* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

753 оъм съм 754 Лук, XXIV. 38. Остр, ев, ЕГотоци безаконига съмоути-uia ma (?????????? ??). Псалт. Симон, д. 1280 г. пс. XVII. 5. Аште и еънъ та съмоутить, къ съньноуоумоу съказателю течеши. Изб. 1073 г. л. 130. Вид-Ьти кго съмоущена (??????????). Пат. Син. XI в. 136. Гла-голюще отъ ярости смущени. Новг. I л. 6950 г. (по Арх. сп.). — разбить, привести въ разстройство: — Вьса просто спсънъш съветы дша печаль съмжштьши (????????). Панд. Ант. XI в. л. 61, — произвести смуту, возбудить мятежь: — Князь На-трикш подъя Славно и смути Новъгородъ. ????. I л. 6892 г. (по Арх. сп.). — возстановить противъ кого, поднять на кого: — Смути царя на люди, людей же на царя. Пов. о волхв. Ив. Грози. (Москвит. 1844. I. 247). Съм&тъ — смущеше: — Аще шбрАщеши мужа дхва ? разумна, то безъ смута исповежьсд ему. Паж. сб. 176. съм&тьницА. — смута: — Смутници суще зл'Ьи, пагуба сущемъ в* велицемъ семъ Цариграде (??????? ???????? ??????). Жит. Андр. Юр. XVII. 76. СЪМ&ТЬН® — безразсудно: — Понеже оуведЬхомъ w божествьн'Ьмь крещеньи смоутне н^како и неразоум-не см^шающе мюро съ масломь. Прав. митр. Кир. съм^щати = съмЛлЩАти, съмЬщаю — смешивать, · примешивать: — Тукы смешенш смущающе. Поуч. митр. Фот. ок. 1410 г. Съм8щаема шба сжсъ ища (???????? ???’ ??????? ??????). Мее. Пат. XVI в. (On. II. 2. 28). — поднимать волнеше: — Наведе на море кона свод, съмлш1та(жща водъ1 мъногъг (???????????). Толк, псалт. (???.) XI в. Аввак. III. 15. Съмоущагаи глоу-бину морьскоую (? ???????????). Псалт. Самой, д. 1280 г. ne. LXIV. 8. — приводить въ безпорядокъ: — Чресъ строи еппомъ на иного предела церкви не находити, ни съмоуштати ц’рквъ (????????, въ Уст. крм. размешати). Ефр. крм. Komm. 2. — возбуждать, волновать: — Нростъ бо паче инехъ врЬдовъ смоуштати объ1кла естъ (?????????). Панд. Ант. XI в. л. 59. — смущать, приводить въ смущеше: — Въскжик при-скръбьна кси, дш’а мои, и въск^вк съмоуштакши мд (???????????? ??). Чуд. псалт. XI в. ne. XLII. 5. — нарушать: — Аще же... къто отъ канона съ не-приобыценъшми приобыцаисд, и томоу иеприобыце-ноу бъгги, акъ1 съмоущающю каноны црквьнъш (?????????; въ Уст. крм. размешай). Ефр. крм. Ант. 2. съмощатиса = съмлчщ д.тис а — тревожиться, смущаться: — Да не съмжщактьсд срдце ваше (?? ??????????). Io. XIV. 27. Остр. ев. И кождо въ дши своки стендше горестию срдцьною и вси смущахусд о печали. 1ак. Бор. Гл. 65. — См. съмъшхлатиса. — Съмжща^ся сльзами (????????? ????????). Гр. Наз. XI в. (Б.). СъмЙщеник. — волнеше, буря: — Въ съмоущении пристанище бжствьнок приснотекоущек тишина показа (???? ?? ????). Мин. 1096 г. (окт.) л. 4. — смущеше, замЬшательетво: — Съ великъмь смоуще-никмь. Никон. Панд. сл. 2. Да не боудеть места съмоу-щению. т. ж. сл. 29. — смятеше:— Кто насъ, oparie, о семъ не устрашится, видя таковое смущение Рускои земли. ????. 1л. 6890 г. (по Арх. сп.). — несоглайе: — Да слышелъ есми, господине князь великш, что смущеше велико между тобою и сродники твоими князьми Суждальскими: ты, господине, свою правду сказываешь, а они свою. Поел. Кир. Бпдоз. ок. 1400 г. — смута: — Аще кто w кппъ, ли w поповъ, ли (й дъи-конъ по оуставе семь дьрзнеть развращеник людемъ и смоущеник црк*вникъ и съ Жидъми сътворити пас-коу, сего стъш сборъ и>толе кроме цркве быти соудилъ ксть (??????). Уст. крм. Ант. 1. — соблазны — Мирьскок съмоущеник крепъко раз-вьрьгы и къ Влдце радЬ'гасА пристоупи волнъ1имь ти разоумъмь. Мин. 1096 г. (сент.) л. 131. Блжьно житик притеклъ кси, помеживъ чювьства бо, кроме бъ? мирьскаго съмЬ'щенига. Мин. 1096 г. (окт.) л. 113. съмйщеньнъш: съмЬ’щеньно — безпорядокъ: — При семъ иоследнемъ времени о церквахъ Божшхъ смущенно силно въ церковныхъ вещехъ во священ-никахъ. Псков. I л. 6977 г. СъмъкнЬти, съмъкнЙ (некоторый Формы образуются отъ основы съмък) — стащить: — Разбиша сени w немъ и смокоша й с сенш. Переясл. л. 6655 г. съмълва = съмолва — переговоры: — Приихаша пословеНемечкъш.в Новъгородъ на смолву со Пле-сковици. ????. I л. 6871 г. (по Арх. сп.). — соглашеше: — Пришлетъ къ намъ... великш князь Александръ своихъ пословъ... о миру, и мы съ нимъ миру и доброе смолвы хотимъ. Отв. в. к. Ив. Вас. поел. Бладисл. 1503 г. Акоторыхъ своихъ пословъ... князь великш Александръ имелъ къ намъ послати о миру и о доброй смолве, и онъ къ намъ техъ своихъ пословъ и до сихъ местъ не посылывалъ. »г. ж. ОЪМЪЛВИТИ=ОЪМЪДЪВИТИ=ОЪМОЛВИТИ, съмъд-БЛЮ — уговорить, согласить: съмълвити въ любовь — склонить къ миру: — Того же лета ездивши Новгородчкыя послове..., смолвиша Немець съ Пле-сковици въ любовъ. ????. I л. 6871 г. (по Арх. сп.). — сговориться, условиться: — Кде смолвдть, тутъ бу-деть судъ, тдгатисд и с королемь. Дог. ??. 1349 г. Съмолъвлено да не ШвратитьсА (въ подл. Сшратить), ли да су^га Бъ и мьститель сем^ да боудоу (????????-?????). Георг. Ам. (Увар.) л. 306. — Съмълви (?) — по уговору: — А кто на комъ име чего искать по доскамъ или по закладомъ, а смолве оу своё истца возметь Си много мало по ей, и чтобы оу крта. Псков, судн. гр. — порядиться: — И сми>лви с ними по сребреникоу на днь. Жит. Стеф. Перм. 663, 48