* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

747 съм съм 748 — въ переноси, знач.: — Житик се льстьнок. въ сметьи место полагающе. Клим. Волг. поуч. въ Сбор. Троиц. XII в. СЪМЕТИЩЕ — куча сору, м'Ьсто, куда выкидываютъ соръ, нечистоту: — И самъ сЬддше на смети щи (въ нов. на гноищи, ?~1 ??? ???????). ???. II. 8. Библ. 1499 ?. (Мат. Бусл. 55). На съметищи сЬда, въ гнои чрьвии (?? ?? ??????). Панд. Ант. XI в. л. 264. Ты не имаеши, где главы подъклонитв, на агЁтищи себе сидя. Симон. Сказ. Не просто бо на сметищи Хс" жи-веть, нъ на чрънищи постлане (?? ?? ?????«, in ster-core). Златостр. сл. 23. съмвтьнъш: съметьнага гривьна — видъ судебной пошлины: — А оже съвержеть виру, тъ грвна коунъ съметнам гитрокоу. Р. Прав. Яр. (по Син. сп.). СЪМИДАЛЬ (Греч, ?????????) — крупичатая мука: — Да-гаше съмидаль мравигамъ (?????????, farinam). Пат. Син. XI в. 262. — Ср. СЕМИДАлъ. съмидальнъш = смидалыгыи — прилаг. отъ сл. съмидаль: — Сладость сахара и смидалнаго брашна како скажю не вкусившимъ того. Злат. цтьп. XIV в. Поуч. 1 нед. Всако бы гноугаалсА опреснока, а смидальны“ хлебъ и бы. Дуб. сб. XVI в. 375. съмиленик. — сожалеше, сострадаше: — Да приклонится нагъ съмилеше(мъ ? ??????????, miserabundus compassione flectatur). Златостр. сл. 4. Оу raume несть послабленьи, ни Крешеньга лютыхъ, не съми-леныа, ни оутешеньга. Ефр. Сир. XIII в. 72. — прощеше, снисхождеше: — Темь же ни смилеше получи (?????????). Златостр. сл. 3. СЪМИЛИТИСА — смилостивиться, сжалиться: — Нсже съмилися пророкъ тако глаголя, нъ оусекакмою главою глаголааше. Стихир. XII в. 95. Се видевъ песъ, га добро с’твори члкъ, смилиса емК, последова по-греб'шемО (???????????? ???????????). Георг. Ам. (Увар.) л. 318. Молящемъся (Вогови) съмилитися емоу. Обр. глав. Мин. чет. февр. 272. — Ср.: Агате бо и бози врази бъннА Жидове, насъ дельма бънпд, да мъг техъ ослоушаникмъ съмилимъса. Супр. р. 256. — вызвать сожалеше, сострадаше: — Смили же са Исаак^ (?????????????, compuncto; въ en. XIV в. оумиль-шюся). Быт. XXVII. 38. Сбор. Волог. XV в. Ак. м. Смили ми ся душа брата сего, понеже не могоу пре-стоупити обета моего. Симон. Сказ. Егда же смилися душа та святителю, посла приставника. Стеф. en. поуч. стриг, ок. 1386 г. СъмиловатиСа — смиловаться, умилосердиться: — И Господь Богъ смиловася на свои честный празд-никъ, не отстави отъ меня милости своея грешнаго. Аван. Никит. 334. съмилвти — отощать (?): — Аще ли тело его (монаха) съмилело e и кажетсА немощно, да поститса в пне, въ сред#, в па. Корм. Моск. дух. акад. Уст. 1о. Пателар. съмиреник = съм'ьреник — примиреше: — О съмирении цркве Римьскътга и Алекъсандрьскъш (???? ??? ???????????????, de pacificandis ecclesiis). Ефр. крм. Крв. 101. — умиротвореше, миръ:.— Направити ногы нашА на поуть съмирен!а (???????). Жук. I. 79. Библ. 1499 г. (On. I. 141). — миръ, договоръ мирный: — О съмерени'1 томь съни-дошаса, такомь срамьне и недостоине Роумьскъил. ржкъ| (???????). Гр. Наз. XI в. 265. Про то жъ бы тое смиренье вечно стояло непорушено со обою сторону межи нами Полочяны и Рижянъ, и печяти есмо свои привесили къ сеи грамоте. Дог. гр. Пол. и Рт. 1407 г. СЪМИРЕНИК. (humilitas, ??????????) и производи. — СМ. СЪМВРЕНИК и пр. СЪмиритель — миротворецъ: — Ходатаи и съмири-тель w кдинкнии. Жит. беод. Студ. 96. Съмирити, съмирю — примирить: — Смирю та со ищмь мои. Пов. вр. л. 6604 г. Князь великыи Витовтъ Литовьскш, нашъ осподарь, докончалъ промежи насъ и смирилъ насъ вечно, межи Полоцкого города и Ризьгкого города: чтобы Полочаномъ доброволно ехать къ Ризе, также Рижяномъ къ Полоцку. Дог. гр. Пол. и Рт. 1407 г. — смирить: — Разоумъ имевъ, гако съмиръ и> стра-стии, пр"бне, оумъ и дшоу (??????????). Mm. 1096 ?. (сент.) л. НО. — ? — Аще боудеть нога цела иди начьнеть храмати, тогда чада смирять. Р. Прав. Яр. (по Ак. сп.). Съмиритиоа = съмзритиса — примириться: — СъмирисА съ братъмь своимь (??????????, vade recon-ciliari). Me. V. 24. Юр. ев. п. 1119 г. Не могоу ся съ нимь съмирити;... съмирися съ нимь поне оусты. Сбор. 1076 г. (В.). Тобою бо съ Бмь съмирихомъсА. Мин. 1097 г. л. 120. ЛадимъсА и смерйсд. Писъм. Влад. Мон. Бжикю волею съмиришасд. ????. I а. 6643 г. Съмирися съ братъмь своимь. Никон. Панд, сл. 24. — заключить миръ: — Смирившисд с вами, пойду ц)йть. Пов. вр. л. 6454 г. И посла Мьстиславъ по Мрославе, ???: сади в своемь Кыеве, гы еси старейшей братъ, а мне буди си сторона; и не смАще Ирославъ ити в Къ1евъ, дондеже смиристасА. т. ж. 6532 г. И Псковичи видеша, оже помочи имъ нетъ ни отъ коея страны, и смиришася съ Новымъ Городомъ. Псков. I л. 6849 г. Съмирьникъ — примиритель: — Смирниче которе. Трж. XV в. Похв. Ник. Чу д. (В.). Съмирьнъш: съмирьнок. платье — траурная одежда: — На всехъ приказныхъ людехъ было платье смирное, шубы бархатные и камчатные безъ золота, потому что государь былъ въ кручине: царицы Марьи въ животе не стало. Дгьл. Полъск. (Кар. И. Г. Р. m. IX. пр. 269). съмирити = съмарити, оъмирию — примирять:— Блажени съмиркнжщеи (???????? oi ???????????). Me. V. 9. Остр. ев. Блжни огЬрдющи (???????????).