* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

759 СЪМ - съм 760 снвъ Излевъ (???????????, computationem). Мех. XXX. 12 по en. XIV в. Съмъппдганик, — умозаключеше: — Словомъ доблдд онъ1 и поражад съмъшкшникмь (???????????). Гр. Наз. XI в. 38. съмъхшлгати, оъмъыплгаю—думать, помышлять:— Съблазнъ ми кси, ико не съмъпшдкши Божига, нъ члвчьскаи (?? ???????). ??. XVI. 23. Юр. ев. п. 1119 г. Чьто бо ксть оудоб^к оумр^ти члкоу, аще бо и велико съмъинлгакши образомь (???????). Гр. Наз. XI в. 108. — замышлять: — Съв’Ьтъ сътворъше, съмышлдхоу по-слати на ст'Ло Бцю. Сл. 1о. Бог. (Свтъд. и зам. I. 4. 72). — измыслить, выдумать: — Постыдятъся о идолЬхъ, гаже сами смышлях# (?????????). Ис. I. 29. — умозаключать: — На видимъ1а възврад,... начальника тЬхъ съмъинлгад (?????????????). Гр. Наз. XI в. 302. СЪМЪПШШТИСА — быть помышляемымъ: — Се да СЪМЪ1ШЛАКТСА (въ др. сп. мудрьствуктьсА, ????? ??? ???????? ?? ????). Филип. II. 5. Anocm. 1307 г. (On. I. 311). — размышлять, сомневаться: — Братье, почто смъ1-шлдетесА? не сии ли избиша и;тци ваши и братью вашю, а нн% и имение ваше разграбиша..., то за техъ ли хочете дшю свою положити (въ Хлгъбн. сп. смущаетеся). Ип. л. 6716 ?. — быть придуманнымъ: — Съмъпшвкть же са имъ се сжще, MbHix, съме^ти оумъ пришьдъшимъ ново и подъ рлце свои повинлчти (????????). Гр. Наз. XI в. 36. СЪМЬЯСАРИТИ = СОМЖАРИТИ, СЪМЬЖАРЮ — CMC-жить, закрыть (о глазахъ): — Шн же, сомжаривъ шчи, предасть дхъ в руце Бжни. Пов. вр. л. 6582 г. Поведите ми, браие, аще въеходящю солнцю съмьжарить кто очи свои, не хотя видети света сего. Кир. Тур. Сл. о елпп. 54. Иде Марко, съмьжаривъ шчи, 1ако не видети своки матере. Никон. Панд. сл. 2. СЪМЬЖИТИ = СОМЖИТИ = СЪМЕЖИТИ, СЪМЬЖЙ — смежить, закрыть (о глазахъ):—Шн же, смеживъ шчи, предасть дхъ в роуце Бжьи. Пов. вр. л. 6582 г. (по Радз. сп.). Въг оубо, окаганьнии Жидове и сквернии бесурмене, видАще чюдеса и блгдть Гню, и очи свои сомжисте, слъииасте прркъг и стхъ писании, оуши свои заткоша. Пал. XIV в. 14. Ушима тажко слъша, шчи свои сомжиша. Пайс. сб. 29. БГъ же млтвами сты свой съмжилъ имъ шчи не видети мене. Жит. Зое. и Савв. (Бусл. 736). — Ср. СЪМВЖИТИ. съмьнътиса = съмнвтиса—бояться, трепетать:— й дахъ ем# боязнш боятися мене и и5 лица имени моего съмнетися ем8 (??????????). Малах. II. 5 (Упыр. 69). — Ср. С&ИЬНВТИСА. СЪМЬРЗЪ1ВАТИСА = съмерзъ1ВАТиса — замерзать: — Се нъг же оуже есть не веремд, рекъ1 са смер-зъшають, а поидемъ домови; и>же оуже рекъ1 са оустановдть, а тогда како ны с ними Бъ" дасть. Ип. л. 6658 г. Съмьркатиоа — съмерватиса — смеркаться, темнеть: — Шлга же разда зело скоро