* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

765 съм --оъм 766 Bo?iero арх1епископъ, вселеныя патр!архъ (съ) святымъ съборомъ и смиренными митрополиты. Грам. патр. Герм. 12281. Азъ Кгорилъ, см^реныи митрополитъ всей Роуси. Прав. митр. Кир. Азъ смиренный Киприяяъ, митрополитъ Киевски! и всеа PScm. Грам. митр. Кипр. Новг. 1393 г. Мы смир^ши епискупи Рускыхъ странъ и братья другъ ко другу со Духу Святому. Собор, храм. Лит. en. объ избр. митр. Гр. Цамв. 1415 г. — ? — Покадить и Аронъ темиганъ смеренъ тонокъ (????????, compositum). Исос. XXX. 7 по en. XIV в. Съмзривати, съмзриваю — размерять: — Нач-неть на дети наузы класти, смгЬривати, плююще на земьлю, рекше 6ica проклинаеть, а она его боле при-зываеть, творится д-Ьти врачующе. Сл. св. Киргм. (Москвит. 1844. I. 244). съмврити — съмирити, сгм-врю —уничижить: — Нъ себе съмири (????????). Филип. II. 7. Апост. толк. XV в. (On. II. 1. 162). За мое възнесеньк низложи мл Бъ и смири. Пов. вр. л. 6605 г. — обуздать, смирить: — Съмер'ти оумъ пришьдъшимъ ново и подъ ржце свои новинлчги (?????????? ?? ???????). Гр. Паз. XI в. 36. Фарис'Ьоу зазьрЬти и съпо-в-Ьдовати надъменок съмеренок (??? ??????????). т. ж. 78. Приведохъ и' въ ж'Гзнь вечьноую, съмЪрихъ бо й' толицгЬми лЬтгы. Жит. Нифонт. XIII в. 58. Смерить челов^къ душю свою. Лавр. л. 6701 г. См'Ьрити душю свою иостъмь и бденикмь и молитвою. Уст. крм. Поуч. исп. съмфритиса—съмиритис а— быть униженнымъ:— Иже възнесетьсА съмеритьсд и съмерд1АисА възне-сетьсд (????? ??. ?????? ?????? ?????????????? ??? ????? ?????????? ?????? ??????????). ??. XXIII. 12. Остр. ев. Окованы нищетою и жел1ззомь, безаконш бо ради своихъ см^ришася. Кир. Тур. Сл. на Бозн. 66. — уничижиться:—Възнесъ же сд, см'брихъ и омоутихъ (???????????). Псалт. 1296 г. пс. LXXXVII. 16 (Мат. Бусл. 27). Гь" бо 1съ Хсъ самъ пооубожисга и ci.m-i;-рисга, намъ и)бразъ дага, да и мъ1 кго ради съме-римъсга. Нест. Жит. Ввод. 3. — унизиться: — Егда же обяжется селы и мирьскими попеченьми, тогда потреба и къ княземъ ходити и властелемъ... и см-Ьритися, и не хотя, ко всякому человеку. Кипр. м. поел. т. Ав. 1390 г. — смириться: — Съмеритьсд и поидеть поникъ. Изб. 1073 г. л. 182. Се бо есть батогъ его, да некли, cmi-рившесд, въспомднемсд й) зла го поути. Ип. л. 6685 г. — обуздать въ себгЬ:—Гърд’ЬнпА вражид съм’Ьривъсд, Ха* ради раздр^ши. Изб. 1073 i. 164. — стать скромнымъ, степеннымъ: — Съмеривхся въ обычаи старьчи (senis virtute compunctus, ??????????). Пат. Син. XI в. 11. СЪМВРИТИСА (примириться) — СМ. СЪМИРИТИСА. оъмврьникъ — смиренный человгЬкх: — Мънози бо въ т'Ьхъ преподобьнъшхъ шбавишася дельници же и позорьници, расоудьници же и съмгЬрьници. 1о. Лжтв. XII в. (Б.). съм*рити, съм®ргаю — соразмерять: — Съмердти rpixoy исправлкник (???????????). Гр. Наз. XI в. 102. — уничижать: — Съмердкть и въхеить. Толк, псалт. (???.) XI в. Въздвизая кроткая на высоту и смиряя гр'Ьшнпкы до земля. Лавр. л. 6677 г. — склонять, преклонять: — БолАриноу сьм^рди главоу СВОЮ (???????? ??? ??????? ???). Сбор. 1076 ?. л. 80 (I. Cup. IV. 7). — обуздывать, смирять: — Сьмергаахь постомь дшоу мол; (??????????). Панд. Ант. XI в. л. 22 (ne. XXXIV. 13). Въздьржаникмь дшю съмердаше. Нест. Жит. Веод. 5. Самъ же по вса нели причащение имаше, слезами о!мъ1ваи лице свое и въздъ1ханиемъ частъшъ смирдга себе. Ип. л. 6676 г. съм®ргати (примирять) — см. съмирити. съмфритиса—становиться ровнымъ, сглаживаться:— Всяка дебрь исполнится и вся горъг и холми смирять и будуть кривая въ правая и острии пути въ глад-къш. Илар. Зак. Благ. (Сбор. 1414 г. л. 62). — уничижаться: — Вьсакъ възносаиса съмеритьсд и СЪм1зра?лиСА възнесетьсд (??? ? ???? ?????? ???????-??????? ??? ? ???????? ?????? ??????????). Лук. XIV. 11. Остр. ев. — смиряться, быть смиреннымъ: — Да сего ради мьнж и добротоу Богъ бол-Ьзньноу и троудьпоу сътвори, прЬклангага я* съм'ЬрдтисА. Изб. 1073 г. л. 19. Ельма великъ еси, тольма съмердисд. Панд. Ант. XI в. л. 146. Съмергашесга, мьнии всЬхъ ш твори и всЬмъ слоужа. Пест. Жит. Веод. 10. — лишаться: — И исплъньнъ1 съм-ЬрАетьсд, съм-ЬрАеть бо са свокА славъ1 въ мале, да азъ итого приимж иеалънкнига (????????). Гр. Наз. XI в. 334. съмавситя, съмфш8 — смешать: — Дашд кмоу пити оцьтъ съ злъчии; съм'Ьшен'ь (???? ????? ?????-?????). ??. XXVII. 34.0стр.ев. Вина малосъ масломъ древянымъ смесивъ. Кипр. м. поел. т. Ав. 1390 г. — соединить: — Ихъ же кръвь Пилатъ ст-ийси съ жрътвами ихъ (?'?????). Лук. XIII. 1. Остр. ев. Чръпа-хуть ми синее вино съ трудомь смешено. Сл. плк. Игор. Тогда великш Святславъ изрони злато слово слезами смешено, т. ж. — сочетать: — Иже четвертаго брака... себе смесивъ, поругается убо симъ възбраняющимъ божественымъ и священнымъ правиломъ. Поел. м. Фот. Псков. 1410—1417 г. ОъмвситисА — перемешаться: — Егда смесиша шбое, излиа трдпезоу во и;бра3. Сказ. св. Соф. 12. — соединиться: — И смесишасд въ газыцехъ и навъ1-коша дела ихъ (????????). Псалт. Симон, д. 1280 г. ne. CV. 35. Съ члвкъ1 съмесиси непостыжимъш Бъ*, ис тебе плътыо по съставоу рожьед. Мин. 1096 г. (сент.) л. 36. — ? — Тъщаник имгаше все w съмесивъшисга иинои дши, како бы сию изъ истинъ1 изъвлъчи. Жит. Веод. Студ. 51.