шдйся:—Съ оци дхвнъш съподвижьникъ1. .. длъженъ есть бесЬдовати (????????????). Панд. Ант. XI в. л. 220. СЪНОДВИЗАЛЬЦЬ — подвижникъ, bmicti подвизающейся, сотрудникъ: — Троудолюбивыи еъподвизалець. Жит. Стеф. Перм. л. 656. ОЪПОДВИЗАНИК — сод"Ьйств1е: — ?????) Бяйею и спо-страдашемъ и сподвизанГемъ дшблдго еппа Стеоана. Жит. Стеф. Перм. 726. съподвизати, съподвизаю — помогать, поддерживать: — Бжтвенымъ дхомъ направлдем' же... и спо-двизаемъ. Жит. Стеф. Перм. 727. оъподовеник — сподоблеше, удостоеше: — На съпо-добение црства Бжьга (??? ?? ????????????). Панд. Ант. XI в. л. 126 (Сол. 2.1. 5). — Ср. СЪПОДОВДЕНИК. СЪПОДОБИТИ, СЪПОДОВДЮ — УДОСТОИТЬ, сподобить:— Слава тебй, Ги" Црю нбсГьнъга, гако съподоби ma на-писати еулие се. Остр. ев. Запись., л. 294. Въ работЬ соу-штдга акъ1 свои члда лжбита, и оунъна милоуита и старъш свободъ1 съподобита, пищж имъ до съмрьти дающА. Сбор. 1076 г. 111. Млсрдига ради съподобль-шааго намъ оуподобитисА. Мин. 1096 t. (окт.) л. 50. Неизрченьнъ1 славъ! и св^та невечернА съподобленъ. Мин. 1097 г. л. 89. Какой тя чьсти Господь тамо спо-добивъ, и на земли не безпамятна оставилъ сыномъ твоимъ. Илар. Зак. Благ. (Приб. те. св. от. II. с, 247). Съподоби мга съходити въ стаи твои м1зста. Пест. Жит. веод. 3. Молахъса Боу, да сподобить ma вьса по рддоу съписати о житии богоносьнааго оца нашего 0еи)досии. т. ж. 1. Да ид еже красота т’Ьла твоего оувАдакть, ту азъ да сподобленъ буду съ тобою животъ свои скончати. ???. Бор. Гл. 75 (чтен.). ВХдко мои Исе Хё, снодоби ma гако кдиного w т'Ьхъ сгыхъ и даруй ми по стопамъ ихъ ходити. Нест. Бор. Гл. 9. Сподоби нъ1 пригати нбнъ твоихъ таинъ (??????????). Служ. Варл. XII в. Во ономъ вгЬцЬ сподоби, Госпоже, одесную стоянья Сына твоего и Бога нашего. Новг. 1л. 6907 г. (по Арх. сп.). По епи-тим2ахъ да сподобите ихъ къ церквамъ Божьимъ при-ходити. Грам. м. Фот. Иск. 1422—1425 г. — Ср.: Объхч’нок оубо милосрьдьк свок свдгыи и о томъ развръзъ и Богоу помоливъсд, абьк изврачевана кго съподоби. Супр. р. 441. СЪПОДОБИТИ, СЪПОДОВДЮ — уподобить: — Комоу сподоблю родо-сь (???????). Me. XI. 16. Ев. 1307 г. (Мат. Бусл. 35). СЪПОДОБИТИСА — удостоиться: — Бъдите..., мола-щесд, да съподобитесА оуб^жати вьсЁхъ сихъ (?'?? ??-???????'?? ????????). Лук. XXL 36. Остр. ев. Ха" ради С [Tea страдаста, и Хвьнъ]хъ страстии съподобистасА. Мин. 1097 г. л. 24. В^ньцемь съподобитисд. Мин. Пут. XI в. 78. Бжствьнааго дара съподобишасд (???????-?????, participes facti sint). Ефр. крм. Лаод. 47. Въ вр^мА, въ нк же отъходить житига, стъша съподо-битьед (въ Уст. крм. причаститьсА; ??????????). т. ж. Вас. Вел. 73. Да съподобитьсА... сибыценига (???