воемъ голоуби и веребьн... и какъ смеркатисд начнеть, такъ повеле поустити всихъ. Пов. вр. л. 6454 г. (по Переясл. сп.). съмьркн&тиса=съмеркн&тиса (некоторыя Формы образуются отъ основы съмьрк) — померкнуть: — Смеръкшуся другому дневи. Грам. митр. Кипр. ui. Серг. и бед. 1378 г. — Безличн. — смеркнуться, стемнеть: — Бъ1 знамение въ елнци: и) вечера аки мць малъ и мало не смерчесд. Ип. л. 6632 г. Бъг знаменик въ елнц! въ полъ дни и бъг гако мць и съмерчесд. Новг. I л. 6695 г. ВъзоустимсА сами, даждь не смрк-нется (??????????, obumbret). Златостр. сл. 23. СЪМЬРТОНОСИК — СЪМЕРТОНОСИК. — моръ, моровая язва: — В то время, въ смертоноше, арххепископъ... со кресты обходи около всего Великаго Новагорода. ????. III л. 6926 г. Нача смертоносёе быти в Великомъ Новеграде. т. ж. 7060 ?. КазнА насъ иное нахшже-ш'емъ иноплемены, wBora же смртоносиемъ. Жит. Авр. и Леонт. XVI в. (Бусл. 739). СЪМЬРТОНОСЬНЪШ = ОЪМРЬТОНОСЬНЪШ = СЪМЕР-ТОНОСЬНЪ1И — приносящей смерть: — Ороужик лоу-кавьноумоу съмьртоносьно въ истиноу бЪ1. Мин. 1096 г. (окт.) л. 18. GO съмьртоносьнаго брашьна из-бавлдга. Мин. 1097 г. л. 123. Ради Божьихъ казней смертоносныхъ, на ны належащихъ. Грам. м. Фот. Псков. 1422—1425 г. — Съмьртоносьнага газва— моръ: — И всего... не стало смертоносною язвою в Великомъ Новеграде. .. ив волостехъ Новгород-скихъ... 279594 человека. Новг. III л. 7060 г. — ведудцй къ гибели, пагубный: — Тръстию кртьною w съмьртоносьнъш прельсти къ жизни приведе. Мин. 1096 г. (окт.) л. 9. БлюдЬмь свое ерце отъ съмрьто-носьнааго д5Га гръдости (???????????). Панд. Ант. XIв. л. 99. Съмьртоносьна дела (??????????, mortifera). Никон. Панд. сл. 31. съмьртоносьць — приносящШ смерть, убШца: — Истьрьгающа га из грътанп съмьртоносьцА и къ жизни наставлдюща. Мин. 1097 г. л. 81. СЪМЬРТООБРАЗВНЪШ = СЪМЕРТООБРАЗЬЙЪШ — смертный, преходящёй: — ВсАкага добродетель смер-тошбразно (въ подл, смертошбразна) всако бещь-ствоукть (въ подл, вещьствоукть; ?? ?????????? ??? ????????). Пчел. И. публ. б. 11. СЪМЬРТЬ = СЪМЬРЬТЬ = СЪМРЬТЬ = СЪМЕРТЬ — кончина, прекращеше жизни, смерть: — Си болезнь несть къ съмрьти (???? ? ???????? ??? ?'??? ???? ???????). Io. XI. 4. Остр. ев. Се же глааше, назнаме-новага, кокю съмьрьтых хотдаше оумьрети (???? ??????). Io. XII. 33. Юр. ев. п. 1119 г. Аже оударить мечемь, а не оутнеть на смрть, то г" грвнъь Р. Прав. Яр. (по Син. сп.). Правьдьнъшмъ бо съмьрьть покои ксть. Нест. Жит. Оеод. 27. Смрти бо са, дети, не богачи, ни рати, ни w звери, но мужьское дело творите. Поуч. Влад. Мон. 83. Л^пше бы ми смерть, нежели продол-женъ животъ въ нищете. Сл. Дан. Зат. На вьса на-