* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

785 оъо оъп 786 съм'Ьрено съобразьно наказаемъ ингда. Мик. 1096 г. (сент.) л. 54. СЪОБР АЗЬНЪ1И=СООБР АЗЬНЪШ=СОБР АЗЬНЪШ— подобный, сходный:-СъмерисА, и>бразъ рабии прикмъ, еош’бразенъ бъ1въ телеси смеренига нашего, да нтн еои>бразнъ1 створить иибразоу слав-ы свокга. Служ. Варя. XII в. л. 4. Аще бо сьобразни быхомъ съмрьти. Кирш. Iepyc. Огл. (On. II. 2. 62). Съобразнъ1 образоу (въ др. пер. сообразны гЬюу). Никон. Панд. сл. 32. Съобразны образу вышняго сликостояша. Поел. м. Фот. Снгьт. мон. 1418 г. — соответственный, пристойный: — Д'Ьла... не соб-разна, ни слична, безъ зрака i безъ зазора. Пайс. сб. 50. съобыценик. — общность: — Ничьто же таково на съвъкоушгеник. добро, гако равьность и съи>бь-щеник. Жит. ввод. Студ. 80. СЪОБьщити, съобыцЬ — сообщить, передать: — Намъ наоучитисд, а ономоу съкааатх и съобыцити.. . слово. Гр. Наз. XI в. 349. СЪОБЫЦЪНИКЪ = СЪОБЕЩЬНИКЪ — участникъ: — Свокго безлчмыа съобьштьникъ1 сътворити(т^ ?????? ????????; ????????? ??????????). Панд. Ант. XI в. л. 71. Гй* мои 1с ?? съподоби мга съобьщьникоу бъ1ти славъ1 стъшхъ твоихъ и съ теми причаститисга црствшо твокмоу. Нест. Жит. Оеод. 16. Съобещникъ поути. Обр. глав. Мин. чет. февр. 269. — последователь: — Сподобил ma кси недостоинаго еъобыцнику бъ1ти стрти Сна твокго Га нашего Иса Ха. Нест. Вор. Гл. 21. Мясе и всгачьскъ1 шбишьдъ, шве оубо словесъ!, овъ1 же прещеникмь, wbo же моу-камъ нредъложеникмь, да оубо съи>быцьникъ1 нъра-воу прииметь. Жит. Ввод. Студ. л. 91. СЪОГРАДИТИСА—? — Вьселенига съоградися (???????-????? смешано съ ???????????, conspiravit). Пат. Син. XI в. 278. съодол®ти=соодолтти, съ одолею—усилиться:— Гл же соодоле на земли (?????????, invaluit; въ др. сп. одоле, содоле, съодоле). Быт. XLIII. 1 no en, XIV в. И ко съшдолелъ беаше гла на земли (?????????). Быт. XII. 10 по en. XVI в. (В.). СЪОДФНИК — снят1е одежды: — Съоденикмь т4ла въ бжствьнок нетьленик облекостесга. Мин. 1096 i. (сент.) л. 115. СЪОДФТИ, СЪОДЕЗКдй — раздеть: — СъшдЬлт, мя еси нужны и нелепы шдежь и шболклъ мя еси весе-Л1емь. Кир. Тур. Сл. о хром, и слтг. (Ист. чт. 1855, с. 144). СЪОДВТИСА — раздеться, снять съ себя одежду: — Истъканик съвъппьнгага блгдти въ ризК нъше одесд, истленид (въ подл. нетлениА) и мьртвости р'13Ъ1, блжне, съодевъсА. Мин. 1097 г. л. 149. съорати = сорати, съорю — запахать, паханьемъ уничтожить: — Кто межу соралъ или грани ссекъ, ино того бити кнуиемъ. Судебн. 1497 г. И тотъ, господине, Иванъ пооралъ моего селищо полосу и межи, господине, соралъ и въ поле къ собе пригородилъ. Прав. гр. Савв. Сторож, м. д. 1491 г. съор&женик. = сорЙжекик. — сооружеше, устрое-Hie: — Молиша государя и митрополита, дабы имъ убогимъ что далъ на соружение трапезы. Пут. Генн. и Позн. 52. — необходимое для оборудовала: — Образы де мы и книги, и колоколы, и ризы, и всякое церковное сору-жеше дали. Царек, гр. 1575 г. съоотрити, СЪОСТРЮ — соскоблить: — Toy же и кстьствьныга доброты светьльство ноказаеть дша..., гако же и ръжди съострене железный блескъ и светьльство, еже есть по естьствоу. Изб. 1073 г. л. 62. СЪОТРФЗАТИ = СООТРВЗАТИ, СЪОТРФЖЬ — отрезать въ одно время, заодно: — Со отъяиемъ власъ и долу влекущая мудрования соотрезати. Поел. ц. Ив. Вас. Кирил. Бгълоз. мон. ок. 1578 г. оъотъходьникъ — спутникъ: — Мко съСиходьникъ (въ подл. съ1и)ходьникъ) Пауловъ гавивъега, разли-чинъти бедами тьрьпенно претьрьпилъ кси. Мин. 1096 г. (окт.) л. 64. съпадАТИОА — падать: — Вьси съпадажщеисд или съ стенъ1 или съ кона. Сбор. 1076 г. л. 127. GD кона спадагасд. Поуч. Влад. Мон. 83. СЪПАДЕНИК— падеше: — Отрок“ же врютився и> спадешя каменю. Жит. св. XVI в. (В. I. 129). съпадъ — совпадете, случай: — Оуставлюютъ бо лоучаи съпадъ и сътъкъ. 1о. екз. Бог. 197. СЪПАКОСТИТИ, съпакощ8 — принести вредъ, повредить: — Аще кому спакостить врагъ любодеи-ствомъ... Варе. крм. Поуч. поп. л. 190. Ни себе же пользы сътвориши и инемъ съпакостиши (во 2 пер. вредиши). Никон. Панд. сл. 33. Сила съ оумомъ вели-коу пользоу стварАкть имоущимъ, без оума же толма спакостить имъ (???????). Пчел. И. публ. б. л. 15. СЪПАЛИЩЕ = СПАЛИЩЕ — место сна, спанья; место упокоешя, могила: — Петръ къ Гду отъиде и поло-жиша его оу стго Петра апла оу его спалища. Жит. Петр. Берк. Мин. чет. гюн. 414. оъпаник = СпаниК — сонъ, спанье: — Даждь намъ, Вдко, въ съпании покои телоу (??? ?????). Панд. Ант. XI в. л. 46. Ни питью, ни еденью не лагодите, ни спанью. Поуч. Влад. Мон. 80. Спанье есть ui Ба" присужено полудне, штъ чина бо почиваеть и зверь, и птици, и члвци. т. ж. 81. Шви въ спаньи оубо соуть, швии же бддть. Новг. крм. 1280 г. л. 428. СЪПАСАТИ, съпасаю — сохранять, избавлять отъ погибели: — Кго же хоще Бъ, спсак или погЙбг. Изб. 1073 г. л. 165. Слинтеи на БлТыж троуди епса-1лть члка (????????). Панд. Ант. XI в. л. 185. Ты рукою моею спасавши Израиля. Илар. Зак. Благ. (Приб. те. св. от. II. с. 229). Въскресе, спасаа ны. Кир. Тур. Сл. на пасх. 11. Твое бо есть миловати и спасати, Боже нашь. Чин. избр. en. 1423 г. Оъп АС Ати с А — избавляться отъ погибели: — Аще мало КСТЬ СЙсающиихъсА (?? ?????? ????? ?? ?????????). 50