- ????????, dignus habeatur). m. ж. Вас. Вел. 75. Съпо-добисА чьсти (??????). Гр. Наз. XI в. 37. Да тако спо-добимъега слъшати гласъ онъ. Нест. Жит. Оеод. 2. Вечной жизни и покою сподоб'1СА. Пов. вр. л. 6594 г. Възвееели же са холюбець весели кмь дхЬвнъгаъ, гако тако блгдти сподобистасд ста га кго бра. Нест. Бор. Гл. 39. Сподобитися евЪтьльства (?????????). Никон. Панд. сл. 30. Трул. 59. Сподобахомся отъ Бога щнати правление святыа си церкви. Поел. митр. ???. Лит. сп. 1460 г. СЪПОДОБИТИСА — уподобиться: — Вьсачьскы разв-Ь гр'Ьха намъ съподобльсА (въ Симе. втьр. Влад.: подобны бъ1въ; ??-tv ?????????). Изб. 1073 г. л. 22. СЪПОДОБДЕНИК — удостоеше: — По сподобленш блгдти стаго крщенш (cum esset dignatus). Жит. Алдр. 24. Мин. чет. февр. 235. — просьба, предложеше: — Повиноутиед съподоблкнию (???????). Ефр. крм. 201. Вас. Вел. Гр. пр. — ср. СЪПОДОБЕНИК. съподовленик. — сходство, сродство: — Сподобле-Hie словесъ собьство естества показа (?????????). Златостр. сл. 2. съподовлити, СЪПОДОБЛИЮ — удостаивать: — Не съподобляи помиловати ихъ. Никон. Панд. сл. 32. Всакого же по крещении да сподо6лають пр^чистаго Божига тЬла а честьнъхи крови. Прав. митр. Кир. — предписывать: — Съподо6лаю оубо вама ив-Ь про-пов'бдати, да ни в^рьно, ни бе-соумьн1шига, гако не подобакть дъв’Ьма еппома ни поставлАти ни отълоу-чати еппа. Ефр. крм. Кро. 138. — содействовать, помогать: — Кгрилоу еилосое# спо-доблАше мни>гажы братъ его МеводКи или грамотоу складывати, или азбоукоу составливати, или книгъ1 переводити. Жит. Стеф. Перм. 73L съподовлитиса—удостаиваться: — СподоблАемъсд вид^ти вноутрьнага вид-Ьнига. Пчел. И. публ. б. л. 128. съподовьникъ — сотрудникъ: — Молю“ въ1, °поб-ници мн буте. Злат. цгъп. д. 1400 ?. Сл. христ. съпокник — спайка, скр§плеше: — Съпоение добро ё (???????? ????? ?????). Ис. XLI. 7 (Упыр.). съпоясити, съпо®ив8 — жить вм^стЬ съ к'Ьмъ либо: — В'Ьроуемъ, гако и споживемъ емоу (?????????? ??? ??? ????????? ????). Мин. 1441 г. Рим. VI. 8 (В.). ??? Бъ нашь на земли гависА и члвкомъ споживе. Служ. Серг. л. 120. СЪпозндвАТИСА — узнавать другъ друга: — И не пр1>дъстогаше предъ нимь никто же ИосиФоу, въньгда съиознавашеся съ братьею свокю (????????????). Быт. XLV. 1. Пар. 1271 г. (Бусл. 75). съпознати, оъпознаю — ознакомить: — Сиа бо ми мжжа сего коньчьнок еъпознашА, и прежде ие не-знакма (?????????). Гр. Наз. XI в. 34. СъпОЕДАнгати, съпокданию — совместно почитать: — ВгЬрую... въ Духа Святаго,... иже съ От-цемъ и съ Сыномъ спокланяема и славима. Чин. избр. en. 1423 г.